Въпреки кризата държавата е събрала повече осигуровки и данъци през 2020

Платеното към бюджета е с 570 млн. лв. повече от 2019 г. и достига 35.8 млрд. лв. Спад има при акцизи, ДДС при внос и данък върху дохода в свободните професии

Вера Денизова

В кризисната 2020 г. приходите от осигуровки, преки данъци като печалба и върху доходите, както и от ДДС върху покупки в страната, нарастват спрямо предходната година, показват окончателните данни на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета. Спад има при постъпленията от акцизи, мита и при ДДС от внос, като част от факторите тук са намаляло потребление и по-ниските цени на петрола. Така 2020 г. завършва с номинално 570 млн. лв. (ръст от 1.6%) повече събрани приходи от данъци спрямо предкризисната 2019 г. Зад всички тези числа стоят различни фактори, които донякъде дават и логично обяснение защо при някои видове приходи има спад, а при други въпреки кризата се отчита по-добра събираемост. Основният двигател на ръстовете всъщност идва от административното вдигане на минималната работна заплата и от увеличените заплати на учители, медици, държавни служители. Любопитно е, че при основния данък, който пълни бюджета - ДДС, почти няма спад. Което вероятно значи, че потреблението не се е свило рязко.

По-високи заплати в администрацията - повече приходи

Повечето платен данък върху доходите на физическите лица (4.6% спрямо 2019 г.), както и ръстът при осигуровките (4.3%) до голяма степен се дължи на няколко административни фактора: увеличените минималната работна заплата и минимален осигурителен праг в секторите ресторанти и заведения, по-високите с 10% бюджети за заплати в администрацията, увеличението на заплатите на педагогическия персонал от началото на 2020 г., на медиците, които са на първа линия. Така постъпленията от данък върху доходите на физическите лица, получени по трудов договор, са със 198.7 млн. лв. (6%) повече в сравнение с предходната година. В същото време обаче има спад при данъка (със 7.4%), получен от хората, упражняващи свободни професии, както и от доходи от граждански договори. И тук основната причина е спад на доходите на тази група.

Приходите от корпоративни данъци също са повече от предходната година (0.7 %). От финансовото министерство посочват, че един от факторите тук са и по-високите авансови вноски през декември, когато приходите от данък печалба са 907.3 млн. лв., или със 162.6 млн. лв. повече (21.8 %) спрямо декември 2019 година. "Тези приходи зависят основно от регулярното внасяне на месечните авансови вноски в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят, и тримесечните авансови вноски за третото тримесечие, които постъпват - в срок до 15 декември 2020 година", се посочва в бюлетина за изпълнението на бюджета.

Какво се случва при топ данъка - ДДС

Интересни са данните за постъпленията от най-големия приходоизточник в бюджета - ДДС. Номинално събраното е с 65.2 млн. лв. (0.6 %) по-малко спрямо 2019 г. Спадът обаче се дължи изцяло на събрания косвен данък от внос (понижение с 18%) - заради по-ниските международни цени на петрола, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), както и курса на щатския долар. От финансовото ведомство посочват, че ефект има и възможността за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни при определени условия, като ефектът от този режим е неначислен ДДС при внос в размер на над един милиард лева.

В същото време събраният нетен ДДС от сделки в страната е над 7.5 млрд. лв. и нараства със 700 млн. лв. (10.3 %) спрямо предходната година. Невъзстановеният ДДС към края на 2020 г. е в размер на 88.5 млн. "След период на изразен спад през второто тримесечие при постъпленията в частта на ДДС последваха месеци на постепенно възстановяване, като в годишен план това забавяне бе преодоляно и приходите превишават плана за годината. Данъчната основа за ДДС от вътреобщностно придобиване отчита ръст на годишна база, като размерът на ефективно внесения ДДС се увеличава спрямо предходната година", се посочва в бюлетина на ведомството на Кирил Ананиев.

Приходите от акциз също са леко надолу с 0.8% спрямо 2019 г., като малко повече събран косвен данък има само от продажбите на цигари и тютюн (1.5%) до 2.78 млрд. лв. При останалите две групи акцизни стоки - горива и алкохол, има спад, като причините са по-малко потребление. Така в структурата на акцизите нараства делът на постъпленията от цигари и тютюн, които вече формират 51% от събраните акцизи. Агенция Митници отчита спад с 8.3% на освободените за потребление количества бензин, с 2.5% на газьола, с 10.3% на втечнения газ и с 8.4% на количествата алкохол. В същото време количествата на обложените цигари и тютюн за пушене нарастват с 0.9%.

По-малко капиталови разходи, повече за персонал

В същото време разходите през 2020 г. са повече с 5.8% спрямо предходната основно заради повече пари за заплати (увеличение от 13%), за издръжка на ведомствата (ръст от 12.3%), субсидии и социални плащания. В същото време инвестиционните разходи са с 33% по-малко спрямо 2019 г. и достигат 5 млрд. лв. От тези средства около 2 млрд. лв. са капиталови разходи, направени по линия на еврофондовете. Останалите близо 3 млрд. лв. са от националния бюджет. Така годината завършва с 3.5 млрд. лв. дефицит, който е по-малък от предвидения. Подобно на минали години една част от по-добрия резултат се дължи на по-малко от планираните разходи за лихви, вноска в бюджета на ЕС и капиталови разходи.

Излишък, макар и по-малък през януари

Януари завършва с консолидиран излишък 405 млн. лв., показват предварителните данни на финансовото министерство. За сравнение - през първия месец на 2020 г. плюсът е бил повече от двойно по-голям, или почти 880 млн. лв. От ведомството отчитат, че приходите, помощите и даренията за януари 2021 г. намаляват незначително спрямо отчетените за същия месец на предходната година (с около 2.7%), но при разходите има по-осезаем ръст заради антиковид мерките, както и заради по-високи разходи за пенсии и заплати.