Бюджет 2020 завършва с по-малък от планирания дефицит
Минусът е 3.6 млрд. лв., а нивото на фискалния резерв е около 8.5 мрд. лв.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Финансите на държавата приключват 2020 г. с по-малък от планирания минус - 3.6 млрд. лв., или 3% от прогнозния БВП, показват предварителните данни на Министерството на финансите. Само два месеца по-рано ведомството на Кирил Ананиев предложи, а парламентът одобри ревизия, с която консолидираният бюджет трябваше да завърши годината с дефицит от 5.2 млрд. лв.
Данните за касовото изпълнение на бюджет 2020 бяха съобщени първо от премиера Бойко Борисов при поредната му обиколка с джипа. Така той заключи: "Ние влизаме в новата година с най-ниския дълг в Европа, с най-ниския дефицит. Ако някой говори, че сме безотговорни, че това е разсипничество, толкова некомпетентност не съм виждал." Официална информация за състоянието на публичните финанси на останалите държави в ЕС обаче все още няма, а и сравненията се правят по различна методология - приходите и разходите се смятат на начислена основа и данните обикновено се публикуват малко по-късно през годината.
Иначе на касова основа за цялата 2020 г. постъпленията в бюджета на държавата достигат 44.2 млрд. лв., а разходите приближават 48 млрд. лв., показват сметките на финансовото ведомство. От там отчитат преизпълнение на приходите с 1.5% спрямо плана. В сравнение с предкризисната 2019 г. постъпленията са със 100 млн. лв. повече, като има ръст при приходите от данъци и от европейските програми. За сметка на това разходите са по-малко спрямо планираните с 0.2%, но са с 2.6 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. От ведомството на Ананиев уверяват, че по-големите числа са свързани основно с антиковид мерки (като 60/40 и изплащането на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери).
От думите на финансовия министър Кирил Ананиев стана ясно още, че в края на годината фискалният резерв е около 8.5 млрд. лв. "заради спестените 1.6 милиарда лева от планирания дефицит". По закон в края на годината резервът трябва да е поне 4.5 млрд. лв., но показателят се следи от кредитните агенции и пазарите и е добре да не изтънява до абсолютния минимум. А и обикновено първите два месеца на годината приходите са по-малко за сметка на плащания по падежиращ дълг, затова е и важно наличието на своеобразен ликвиден буфер.
Сметка с едно наум
Само за последния месец на 2020 г. постъпленията в бюджета са около 4.5 млрд. лв., което е над средното от предходни месеци (около 3.7 млрд. лв.), но при разходите увеличението е по-голямо - от малко над 4 млрд. лв. средномесечно през периода септември - ноември до 7.9 млрд. лв. през декември. Това е най-значителната сума, разходвана за месец от поне четири години, а разбивка на държавните финанси през декември все още не е достъпна.
И все пак - от тези 7.9 млрд. лв., похарчени през декември, извънредни, отпуснати с постановления на Министерския съвет, са едва около 1.1 млрд. лв. Останалата част вероятно са вече планирани, но неизпълнени до последно плащания, като например по различни инфраструктурни проекти, както и добавките от 50 лв. към пенсиите.
"За сметка на сравнително по-ниските допълнителни разходи през декември се завръща една стара практика на трупане на бюджетни задължения за следващи години. Аналогията на този подход е прословутото обяснение на първия кабинет "Борисов" за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. През декември таванът на тези ангажименти се увеличава с близо 1.4 млрд. лв., като около 1.3 млрд. лв. са по бюджета на Министерството на отбраната", посочва в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Т.е. - сега правителството може и да отчете най-ниския дълг и дефицит спрямо останалите страни в ЕС, но пък и ще завещае на следващите управляващи многомилионни договори, по които плащанията предстоят.
Държавният бюджет към ноември
Месец преди края на годината подробната разбивка на държавния бюджет показва, че постъпленията остават леко назад спрямо 2019 г. Макар че приходите от подоходен данък са по-високи с 4.4%, постъпленията от корпоративен данък и от ДДС са по-ниски (със съответно 7.2% и 2.7%). Намаляват и приходите от акцизи и неданъчни постъпления. В същото време обаче помощите от ЕС са с половин милиард по-високи спрямо получените суми през предходната година.
От друга страна всички разходи растат. Сметката за персонал се увеличава с 528 млн. на годишна база до 5.25 млрд. лв. към ноември. Трансферите към социалноосигурителните фондове са с 1.8 млрд. лв. повече, а към общините нарастват с 670 млн. лв.
13 коментара
По-некомпетентен и невнятен от фатмакопотника няма
При подготовката и приемането на Бюджета на Република България се пренебрегва прилагането на подсигуряващ щети подход за емитиране на пари. При създадените условия хората са със съдби на жертви.
Пандемията COVID-19 предизвиква повече щети от неправилността.
С грешката при емитиране на пари: 2020 г. бе по-трудна от 2019 г., 2021 г. ще е по-трудна от 2020 г. и със запазена насока. Правителството с пари от нови заеми плаща щети от лошо емитиране на пари. Реално министерството на финансите осигурява политическия провал на премиерът Бойко Борисов.
Няма да е все така.
Устойчивото спасение от нови щети е възможно с държавен бюджет при защитаващ от щети подход за емитиране на пари.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.