Българската икономика се свива с 3.8% през четвъртото тримесечие
Потреблението е понесло тежък удар, а по-малкият спад на БВП се дължи на добри данни за износа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Втората вълна на COVID-19 в България и Европа беше по-тежка от първата, но Старият континент беше по-подготвен, а негативният ефект върху икономиките е бил по-слаб през четвъртото тримесечие на 2020 г. Така според експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) българският БВП се свива с 3.8% на годишна база до номинален обем от 32.1 млрд. лв., а на тримесечна база дори е видим ръст с 2.1% заради силен износ на стоки и услуги през последните месеци на годината.
В ЕС икономиката се свива с 5% на годишна база в периода октомври - декември 2020 г. при почти -15% през второто тримесечие, а на тримесечна спадът е едва 0.6% при -11.7% половин година по-рано. Според предварителните сметки на Евростат през пандемичната 2020 г. Европейската икономика се е свила с 6.4%, а тази на еврозоната - с 6.8%.
"По-малкият спад на БВП в сравнение с първата вълна е свързан с различни фактори. Светът беше по-отворен през втората вълна, индустрията и строителството работеха в някои страни, бизнесът се премести онлайн, където това беше възможно и спадът в мобилността беше по-малък", посочват икономистите на ING Think.
Втората вълна и българската икономика
Според експресните данни на НСИ потреблението е понесло тежък удар през четвъртото тримесечие - спад от 5.7% на годишна база и 7.7% на тримесечна база. Данните са изненадващи, при положение че през второто тримесечие - когато общият икономически срив беше най-голям, крайното потребление се сви с едва 0.3% на годишна и -1% на тримесечна база. Така, съдейки по числата към момента, или ефектът от затварянето на моловете и заведенията през декември е много по-силен, отколкото се предполагаше, или ще видим по-големи корекции на данните през следващите месеци.
Според бизнес индикаторите на НСИ търговията на дребно в страната остава под миналогодишното си ниво през цялото четвърто тримесечие, но значително се влошава през декември - от -5.3% през октомври на -12% в последния месец на 2020 г. Спадът идва от по-слаби продажби на дрехи и обувки (с 60% надолу на годишна база), на лекарства и козметика (-15%), на горива (-27%).
Инвестициите в основен капитал също намаляват през четвъртото тримесечие - със 7.9% спрямо същия период на 2019 г. и с 0.6% на тримесечна база. От друга страна обаче, добри новини има по линия на външната търговия, която бавно се възстановява. Така например износът на стоки и услуги достига 17 млрд. лв. през четвъртото тримесечие. На годишна база това все още се равнява на спад от 11.2%, но на тримесечна база това е ръст с 11.3%. Вносът също расте, макар и по-умерено - с едва 1.2%, а на годишна база понижението се свива от -4.3% през третото тримесечие на -3.9% през четвъртото.
От тук накъде
По-слабият негативен ефект върху българската и европейската икономика от втората вълна на коронавируса е относително добра новина, но трябва да се отбележи, че това ще отложи общото възстановяване на региона до предкризисните нива. "С по-строгите ограничения и все още слабите кампании за ваксинация икономиката на еврозоната вероятно ще се свие отново през първото тримесечие", счита Петр Ванден Хауте от ING Think.
Засега надеждите на икономически анализатори са ваксинациите да се ускорят, а с тях и икономическата активност през втората половина на 2021 г. Според икономистите на ING Think в Централна и Източна Европа може да се очаква скок на БВП още през второто тримесечие заради разхлабването на ограниченията и съответно ръст на износа, потреблението и публичните инвестиции. Рисковете обаче са много. Дори и с повече ваксини, броят на заразените може да остане висок с месеци. Не помагат и политическите сътресения в Италия, които може допълнително да влошат перспективите пред български експортно ориентирани бизнеси в текстилната индустрия. Средствата от Европейския фонд за възстановяване може да ускорят икономическата активност, но процесът по усвояването им все още се бави.
2 коментара
The Bulgarian banks are with some 15% potential bad credits after Covid Credit moratorium. Observe that banks will not be bailed out from government as EU banks to show who is really creating the corruption, and that EU banks are controlling the Bulgarian Central Bank BNB and Government with brain Implants and Mind Control on the waves of A1 and Tetra EU network. Banks should ,according to the EU directive, be bailed in with stocks , bonds and big deposits. EU banks have some 5 bn EUR deposits ,that should be enough if they bankrupt due to bad loans. Please EU people observe Bulgarian banks , I will observe your money not to be wasted on EU banks that are also close to bankruptcy after bad management last decade , zero bound interest rate by ECB , even negative, and covid.
- Optimal Currency Area requires flexible labor mobility that is not in EU , only USA. Shambaugh
- Currency devaluations return you fast to growth , internal rigid price devaluations are unsuccessful.
- So the EURO is in danger. Currency Acount deficits of south europe for years cannot be balanced by reducing prices but only own currency.
- Shambaugh. The EU sovereign , banking, growth crises are interlinked
- attempts at fiscal austerity to relieve the problems are slowing growth. without growth the sovereign debt crisis will persist.
- the sovereign debt are so large that if Greece, Ireland, Italy, Portugal, and Spain cannot pay, the banking system is insol-
vent
- troubles for the banks could bankrupt certain sovereigns, supporting the banks , and failure of these banks could lead to a broken credit channel to stop growth.
- Ireland , Greece in EURO currency suffers severe crises , Iceland devaluates their currency , the crisis is mild and short. Italy is also ready to leave EURO
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.