Намери ми инвеститор

Друг интересен момент е, че на практика законът се отнася към ограничен брой фирми. Например през 2018 г. с 6.2 млн. лв. са били подкрепени 17 дружества, а през кризисната 2020 г. техният брой е малко по-голям. Тогава с бюджет от над 16 млн. лв. са били "финансирани" 23 фирми.

Преглед на оригинала

Над 50-процентното увеличение на бюджета по насърчителните мерки на икономическото министерство обаче е необичайно. Заради кризата и в опит да привлече и задържи повече компании през миналата година правителството отпусна допълнителни средства за тази цел и към предварително одобрения бюджет от 9 млн. лв. бяха добавени още над 7 млн. лв.

"Ваканция" дотук

В момента инвеститорите, сертифицирани по ЗНИ, могат за кандидатстват за изграждане на път, обучение, поемане на част от осигуровките на работещите за сметка на работодателя, както и покупка на държавна или общинска земя без търг или конкурс. Една от последните новости, направена съвсем тихо в Закона за насърчаване на инвестициите, е отпадането на т.нар. осигурителна ваканция за част от кол центровете.

Става въпрос само за тези офиси, които работят като телефонни централи, обясниха от Министерството на икономиката, но така и не стана ясно как точно ще се пресяват фирмите, при положение че в тази сфера работят стотици фирми, свързани с дистанционната поддръжка на системи, техника, видеоигри, обслужване на клиенти за други държави и т.н. Мярката ще продължи да се прилага за останалите аутсорсинг фирми, като ИТ компаниите например, подчертаха от ведомството на Лъчезар Борисов.

Схемата се прилага от 2013 г. и предвижда частично възстановяване на здравни и социални осигуровки на служителите, които са наети за определен период от време на високи заплати. През годините обаче се чуха много критики за това как държавата фокусира ресурс към дейности, които нямат общо с производството, а единствено с услугите. Друго основание за скептицизъм бе, че кол центровете инвестират само в човешки ресурси, докато производството налага закупуване или наемане на терен, машини, друго оборудване, логистика, партньорски фирми и т.н.

Според други обаче инвестициите в човешки капитал не са за подценяване - те са новото лице на модерните професии, а високите заплати носят и повече ползи за бюджета на държавното обществено осигуряване под формата на осигурителни и здравни вноски. Ефект има и от това, че тези заплати се харчат в месната икономика.

Фотограф : Юлия Лазарова

Промяната в правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите е факт от края на миналата година, но за нея стана ясно едва тези дни. За "Капитал" от Министерството на икономиката обясниха, че промените се наложили, защото с годините се променил и профилът на инвеститорите, които искат сертификат.

"Доколкото през 2013 г., когато беше въведена мярката за възстановяване на разходи за осигуровки, в България навлизаха кол центрове, в момента новите проекти са в специализирани дейности - счетоводство, финанси, информационни технологии и др. Това обуславя насочването на финансовия ресурс към по-високо специализирани дейности, чието развитие съдейства за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика", обясниха от ведомството на Лъчезар Борисов.

Значителен брой сертифицирани инвеститори се възползват от финансовите насърчителни мерки по закона, обобщават от министерството, но не отговарят на въпроса на "Капитал" дали средствата, които се отпускат всяка година с държавния бюджет за това, са достатъчни.

Изпълнителният директор на "Скейл фокус" Пламен Цеков смята, че "осигурителната ваканция" е практически единствената работеща мярка за IT сектора. "Като цяло впечатлението ни е, че става бавно - средствата се възстановяват една-две години след като е направена инвестицията, и то ако има пари в бюджета, и то при изключително тежки административни процедури", коментира той пред "Капитал".

Цеков даде пример със съседни държави, където има други мерки за подпомагане като субсидиране на разходите за наем, инвестиции в обучения и нематериални активи, които тук не се използват или не са достатъчно достъпни. "Например мярката за обучение и последващо развитие на персонала - така както е предвидена, е почти неприложима в IT сектора, а за нас това е важно", добави той.

Има какво да се желае

За много от компаниите сертификатите са полезни най-вече заради възможността да бъде изградена инфраструктура до техните предприятия. Това е и една от предпочитаните мерки, като тя се предоставя на инвеститори клас А или на малкото такива с приоритетни проекти (като например стъкларските заводи на "Шишеджам" в Търговище).

Пак от нея се възползва и производителят на калцинирана сода "Солвей Соди" в Девня, който има проект за нова инсталация за сода бикарбонат. "Сертификатите са полезни с помощта, която държавата оказва на общините за изграждане и ремонт на улици и пътища. Средствата се отпускат целево на съответната община, но те са в помощ на инвеститорите", коментира юрисконсултът на "Солвей Соди" Радослав Горанов.

Пловдивската "БТЛ индъстрийз" също избра подкрепата за инфраструктура до бъдещия си завод за медицинска техника като една от мерките, които да използва, а другата е възможността за бързо административно обслужване. "По принцип идеята със сертификатите е много добра и помага на фирмите. Самата процедура не е лесна, но сертификатът отваря някои врати", каза изпълнителният директор на дружеството Георги Петков.

Съкратените срокове за административно обслужване обаче имат своите ограничения. "Те не могат да се прилагат за императивни срокове, като например за обществено обсъждане или процедури по ОВОС, тогава преференцията не важи", уточни Горанов.

Възможността за закупуване на държавен или общински имот без търг е едно от големите предимства на закона, което се използва от немалко инвеститори - включително в държавната индустриална зона в Божурище. В тези случаи по правило земята се продава на пазарна цена, но законът допуска това да става и на по-ниска от пазарната цена, ако проектът е на приоритетен инвеститор.

Производителят на велосипеди "Лидер-96" пък е избрал да ползва финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура. "Законът дава възможност на нови инвеститори да навлязат по-бързо в особеностите на изискванията и спестява доста усилия в тази насока.

Административната подкрепа, съдействието относно терена и местоположението на инвестицията, както и изграждането на съпътстваща инфраструктура са три от най-полезните мерки - едната съкращава сроковете и дейностите, които съпътстват инвестицията, а другата помага за развитие на района и свързаността на инвестицията", отбелязват от компанията.

Но допълват, че един от големите проблеми, които всеки инвеститор среща, е наличието на правилния персонал независимо от нивото на предвидените възнаграждения. "Може би е добра идея да се наблегне повече на приложението на мерките в закона - от една страна, за да улеснени инвестиционната дейност, а от друга - за да се получи по-добро разпределение на тези ресурси и избягването на концентрации около определени градове. Това допълнително ще доведе до развитие на районите, които са с по-малка инвестиционна активност", смятат от "Лидер-96".

И вероятно са прави - Законът за насърчаване на инвестициите не е лош, но правителството може да даде много повече на компаниите (сертифицирани или не) и тук изобщо не става дума за пари. Достатъчно е сроковете за обслужване да се съкратят (и да се спазват), да се премахне излишното обикаляне от гише на гише, както и ненужното искане на допълнителна информация, когато тя може да се набави и по служебен път.

Това е единственият шанс средата в България да се подобри поне отчасти, а страната трайно и отчетливо да промени позицията си в показателната класация на Световната банка Doing business за 2020, където остава назад спрямо други страни по света при сравнение на процедурите, необходими за стартиране на бизнес, получаване на разрешителни за строеж, за кредит и достъп до електричество и др.