Очакванията на бизнеса за 2022: Повече инфлация и ново повишение на заплатите
Липсата на ликвидност продължава да е най-големият проблем на компаниите, показва традиционната анкета на БСК
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бизнесът гледа с оптимизъм към 2022 г., но освен това очаква по-висока инфлация и не планира големи инвестиции. А причините за тази предпазливост са неяснотата около развитието на ковид кризата, недостигът на енергийни суровини и растящите им цени, прекъснатите вериги на доставки и очакванията за забавяне на глобалния растеж. Въпреки това близо половината от компаниите предвиждат увеличение на заплатите. Това показва традиционната бизнес анкета на БСК, която тази година е направена сред 817 компании.
Според данните през отиващата си 2021 г. е започнало оттласкване от дъното, като след първоначалния шок заради ковид компаниите са се адаптирали към новите реалности и мениджърите им вече ги управляват спрямо особеностите на тази нова среда.
Едрите проблеми за бизнеса - липса на ликвидност, бюрокрация, честа смяна на правилата
Спрямо шоковата 2020 г. тази година бизнесът е по-голям оптимист. Въпреки това участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми.
Трите най-големи предизвикателства за компаниите през тази година продължават да са същите като миналогодишните - липсата на оборотен капитал (за 79%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (73%), както и често променящата се нормативна уредба (57%). Липсата на квалифицирани кадри също продължава се посочва като проблем от две трети от компаниите.
Негативните оценки за съдебната система продължават да се повишават, като тя се посочва като проблем от 52% от анкетираните. Както посочиха и от БСК - заявката на новата власт за тежка, но необходима реформа в съдебната система, се адмирира.
От камарата посочват, че ковид кризата през 2020 г. се е отразила сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. - обемите на производство намаляват в 60% от компаниите, оборотите - за 66% от тях, външните пазари - за 36%, работните места - в 47%. "Спрямо 2020 г. е налице леко подобрение на всички тези показатели, но въпреки това картината продължава да е силно притеснителна", посочват от БСК . Анкетата показва и още нещо - че все още предприятията са предпазливи и не смеят да възобновят инвестиционната си политика. Фактор е ковид, но и липсата на правителство през тази година, което създава среда на непредвидимост.
На този фон намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, като те са с най-голям спад за последните 10 години. Според БСК предполагаемата причина за това е въведената по-строга финансова дисциплина в условията на криза. Намаляват и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част (32%) те са до 2-3 месеца. За сметка на това обаче в сравнение с миналата година расте процентът на просрочията над една година.
Бизнесът дава ниска оценка на антикризисните и противоепидемичните мерки - едва 19% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. Резултатът е почти идентичен с този от 2020 г.
Ръст на заплатите, на енергията и очаквания за още инфлация
Въпреки кризата през миналата година в почти половината от анкетираните компании заплатите са се увеличили, а са намалели в едва 14% от фирмите. Според БСК вероятно ръстът се дължи на увеличението на минималната заплата. Такъв ръст се планира и за следващата година (в коалиционното споразумение е записано, че през 2022 г. тя трябва да е поне 700 лв. при 650 лв. е момента). Половината от фирмите обаче посочват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. А това означава още инфлация.
През 2021 г. тенденцията отново е към ръст на търсенето на хора - най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, и в по-малка степен на административен персонал, посочват от БСК.
Друг фактор в посока увеличение на цените на производител са високите разходи за енергия. Анкетата показва, че те създават сериозни проблеми за 89% от компаниите, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (62%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки четвърти се оплаква от намаление на поръчките и клиентите.
БСК са попитали своите членове и какви мерки очаква бизнесът. Според анкетираните това са директна финансова подкрепа и преструктуриране на енергийната система и енергийния микс. Сред належащите мерки е и въвеждането на механизъм за сключване на дългосрочни договори за бизнес потребителите.
Очакванията за догодина
Компаниите са по-големи оптимисти за 2022 г. В същото време според тях има и рискове за развитието на българската икономика - заради ръста на цените, на цената на труда и очакванията за по-голяма регулаторна тежест.
Несигурната среда води и до умереност в плановете за бизнес развитие през 2022 г. От БСК посочват, че ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират между 35 и 42% от анкетираните, докато през предкризисната 2019 г. са били 57%.
Инвестициите в производствени мощности и иновации влизат в плановете средно на 20% от анкетираните, докато през 2019 г. средният процент е бил почти два пъти по-голям (38%).
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.