Свят

ЕК очаква бързият икономическия ръст в съюза да продължи

Развитието на пандемията и увеличаването на предлагането в бизнеса са важни за продължаване на възхода

Европейският комисар по икономиката Паоло Джентилони представи новата прогноза на ЕК в Брюксел.

Кирил Кирчев

Европейският комисар по икономиката Паоло Джентилони представи новата прогноза на ЕК в Брюксел.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Икономиката на ЕС се възстановява от пандемичната рецесия по-бързо от очакваното и прогнозите са да продължи да нараства през следващите две години. Това предвижда Европейската комисия (ЕК) в своята есенна икономическа прогноза за страните от съюза. Брюксел отбелязва, че с напредването на кампаниите за ваксинация и вдигането на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи през лятото, подкрепено от повторното отваряне на икономиката.

Предвижданията са тази година БВП на ЕС да нарасне с 5%, а през следващите две години съответно с 4.3% и 2.5%. Прогнозата сочи темпът на растеж за еврозоната да бъдат идентичен с този за ЕС през 2021 и 2022 г. и 2.4% през 2023 г. Тази перспектива зависи до голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от ковид и темпото, с което предлагането ще отговори на бързото нарастване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.

Брюксел очаква българската икономика да нарасне с 3.8% през тази година, което е по-малко от продишната прогноза, а през следващите две - съответно с 4.1% и 3.5%. Инфлацията догодина се очаква да бъде по-висока от през тази, а безработицата и бюджетният дефицит да намалеят.

Подобренията на пазарите на труда и прогнозираното намаляване на спестяванията трябва да допринесат за устойчив темп на потребителските разходи в съюза. Все пак инерцията от растежа е изправена пред нови предизвикателства - прекъсванията в глобалното предлагане натоварват производствения сектор в ЕС, а високите цени на енергията ще натежат върху потреблението и инвестициите.

Пазарът на труда се възстановява

Пазарът на труда също трябва да продължи да се подобрява заради облекчаването на ограниченията върху услугите. ЕК отбелязва, че през второто тримесечие на тази година икономиката на ЕС е създала около 1.5 млн. нови работни места, а много работници вече не получават помощи и безработицата намаля. Въпреки това общата заетост в ЕС все още е с 1% по-ниска от нивото си преди пандемията.

Бизнес проучванията на ЕК показват, че се създава недостиг на работна ръка, особено в сектори, където дейността нараства най-много. Колкото по-дълго продължават, толкова по-голям е рискът те да намалят дейността и да се отразят на инфлацията чрез натиск върху заплатите. Прогнозата предвижда заетостта в ЕС да нарасне с 0.8% тази година, 1% през 2022 г. и 0.6% през 2023 г. Очаква се заетостта да надхвърли нивото си отпреди кризата през следващата година. Очакванията са безработицата и в ЕС, и в еврозаната също да спадне.

Подобрените перспективи за растеж сочат, че бюджетният дефицит през тази година ще е по-нисък от очакваното през пролетта. След като достигна 6.9% от БВП през 2020 г., средният дефицит в ЕС трябва да намалее незначително до 6.6% през 2021 г. на фона на все още високата фискална подкрепа. С оттеглянето на мерките и продължаващия икономически растеж общият дефицит на ЕС се прогнозира да намалее наполовина до около 3.6% от БВП догодина и 2.3% през 2023 г. Низходяща се очаква да бъде тенденцията и при дълговете на страните.

Инфлацията е притеснителна

Временният глобален ценови натиск доведе инфлацията до 10-годишен връх. Това се случва след няколко години на ниска инфлация в развитите страни, последвана от силното възобновяване на икономическата активност в ЕС и много напреднали икономики. ЕК отбелязва, че силният ръст на инфлацията се дължи главно на скока на цените на енергията, но изглежда също така е свързан с широк набор от икономически корекции след пандемията, което предполага, че настоящите повишени нива са до голяма степен преходни.

Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне връх от 2.4% през 2021 г., преди да спадне леко догодина и до 1.4% през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията да се понижат. За ЕС се очаква инфлацията да бъде малко по-висока през тази и следващите две години.

Брюксел отново отбелязва, че несигурността и рисковете около перспективите за растеж остават много високи. Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата активност е отслабнало значително, ковид все още не е победен и възстановяването е силно зависимо от развитието му, както в рамките на ЕС, така и извън него. Заради ръста на заразените в съюза не може да се изключи ново въвеждане на ограничения, засягащи икономическата активност. В ЕС този риск е особено важен в държавите с относително ниски нива на ваксиниране, каквато е България.

Икономическите рискове са свързани и с потенциално продължително въздействие на настоящите ограничения и проблемите с предлагането. От друга страна, положително върху ръста може да се отрази потенциалното повишаване на ефективността и трайното покачване на производителността, предизвикани от структурните промени в резултат на пандемията.

Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис отбелязва в официалното съобщение от ЕК, че мерките за смекчаване на удара от пандемията и за увеличаване на ваксинациите в ЕС са допринесли за сериозния икономически ръст през тази година. Той обаче предупреждава, че "трябва да се справим с проблемните места във веригите за доставки, както и с нарастващите цени на енергията, които ще засегнат много домакинства и компании в цяла Европа". Домбровскис обръща внимание, че страните трябва да се съсредоточат върху внедряването на инвестиции и реформи, планирани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се увеличи икономическият потенциал на съюза.