🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕС одобри амбициозни цели за емисиите: да спаднат с 40% до 2030 г.

Законодателството включва подцели за шест сектора - автомобилния и морски транспорт, сградите, селското стопанство, отпадъците и малките индустрии

ЕС иска намаляване на нивото на емиите в съюза с 40% до 2030.
ЕС иска намаляване на нивото на емиите в съюза с 40% до 2030.
ЕС иска намаляване на нивото на емиите в съюза с 40% до 2030.
ЕС иска намаляване на нивото на емиите в съюза с 40% до 2030.
Темата накратко
  • ЕС иска намаляване на нивото на емисиите в съюза с 40% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г.
  • Законодателството включва подцели по сектори (автомобилен и вътрешен морски транспорт, сгради, селско стопанство, отпадъци и малки индустрии) и по държави.
  • Националната цел за България се определя спрямо БВП и е 10%, за постигането и страната ще получи помощ от съюза

Европейският парламент и Съвета на ЕС постигнаха съгласие за намаляване на нивото на емисиите в съюза с 40% спрямо нивата от 2005 г. до 2030. Споразумението включва подцели за шест конкретни сектора, както и таргети за всяка държава. Става въпрос за отраслите, които не участват в търговията с емисии, но да пряко свързани с нашето ежедневие, а именно - автомобилен и вътрешен морски транспорт, сгради, селско стопанство, отпадъци и малки индустрии. Тези сектори генерират около 60% от емисиите на парникови газове. Законодателството е част от пакета "Готови за 55" до 2030 г. и за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Всяка страна членка трябва да изпълнява и национални цели за намаляване на емисиите, които са фиксирани на база на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Така по-богатите страни Дания, Финландия, Германия, Люксембург и Швеция трябва да направят 50% съкращения, докато за България целта е 10%.

Страните с по-ниски доходи в ЕС ще получат и финансова подкрепа за реализиране на заложените цели.

"Радвам се, че успяхме да постигнем бързо споразумение, което позволи на ЕС да покаже на света, че сериозно възнамерява да намали емисиите в съответствие с ангажиментите си по Парижкото споразумение за запазване на глобалната затопляне в рамките на безопасни нива. Наша отговорност е да запазим нашата планета за всички бъдещи поколения.", коментира чешкият министър на околната среда Мариан Юречка

Новите амбиции по сектори

Секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците генерират около 60% от общите емисии на ЕС, а предложението на комисията е да бъдат намалени с 40% до 2030 г. спрямо нивото от 2005 г.

Гражданската авиация например отделя над 13% от общите емисии на въглероден диоксид от транспорта в ЕС. Идеята е схемата за търговия с емисии да за започне да важи за всички полети с начална точка в Европейското икономическо пространство, включително полети, които завършват извън неговите рамки.

Освен това се предвижда постепенното преминаване към екологично устойчиви горива в авиацията - Изискванията ще важат за кораби с брутен тонаж от повече от 5 000, които отговарят за 90% от емисиите във водния транспорт. Законодателните предложения включват обхващане и на водния транспорт от схемата на ЕС за търговия с емисии.

Колите и микробусите са отговорни за около 15% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС. Европейският парламент вече прие предложение от 2035 г. новите коли и микробуси да са с нулеви емисии. Преди това - през 2030 г., емисиите от автомобили трябва намалеят с 55%, а от микробусите - с 50%.

За да бъдат достигнати тези цели, всички нови коли, които се продават на пазара от 2035 г, ще трябва да бъдат с нулеви емисии на въглероден диоксид. Това изискване няма да засяга коли, които вече са в движение.

Преминаването към коли с нулеви емисии е свързано и с развитието на всеобхватна инфраструктура за зареждане с алтернативни горива. Европейският парламент иска до 2026 г. на всеки 60 километра по основните пътища в ЕС да има поне по една станция за презареждане с електричество, а до 2028 г. да има по една станция за зареждане с водород на всеки 100 километра.

Ефектите за България

Всяка страна в ЕС има стратегия за намаляване на емисиите, за да се гарантира, че спадът става с постоянни темпове. Тя трябва да изпълнява и национални цели за намаляване на емисиите, които са фиксирани на база на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Страните с по-ниски доходи в ЕС ще получат подкрепа за реализиране на заложените цели.

За България задължителното намаление на емисите от тези шест сектра до 2030 г е с 10%. Страната ни, както всички останали, трябва да изпълни и общите цели на съюза за нулеви емсии до 2050 г., и да предприеме последвотателни стъпки за това чрез териториалните си планове за справедлив преход, които още не са официално подадени към Европейската комисия, както и чрез приемането на законодателството си по Плана за въстановяване, което също е до никъде заради политическото безвремие и криза в страната.

Системата позволява известна гъвкавост. Например, държавите имат възможност да запазват разрешителни за емисии за други периоди, да си разменят или да заемат такива една от друга.

Европейската комисия предлага създаването на допълнителен резерв от количества на изведени от атмосферата парникови газове над поставените цели в законодателството за сектора на земеползването и горите. Страни, които не успяват да постигнат националните си цели за намаляване на емисиите, биха могли да се възползват от този резерв, ако са спазени някои условия (например, общата цел на ЕС за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. е постигната).

Страните могат да търгуват ограничени количества квоти с други или да "банкират" някои квоти, ако техните емисии са били по-ниски през дадена година или да "заемат" от бъдещи години, ако техните емисии са били твърде високи.

Регламентът се нуждае от формално одобрение от Европейския парламент и Европейския съвет, преди да може да влезе в сила, въпреки че това обикновено е даденост, след като преговарящите постигнат споразумение.

Все още няма коментари
Нов коментар