Суровини на бъдещето в забрава и още за незатворения кръг между металургия и строителство

Д-р инж. Емануела Манолова - мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България"

Д-р инж. Емануела Манолова - мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България"
Д-р инж. Емануела Манолова - мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България"
Д-р инж. Емануела Манолова - мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България"
Д-р инж. Емануела Манолова - мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България"
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Д-р инж. Емануела Манолова е мениджър "Бизнес развитие железни силикати" в "Аурубис България". Железният силикат е вторичен продукт от промишленото производство на мед, но в същото време е и суровина за много области на строителството. Емануела Манолова работи по иновативни проекти за развитието и прилагането му в отделни строителни материали, следвайки препоръките на Европейската комисия за "Зелената сделка".

Манолова е строителен инженер и доктор по строителни материали, изделия и технологии на производството им на два университета - "Артоа" във Франция и Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Емануела Манолова ще участва като лектор в конференцията Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition, организирана от "Капитал", която ще се проведе на 18 октомври.

Строителството поглъща големи количества бетон и стомана, което означава и много въглеродни емисии. Могат ли тогава сградите да бъдат наистина зелени?

- Строителството наистина е един от големите консуматори на първични природни суровини. За 2021 г. в световен мащаб са произведени 4.3 милиарда тона цимент. Вече има технологични решения за използване на добавъчни материали като суровини от индустриален произход. Железният силикат например, който се получава след извличането на медта и свързани метали от рудните концентрати, може да се използва като суровина в строителството. Затварянето на този кръг металургия - строителство е с голям потенциал, но са необходими съответните регулаторни улеснения.

Какви са най-новите материали и технологии в инженерството и къде се прилагат? Българските специалисти запознати ли са с тях?

- Тенденциите в областта на строителните материали в последните няколко години са свързани с огромното развитие на строителната химия, която преобръща дори и силно консервативни сектори като строителния. Мостови конструкции, изготвени и готови за полагане в рамките на часове, бетони с якост, сравнима с тази на стоманата, влагане на СО2 за втвърдяване на бетон, са само малка част от чудесата, които се случват. По отношение на технологиите на проектиране BIM (Building Information Model) и LEAN системите за оптимизация на работния процес - всички те набират все по-голяма популярност. Има специалисти и компании в България, които следят и използват нови технологии.

Зелените продукти обикновено идват и с по-висока цена. Това не ограничава ли интереса към тях и кога очаквате те да бъдат по-широкодостъпни?

- Зелената компонента в продуктите не е свързана с по-висока цена. Възможности има, тук е и ролята на държавата да насърчи използването на алтернативни материали. Ако административно се облекчат процедурите, това би отключило процеса по веригата производители - доставчици на добавъчни суровини - крайни ползватели.

Какво е мястото на медта в модерните решения за строителството?

- Медта играе ключова роля за решенията в класическото строителство - да вземем най-простия пример при изграждането на електрическите инсталации на сгради и съоръжения. Съвременните интелигентни решения в бранша, например smart системите за управление, изискват все по-големи количества метали, където медта е водеща. На практика безкрайният цикъл на рециклиране на медта без загуба на качеството й отрежда огромно предимство и я прави устойчива от гледна точка на екология и технологии. Отбелязвам отново, че железният силикат, който се получава след извличането на мед от концентратите, е с голям и все още недостатъчно реализиран потенциал като суровина за строителството.

"Аурубис България" изгради най-големия соларен парк за собствени нужди в страната, но той все пак покрива малка част от нуждите на компанията. Планирате ли да го разширявате и какви са решенията ви за справяне с растящите енергийни цени?

- Темата тук е дали индустриални компании с друг предмет на дейност трябва да инвестират сериозен ресурс в собствени големи възобновяеми мощности, които не могат да обезпечават базов товар непрекъснато. Пред нас този въпрос никога не е стоял. Имаме ясни цели в средносрочен и дългосрочен хоризонт - до 2030 г. да произвеждаме 20% от необходимата ни енергия от собствени ВЕИ, а до 2050 г. - 50%. Вече работим по два нови фотоволтаични парка - "Аурубис-2 и -3", с обща инсталирана мощност 14MW. Успоредно с това работим по проекти за допълнително оползотворяване на отпадната топлина и за въвеждане на енергоефективни агрегати от ново поколение в производството.