Българско сирене и кисело мляко вече са в защитения списък на ЕС. Какво от това?

В случая особени бизнес ползи едва ли ще има. Иначе идеята на списъка е да дава защита от фалшифициране и повече гаранции за качество за потребителите

След няколко години бюрокрация, млечни асоциации успяват да регистрират българското кисело мляко и саламуреното сирене в списъка със защитени географски индикации на ЕС

Моника Върбанова

След няколко години бюрокрация, млечни асоциации успяват да регистрират българското кисело мляко и саламуреното сирене в списъка със защитени географски индикации на ЕС © Надежда Чипева

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Още два български продукта влязоха в списъка със защитени географски произходи в ЕС редом с шампанското, зехтина "Каламата" и световно изсвестни сирена като Пармиджано-Реджано, Горгонзола и др.
Основният смисъл от този списък е по-добра защита от фалшификации и повече гаранции за качество за потребителите.
В българския случай кой знае какви бизнес ползи едва ли ще има, а киселото мляко отдавна не е това, което е било.

Киселото мляко води началото си от млечнокиселата напитка "кумис", която прабългарите приготвяли от кобилско мляко, разказва изследователката Елица Стоилова в публикация по темата. След като се заселили на Балканския полуостров и възприели отглеждането на овце, прабългарите започнали да правят "кумис" и от овче мляко.

Традицията се запазила до 60-те години на миналия век, когато киселото мляко в България основно се е приготвяло от овче прясно мляко. С навлизане на технологиите на масовото производство - и особено след 2000 г., българското кисело мляко е почти изцяло краве и се произвежда промишлено.

В последните седмици, след няколко години проточила се бюрократична процедура, асоциации на производителите на мляко и млечни продукти успяха да регистрират българското кисело мляко и саламуреното сирене в списъка със защитени географски индикации в ЕС, където вече присъстват Горнооряковски суджук, Българско розово масло и др. Тези традиционни български продукта се нареждат редом с шампанското, зехтина "Каламата" и световноизвестните сирена Пармиджано-Реджано, Горгонзола, Азиаго, Камамбер от Нормандия и др.

Целта на този списък е да се защитят продукти с определни наименования от фалишифициране и така да се популяризират техните уникални характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при производството им. Това, от една стана, предоставя гаранции за качество на потребителите, а от друга, трябва да стимулира местното производство, което вече е защитено и при търговските преговори с трети страни, в които участва ЕС.

За съжаление обаче българското кисело мляко вече няма много общо с традиционния си първообраз. И включването в списъка няма да промени това. Очакваните бизнес ефекти ще са по-скоро със силно ограничен ефект.

Ще има ли ефект на пазара

"Ползите от защитата в ЕС са, че в европейските страни няма да могат да използват тези наименования, продуктите ще се произвеждат само и единствено в България, ще могат да се изнасят в чужбина, а потребителите ще имат гаранция за тяхното качество и рецептура ", казва пред "Агровестник" инж. Димитър Зоров, председател на Сдружение "Български традиционни млечни продукти", която стартира процедурата по вписване на българското кисело мляко и българското саламурено сирене като "Защитени наименования" в едноименния Европейски регистър още преди няколко години.

"Като цяло смисълът е, че никой няма да може да слага на етикета си българско кисело мляко и българско бяло саламурено сирене, ако не спазва условията така, както са заложени в документацията под тези защитени понятия. Това отдавна се случва с гръцката "Фета" или кипърското "Халуми" например", коментира пред "Капитал" и Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите, която работи за включването в защитени географски индикации на ЕС на българското кисело мляко и кашкавал.

Разбира се, ефектът на пазара в чужбина не е жизнеопределящ за сектора, чийто бизнес е основно на вътрешния пазар, а българското саламурено сирене и кисело мляко, ако трябва да сме честни, не са сред най-търсените продукти по рафтовете на европейските супермаркети. Случаите на злоупотреба и фалшификация, макар и възможно да ги има, са със силно ограничен пазарен ефект.

Производителите се надяват все пак защитеното наименование да донесе увеличено потребление и на вътрешния пазар заради по-високата гаранция за качеството на продуктите и част от суровините, с които са произведени. "Българинът все пак е и малко или много патриотичен в храненето си и би купувал от нашата продукция, а не продукция, която е произведена в Румъния или Франция. Смятам, че все още много по- голямата част от производителите на млечни продукти в България произвеждат наистина качествени и добри продукти. Тяхното признание ще се засили от тази допълнителна защита, която е не толкова за производителя, колкото за потребителя. Потребителят е информиран какво точно купува", казва още Михайлов.

Дали това ще е така, предстои да видим. Изборът на потребителите зависи от много фактори, а дали още едно лого или надпис на етикета е сред тях е спорно.

Как засяга производството в чужбина

Оказва се - никак. "След Япония, Монголия е втората азиатска държава, която вече произвежда млечен продукт с бактерията "Лактобацилус булгарикус". Това се случва в една от най-големите монголски компании за производство на храни APU Company, коментира за "Капитал" проф. д-р Камен Милков, експерт по храните и почетен консул на Монголия в България. Но дали става въпрос за българско кисело мляко - не напълно. "Навсякъде извън България говорим за производството на някакъв тип йогурт, който се различава от традиционния български продукт и не следва да бъде засегнат от променения статус на продукта", казва още проф.д-р Милков.

Монголската APU Company получава лиценз за разработване, производство, продажба и разпространение на млечни продукти с оригинални български закваски за територията на Монголия, за което ще заплаща и такси на "Ел Би Булгарикум", но продуктите им и преди това нямат правото да бъдат наричани "традиционно българско кисело мляко". Разбира се, европейската сертификация сега осигурява допълнителна гаранция това да не случва.

Дали българските продукти са това, което бяха

Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus - един от двата микроорганизма, предизвикващи образуване на кисело мляко . В началото на ХХ век, Григоров носи традиционно българско кисело мляко на директора на Пастьоровия институт в Париж, емигриралият от Русия бактериолог Иля Илич Мечников, който изследва пряка връзка между него и рекордния брой на столетници тогава в българската държава в сравнение с други западни страни в Европа. Дали обаче България сега успя да защити точно този продукт в Европа - за съжаление не съвсем.

Гледайки документите по регистрация на българското традиционно кисело мляко и саламурено сирене, проф.д-р Камен Милков вижда няколко несъответствия: "В началото на документа за регистрация на киселото мляко се посочва, че то трябва да бъде произведено в млекопреработвателни компании в България, а чак след това, че могат и частни лица да го произвеждат - кое е вярно? В частта за опаковане не е пояснено, че истинското българско кисело мляко трябва да има срок на годност едва 3-4 дни. Същото важи и за сиренето - то трябва да зрее поне 45 дни", Казва Милков.

Разбира се, в условията на масово производство тези срокове за трудно приложими. А сертифицирането все пак е стъпка към гаранция за по-добро качество и защита на потребителите. Но в никакъв случай не е панацея, която чудотворно ще върне стария вкус на киселото мляко, нито пък рязко ще повиши качеството на суровините, както и няма да замени промишлените методи с традиционните домашни техники за ферментация.

Има случаи, в които включването на продукти в списъка дори се приема за вредно. Такъв е примерът със сиренето халуми от Кипър. За първи път в историята на списъка със защитени географски индикации на ЕС производители на сиренето в островната страна неотдавна оспориха включването на продукта в него. Според тях подадените спецификации от правителството "вредят на техните интереси, като намаляват производството и променят вкуса на халуми по начин, който би го направил непривлекателен за европейските потребители". Според тях това ще засегне износа на халуми, който през 2019 г. възлиза на впечатляващите 225 милиона евро.

Основното възражение на производителите на халуми е свързано с вида на използваното мляко. Дотогава се използва 80% краве мляко и 20% овче и козе мляко (в миналото се правело изцяло от краве мляко). Спецификациите, подадени към европейския сертифициращ орган обаче предвиждат, че 51% от използваното мляко трябва да бъде овче и козе.