Свободно време

Хаштаг лютеница

Съветите на една дегустаторка на лютеница

Албена Тодорова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Мисля, че едно от малкото неща, около които могат да се обединят хора от множеството лагери, на които е разделено българското общество през 2021 г., е любовта към лютеницата. Независимо дали говоря за нея със случайни хора във влака, близки приятели с отношение към готвенето или хазяите ми в малко провинциално градче, не съм срещала човек, равнодушен към лютеницата, без значение дали е направена от пипер, чушки или капия.

Лично за мен историята на любовта към лютеницата е история на живота ми извън България. Купувала съм безценна лютеница в мънички бурканчета в супермаркета за чуждестранни продукти в Токио, дебнала съм айвар в кварталната бакалия в Германия, разказвала съм за чудото на печените чушки на приятели от всички точки на света и дори няколко пъти съм я правила, въпреки липсата на чушкопек, ламарина или поне подходящ котлон.

От около година отново съм в България и едно от нещата, които карат коленете ми да се подкосят, е изобилието на лютеница в супермаркетите. Цял щанд! Пет рафта! Четиридесет вида! Но коя лютеница е най-вкусна?

За да си отговоря на тези въпроси, през пролетта си направих профил в инстаграм, посветен само на лютеници, айвари, пинджури, лютивки и техни близки и далечни братовчеди. Нещо като преглед на печата, но във формат преглед на буркана. Целта ми е да опитам и опиша 100 вида лютеница - няма особена причина да избера това число, искаше ми се единствено това да не се превръща в проект зомби, който се точи с години, без да му бъде поставен ясен край. Постовете постепенно придобиха настоящия формат - снимка на филия, снимка на етикета, на съставките, видео, показващо консистенцията и гъстотата. Обичам да пиша за лютеница и се опитвам да спомена някоя история, или да проуча производителя, марката или продукта и да пиша малко повече за тях.

Едно от най-симпатичните неща в тази дейност е общуването с хора. Получавам понякога въпроси и предложения да пиша за някоя лютеница, молби за препоръки и други. Някои ми писаха, че са започнали да четат по-внимателно съставките - не само на лютеницата, на други продукти също, или да се интересуват от производителите. Масова практика е да не бъдат споменати производителите, само притежателите на марката, което може би означава, че много от бурканите идват от едни и същи места, а може би не. Любопитно ми е какво биха загубили собствениците на марката, ако говорят повече за това как всъщност се произвеждат продуктите.

Реших, че няма да пиша за домашна лютеница, защото ми се струва нечестно да говоря за нещо, до което четящите нямат достъп. Това не пречи на приятели да ми пращат буркани домашно производство и да подпитват "какво мислиш".

Мисля, че така изглежда щастието - буркан домашна лютеница.

Какво научих за тези няколко месеца интензивно дегустиране на лютеница?

Необходимостта да пиша за това, което ям, определено ме дисциплинира. В магазини, където стъпвам за пръв път, се насочвам първо към стелажите с лютеница. В малките градове и в по-обикновените бакалии извън центъра понякога има доста интересни попадения.

По-евтините лютеници масово съдържат доматено, пиперково и/или морковено пюре. Това не ме притеснява, ям всичко наред, но в пюрето може да има всякакви съставки и човек трябва да има едно наум с тях.

От съставките най-много ме тревожи наличието на вода. Пийте вода, не я слагайте в лютеницата! Водата трябва да бъде сгъстена с нишесте и овкусена със захар и олио и това неминуемо изопачава вкусовия профил.

Когато купувам лютеница, се водя от няколко неща - съставки, производител, дали съм писала за нея вече или не. Когато имам време, гледам как лютеницата се движи в буркана - ако се движи гладко като желе и застива, значи съдържа повечко пюре и нишесте. Ако е много течна, значи не е сгъстявана, но и не е изварявана достатъчно. Идеалната консистенция е гъста, без да е желирана.

Наблюдавам осезаема липса на по-малки (не непременно по-скъпи) марки в големите вериги супермаркети. Струва ми се, че във веригата на доставките изобилства с пропуски, планирани или случайни. Пазарите и новите фермерски магазини се опитват да ги покрият, но не всеки "фермерски" продукт е вкусен или автентичен.

Много ми липсва информация за производителите. В Youtube има ограничен брой клипове, показващи самия производствен процес - повечето производители предпочитат да останат в неизвестност, което на свой ред не буди особено доверие у купувачите.

Въпросът, който най-често чувам, е "коя е най-добрата лютеница". Най-добрата е лютеницата от току-що отворен буркан, в който бъркаме с вилица, за да си намажем филия пресен хляб в събота сутрин.

Лютеници, които харесвам и продължавам да купувам (по ред на предпочитание):

"Баш лютеница", ЕТ "Валентини" - мисля, че това е любимата ми купешка лютеница, най-близка до това, което баба ми правеше на село преди 30 години. Единственият й недостатък е, че трудно се намира.
Айвар Гурменица - съдържа само чушки, олио и захар, има изключително блага, мека консистенция и е много вкусен.
Домашна лютеница, DeliFood - страхотна лютеница, с много домашен, носталгичен вкус.
"Родна стряха", "Лидл", и "Брей", "Кауфланд" - това са двете ми неизменни препоръки за нискобюджетна лютеница.

www.instagram.com/lyutenitza/

* Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрантка по майчина линия. Докторант по съвременна японска литература, поетеса, преводачка. Живяла е в Япония, а след това в Германия и Англия, вече преквалифицирана като финансист. Има три издадени стихосбирки

http://book.bembeni.com/

Календар чушки и домати

Куртово Конаре фест

10-12 септември

Фестивалът на чушката, домата, традиционните ястия и занаяти в пловдивското село Куртово Конаре се наложи като един от най-големите есенни фестивали у нас. Събитието се провежда от 2009 г. насам, безплатно е и има богата програма, свързана с кулинария, музика, изкуство и др. На Куртово Конаре фест сте поканени да опитате сезонни плодове и зеленчуци, да готвите доматена супа, да дегустирате домашно приготвена лютеница и традиционни гозби, печива и десерти. В програмата има лекции и работилници, посветени на оползотворяването на хранителни отпадъци и на философията Slow food.

Фестивал на селската кухня, Раковски

10 септември

Фестивалът "Вкусовете от вчера" е за почитателите на фолклорните традиции и местни специалитети. Представят се обичаи по прибиране на реколтата и приготвяне на лютеница, катми, пиде, прясно сирене и кашкавал, сладък суджук и други. Атракцията на празника е т.нар. Юнашки тиган, в който се приготвя Юнашки кебап за всички гости. Той е изработен от 78 кг неръждаема стомана и е с диаметър 150 см и височина 20 см.

Фестивал "На хармана", Харманли

10-12 септември

След миналогодишната ковид-пауза харманлийският фестивал "На хармана" се завръща за четвъртото си издание - с много вино от района на Сакар, баници, традиционни печива и характерни специалитети. "Харманлии" били хората, работили на хармана - мястото, където се вършеело житото. Харманли започва като крайпътна гостилница за пътуващите от Истанбул към Западна Европа търговци, около която постепенно се формирали селище и харман, осигуряващ тяхната прехрана. Оттам и името на фестивала - "На хармана". Тридневното събитие предлага много автентични храни и ястия, традиционни занаяти, фолклорни песни и танци, програма за деца и др.

Празник на плодородието, Кирково

11 септември

На 11 септември в кърджалийското село Кирково ще се проведе Празник на плодородието - наследник на Фестивала на чушката, който се провеждаше няколко години поред. Освен конкурси за различни видове лютеници - традиционна, фино смляна, селска и др., тази година ще има и конкурс за "Най-оригинална торта от есенни дарове".

Фестивал на розовия домат, София

12 септември

За поредна година търговската верига "Метро" събира на едно място производители на розови домати, сезонни земеделски продукти, автентични български сирена, крафт бири и пр. Събитието ще се проведе в Княжеската градина в София, където всеки ще може да опита традиционни и съвременни рецепти с розов домат, приготвени от най-добрите готвачи у нас. На фестивала ще бъде обявен и победител в конкурса на "Метро" за хоби готвачи, наречен "Вкусът на миналото днес". Участниците трябваше да представят модерен прочит на традиционна рецепта, в която са включени съставките розов домат, кромид лук и/или смилянски боб. Програмата включва още творчески работилници, кулинарни демонстрации, лекции за устойчив начин на живот, музикална и детска програми.

Празник на плодородието, Шабла

18 септември

Провежда се от 2014 г. насам и е свързан с празника Кръстовден. Според народните поверия на този ден се слага началото на есенния сезон, сеитбата, гроздобера. Празникът е посветен на щедрите дарове на шабленския край - прочутата капия, сочни ябълки, праскови, круши, разнообразните и вкусни сортове грозде и разбира се - риба.

Лютеницотерапия, с. Пожарево

25 септември

Макар още да не е обявено и да зависи от ограничителните мерки, най-вероятно и тази година в китното софийско село Пожарево ще се проведе "Лютеницотерапия" - приготвяне на няколко казана с лютеница на площада от всеки желаещ да се включи. Събитието е с благотворителна цел - парите от продадените бурканчета подпомагат дейността на читалището или други инициативи на Пожарево. Хит на събитието е пърженицата от пабирок, която се раздава безплатно на участниците. В Пожарево, а също и в радомирско, и търнско, наричат пабирок последните дребни и криви чушки, които се берат, преди да паднат сланите. От тях се прави пърженицата (или миш-маш), в която се добавят още лук, домати, магданоз и яйца.

Фестивал на родопската храна "Родопска угодия"

30 септември - 3 октомври

Въпреки думата "храна" в заглавието на събитието, то акцентира върху музикални, танцови и други традиции от района на Родопите. Провежда се в рамките на 4 дни, като програмата е разпределена между Пампорово и Чепеларе. Кулинарите също няма да останат разочаровани - на фестивалa ще има демонстрации по приготвяне и дегустации на родопски специалитети като родопски клин, пататник, синдермьо, брънза, тикълник и още много други, характерни за района. Свои изделия ще изложат производители на млечни продукти, мед и билки от региона.

Фестивал на плодородието Кюстендил

1-4 октомври

Празникът на плодородието е вдъхновен от овощарски конкурс, проведен през далечната 1896 г., именно в гр. Кюстендил. Провежда се ежегодно от 2008 г., а "звездата" на фестивала е известната почти колкото кюстендилската череша кюстендилска ябълка. Всяка година се представят десетки сортове, култивирани в региона, има конкурс за най-едра ябълка и др. Освен ябълки на фестивала ще има и много друга сезонна земеделска продукция, музикална, спортна, детска програма и др.