Икономика

WWF: Незаконната сеч в България е между 25 и 30% от официалната

За отминалите пет години обемът спада до приблизително 1.7 млн. куб.м, но продължава да е висок

Ани Коджаиванова

гора сеч © Анелия Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Нелегалната сеч ощетява бюджета и генерира скрити приходи от над 100 милиона лева годишно.
Около половината от привидно законния дърводобив на практика е извършван при нарушения на законите.
Темата е актуална от десетилетия, но проблемът е комплексен и досега не е намерил своето трайно решение.

Нерегламентираният дърводобив в България за периода 2018-2022 г. спада спрямо предходни години, но остава висок - между 1/4 и 1/3 от размера на официално добитата дървесина, а отделно около половината от привидно законния дърводобив на практика е извършван при нарушения на законите. Това се твърди в публикуван в понеделник тематичен доклад на природозащитната организация WWF. По оценките на специалисти нелегалната сеч генерира скрити приходи от над 100 милиона лева годишно, пише в документа, в който са използвани различни източници - като годишните отчетни доклади на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и данни от НСИ, както и широка законова рамка.

"На тази база правим обоснован извод, че незаконният дърводобив се запазва висок. За една осреднена година той възлиза на 1.7 млн. куб.м от официално регистрирания добив. Данни за незаконна сеч, макар и в малък размер, имаме дори от трите национални парка - "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан", казва Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство и съавтор на анализа. Това е четвъртият подобен доклад на организацията, като такива са изготвяни и през 2005, 2014 и 2018 г.

Темата с незаконния и нерегламентиран дърводобив е актуална от десетилетия, като периодично попада под медийните прожектори. Проблемът обаче е комплексен и мащабен като обхват и досега не е намерил своето трайно решение въпреки многобройните нормативни мерки, вземани през годините.

Колко дървесина се добива незаконно

Ако се погледнат данните само на годишните доклади на ИАГ, то средногодишният размер на регистрирания от държавата незаконен дърводобив за периода 2018-2022 г. е 21.7 хил. куб.м, което е със 17% по-ниско от предходния петгодишен период.

Държавата отчита като незаконна обаче само добита дървесина, която е установена с актове - а такива са много малка част от реалните случаи. Прави впечатление, че въпреки това има над 50% ръст на официално установената незаконна дървесина в сравнение с 2021 г.

Извън тази статистика са случаите на нерегистриран незаконен добив. Един метод да се установи размера му, който се използва в доклада, е да се съпостави размера на официалния добив, вноса и износа, с реално използваната дървесина в страната. Така анализаторите стигат до разлика от 1.7 млн куб.м средногодишно.

Добрата новина е, че в сравнение анализите на WWF от предходни години незаконния дърводобив все пак е намалял. През 2005 г. той е бил определен на около 3.7 млн. куб.м годишно, или 60% от официалния добив (от 5.8 млн куб.м). В периода 2006-2013 г. спада до 2.4 млн. куб.м, или 1/4 от общия добив, който обаче също расте (6.9 млн.куб.м ) и запазва приблизително същия дял и в периода 2013-2017 г.

Колко произвеждаме и колко потребяваме: 1.7 млн куб.м разлика

Данните за средногодишния размер на официалния дърводобив в България за периода 2018-2022 г. сочат, че той е около 6.9 млн куб.м. Вносът е пренебрежително малък.

Дървата за огрев пък са най-голямото перо в баланса на дървесината, пише в доклада на WWF. Там се посочва, че реалистични официални данни за това няма. Според официалната статистика на НСИ става дума само за около 700 хил куб.м годишно. По данни на агенция "Алфа рисърч" обаче почти 1 милион домакинства ползват почти 5 млн. куб.м годишно по данни за 2021 г., въпреки че делът на домакинствата, потребяващи дървесина за огрев е намалял от 41.6% през 2017 г. до 33.4% през 2021 г.

Вторият най-голям потребител на дървесина са промишлените предприятия (регистрирани по чл. 206 от Закона за горите), като анализът сочи, че средногодишно те преработват около 3.17 млн. куб.м дървесина. Авторите на доклада отбелязват още, че в баланса не са включени производства, които нямат регистрация по чл. 206 от ЗГ, т.е. количеството незаконно добита дървесина може и да е още по-голямо. Такива например са някои производители на електрическа енергия, които ползват дървесина в микса си.

Около половин милион кубични метра е износът. Така средногодишната наличност на дървесина в страната е около 6.9 млн куб.м. В същото време потреблението възлиза общо приблизително на 8.6 млн куб.м годишно. Разликата между двете анализаторите виждат като обема на незаконната сеч.

Още предпоставки за незаконен добив

Една от предпоставките за злоупотреби в горите е недостатъчният брой служители, ангажирани с тяхната охрана, смятат специалистите. В момента те са малко над 3000 души в цялата страна, а броят им в последните години намалява.

Спада и делът на средствата, които държавният бюджет отделя за управлението на горите.

Така контролните механизми върху добива и търговията с незаконна дървесина са слаби - както институционалните, така и гражданските и съдебните, смятат експертите.

"През последните пет години държавата е предприела някои стъпки в правилната посока, но за съжаление те не са ефективни. Има ръст на броя на проверките, но и намаляване на броя на констатираните нарушения. Административно-наказателните и наказателните мерки не водят до справедливост. Събираемостта на глобите и санкциите достигат едва 33% от установените нарушения, което на практика обезсмисля наказателните процедури", допълва Добринов.

Методите за незаконен и полузаконен дърводобив

И в новия анализиран период се запазват най-широко разпространените схеми за незаконен и полузаконен добив и продажба на дървесина, посочени в докладите от предходните периоди, става ясно от анализа. Сред тях са:

добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч;
манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина;
ползване на неверни данни за дървесните запаси от горскостопанските планове;
скриване на незаконно добита дървесина при експедицията;
манипулации при окачествяване на маркираните дървета;
превишаване на ползването над разрешеното с позволителното за сеч.

Около 37.7% от сечите в България са в нарушение на допустимия размер на ползването на горските ресурси, пише в доклада.

Държавната горска администрация през петте години е предприела значими стъпки към създаването на правни, организационни, кадрови и технически предпоставки за намаляване на незаконния дърводобив, отбелязват от WWF. Стъпките са в правилна посока и надхвърлят стъпките от предходния период. За съжаление обаче не могат да повлияят ефективно върху множеството разнородни фактори, които стоят зад незаконната сеч.

Докладът прогнозира, че ако не бъдат предприети по-категорични действия на много нива, тенденцията за незаконния дърводобив логично ще се задълбочи, държавния бюджет ще бъде ощетяван с милиони всяка година, а екологичните ефекти ще се влошават. Документът съдържа и конкретни препоръки, вкл. мерки за прозрачност в сферата на дърводобива и търговията с изделия от дървесина, както и за борба със сивия сектор в горите.