Кои държави в Европа налагат или обмислят "климатични" такси за туристи през 2024 г.

В Амстердам повишават туристическия данък до 12.5% от цената на хотелската стая. Новият туристически данък ще достигне 21.80 евро на вечер, при средна цена на стая от 175 евро на човек. Така Амстердам става градът в Европейския съюз с най-висок туристически данък.

Венеция планира да въведе дневна такса от 5 евро за посетители през 2024 г. Предвидено е това да започне като пилотна програма през пролетните и летните уикенди. Това все още не е постоянна мярка, а тестването ѝ ще бъде с продължителност от 30 дни през настоящата година. Плановете на местните власти са през 2025 г. дневната такса от 5 евро да бъде въведена за постоянно.

От новата 2024 г. туристите в Париж ще трябва да плащат тройно по-висока такса за престой в хотел.

Френското правителство реши да повиши туристическата такса в годината, в която френската столица е домакин на Олимпийските игри. Досега туристическата такса в Париж варираше от 0.25 евро до 5 евро на вечер в зависимост от категорията на местата за настаняване. С тройно по-високите такси ще се осигурят постъпления от 423 млн. евро за финансирането на публичния транспорт по време на Олимпийските игри.

Барселона и Мадрид също обявиха, че обмислят повишение на съществуващите туристически такси, които се плащат в хотелите. Барселона например ще повиши туристическата такса до 3.25 от 2.75 евро от 1 април. Испанският град Сантяго де Компостела също въвежда туристически данък, за да ограничи прекомерния туризъм.

От тази година в Гърция настаняването в хотел с една или две звезди ще се таксува с 1.5 евро на легло, при сегашните 0.5 евро. Гостите на тризвездни комплекси ще плащат 3 евро на нощувка, при 1.5 евро досега. Престоят в четиризвезден хотел ще струва допълнително 7 евро на нощувка (досега 3 евро). Таксата за петзвездни хотели ще бъде най-висока - 10 евро на нощ (досега 4 евро).

Таксата ще се плаща на място в хотелите. Туроператорите нямат право да я включват в пакетите, които ще предлагат. На туристите ще се дава формуляр, а хотелиерите трябва да внасят сумата всеки месец в държавния бюджет.

Развитието на туризма е в пряка зависимост от средата и качеството на природните богатства. В условията на глобални климатични промени и постоянно увреждане на околната среда в резултат от човешката дейност туристическите дестинации са изправени пред множество предизвикателства. Това изисква предприемане на мерки за своевременно адаптиране и разнообразяване на предлаганите туристически продукти, така че да запазим конкурентоспособността си на европейския и световния туристически пазар, коментираха от българското ведомство.

В България също се плаща туристическа такса. Тя е сравнително ниска и варира в зависимост от района и категорията на хотела или друго място за настаняване и е до 1.50 евро на човек дневно. От Министерството на туризма обявиха, че не планират нейното повишаване.

В България не е на дневен ред

В момента извършваме междинна оценка на изпълнението на "Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014 - 2020 г.". В плана за тази и следващите години министерството предвижда, да бъдат включени конкретни мерки, свързани с адаптацията на сектора към климатичните промени, обясниха оттам.

И докато Гърция може да си го позволи, то в България подобна такса не е на дневен ред. За момента Министерството на туризма не предвижда въвеждане на климатична такса, съобщиха оттам. Ако в бъдеще се премине към вдигане, то ще бъде направено след прецизен анализ и оценка на въздействието на климатичните промени върху сектор "Туризъм", ще бъде мотивирано и обосновано, без риск за конкурентоспособността на България, смятат от ведомството.

Липсата на сняг

Държавата дава заявка за въвеждането на най-добрите практики и решения за развитието на зимния туризъм чрез съвместна работа с туристическия бизнес.

В глобален мащаб проучванията показват, че липсата на сняг в дестинациите за зимни спортове води до намалени снеговалежи и снегозадържане. В резултат се вдигат разходите за създаване на изкуствен сняг, което пък оказва своето въздействие върху водния баланс в конкретните райони. Отражението на всичко това се изразява в по-кратки зимни сезони, намалена естетика на ландшафта и други. Несъмнено в дългосрочен план промените в климата ще имат отражение и върху нашите зимни курорти.

Вярваме, че именно природосъобразния туризъм е добър вариант за адаптиране на туристическия сектор в България към промените в климата. Освен това са необходими иновации, мерки за енергийна ефективност и прилагане принципите на кръговата икономика в туристическия ни сектор.

Само развитието на устойчиви форми на туризъм ще ни дадат възможност да посрещаме гости целогодишно, казват от администрацията. Това е развитието на разнообразни форми на специализиран туризъм - здравен (в т.ч. СПА, балнео, уелнес-, медицински), културен туризъм във всичките му разновидности (културно-исторически, фестивален, кулинария и вино, и др.), екологичен, туризъм сред природата, селски туризъм, екстремен туризъм, събитиен и конгресен туризъм.

Страната ни вече отбеляза напредък в посока на устойчиво развитие. През 2023 г. 21 български плажа и едно яхтено пристанище бяха удостоени със световния стандарт "Син флаг", който е една от най-признатите доброволни награди в света за плажове, яхтени пристанища и лодки за устойчив туризъм. Освен това 11 български хотела са отличени със сертификат "Зелен ключ" - стандарт за високи постижения в областта на екологичната отговорност и устойчивото функциониране в туристическата индустрия.