Следващата икономическа криза: Грешна оценка може да срине целия пазар

че и пазарите, и моделите са много глупави.

Насим Никълас Талеб, из "Прокрустово ложе"

• Да се търсят причините за следващата икономическа криза означава да се опитаме да направим прогноза. Да предскажем нещо. Може би е удачно да се прибегне до услугите на някой професионалист в сферата на предсказанията, дори на няколко такива. Нека посетим гадател, някой с по-добри идеи?

Да изведа – дори и след настъпването на криза – причинно-следствена връзка и уместен (опростяващ) анализ в контекста на (комплексната) глобализирана среда, който да ни помогне да не правим грешки в бъдеще – а още повече преди самото й настъпване – за мен поне, е трудно. Трудно е и за рейтинговите агенции, чиято общественополезна функция се състои в осигуряване прозрачност чрез присъждане на първокласна оценка с три букви от началото на азбуката и още толкова плюса, като по този начин може би съдействат за преодоляване на фундаменталния въпрос за асиметрията на информация и съпътстващите морален риск и неблагоприятен избор. Възможно е, например, финансов актив с най-високата възможна оценка да се окаже абсолютен junk ("боклук" – англ.). Опасността в случая е, че едно стадо би заложило масово на така оценени активи.

В този ред на мисли, би било несъстоятелно да изведа еднозначно и аргументирам потенциална причина за следващата криза.

Но по-достойно намирам да направя опит да опиша определен тип мислене, което изглежда прекалено опасно. Формулировка по смисъла на "мислене в / извън кутията" изглежда да има своята стойност, но е само част от проблема, върху който се опитвам да акцентирам. Великанска стъпка в тази посока е да индикираме всеобщата слепота за редки случайни събития с огромно и мащабно въздействие, които обаче обясняваме със задна дата. За да се окажем "надхитрени от случайността". Бих препоръчал на лектора с научна степен в сферата на бизнес-администрация, или нещо от този десèн, преди да напише следващия си учебник, статия или нещо научно, преди да изведе някаква причинно-следствена връзка, базирана на модел с множество опростяващи допускания, преди да застане зад микрофона в лекционната зала, да преосмисли своята претенция (преструвка) за знание.

Така представени, съжденията звучат несвързано и абстрактно. Има необходимост да се конкретизира. Прочит на цялото до края и връщане обратно би помогнало да се свържат точките на изписаното. Ето, следващото може да улови вниманието.

2. Когато започнах да заучавам и опитвам да разбера учебникарските модели от базисната теория на икономиката, в главата ми заседна думата "равновесие".  Пазарът, в условията на (само хипотетично съществуващата) съвършена конкуренция, естествено се стремял към равновесна точка, а това равновесие определя цената. Но моделите включваха опростяващи допускания от типа "при равни други условия", и извеждаха причинно-следствени връзки.

"Равни други условия" на практика няма. "Разни други условия" звучи по-достоверно!

Заучената теория има стойност до датата и часа на изпита. След това се опитвам да мисля обективно.

Вземете модела на търсене и предлагане, като го разгледате при равни други условия:

Фигура 1. Източник: http://www.investopedia.com/

Да предположим, че при равни други условия икономист решава да онагледи чрез модела ситуация относно търсенето и предлагането на конкретно благо в стопанство. Акумулира "цялото знание" чрез мащабни анкети, проучвания, статистически наблюдения и др. При не особено равни други условия се формира равновесна цена. Тя трябва да отговаря на цената на пазара! Но при равни други условия, за малко да забравя.

Ако отразим всичката информация и отбелязваме промените в динамика, а не в статика, то графиката може би ще има такъв вид...

Фигура 2.

Преди да изкритикувате бездарния ми опит за изкуство, се замислете дали стопанските процеси не са в постоянна динамика (а не в статика, балансиращи се или стремящи се към равновесие), и дали не са плод на много неизвестни!

С горното безобразно изображение искам да кажа, че извън учебника X=n.

Скромното ми мнение е, че тази интерпретация може да се скачи към много от теоретичните модели.

"Трябва да гледаме на ценовата система като на механизъм предаващ информация, ако искаме да разберем нейната функция – функция, която действа не толкова перфектно, ако цените са нееластични. ... Най-важният факт за тази система е икономиката на знанието, с което тя действа, или колко малко индивидуалните участници трябва да знаят, за да имат възможността да предприемат правилното действие."

3. Кое е най-голямото Ви богатство? Отговорът би включвал изброяване на много неща, някои от които аз намирам за баналности. Най-голямото ни богатство според мен представлява фактът, че представляваме вид, еволюирал и адаптирал се естествено. Еволюцията в чистия си вид е жестока; тя не е богатство за отделния индивид. Но резултатът от нея представлява най-съществената изходна точка на всички остойностявания: той е безценен. Въпреки това, еволюцията не е перфектна и никога не е завършена - към турбуленцията на глобализацията все още не сме развили адаптивни свойства. И това е точката, в която човекът е сляп, и за която няма развит сетивен орган: съвремието ни предполага голяма доза несигурност, т.нар. "ефекти на доминото" се проявяват и изравняват строежите със земята. "Комплексността е нашата настояща реалност." Индивид от нашия вид, поставен в условията на глобализирана комплексна среда, има огромния потенциал да направи множество грешни решения, без те да са грешни отделени едни от други. Още по-опасно става, когато единицата е публична организаця с общественополезна мисия; грешките й резултират в мащабни загуби!

Интересен паралел: грешките в еволюционен план са полезни за развитието на видовете; грешките в нашето глобализирано съвремие на големите системи са катастрофични.

Къде е мястото на прогнозите в еволюцията на видовете? Къде е мястото на еволюцията в нашия план за управление на света?

4. Прочетете пак предходната част и забележете друго: някои неща се случват насила.

Заб.: Всички съвпадения с реални физически или юридически лица, както и със събития, са случайни.

Представете си, че демократично избраното правителство иска да стимулира нещо, да кажем частната собственост върху жилищата. Централните плановици акумулират цялото налично знание. Чрез специфичен инструментариум се постига целта и лихвите по ипотечните кредити се смъкват. Покупко-продажбите на недвижими имоти се осъществяват със заемни средства, а цената им расте. Системата става прекалено крехка! Идва и изкуствено форсираният икономически растеж, който в случая произхожда от необходимостта "да се направи нещо", първообразната подбуда. Често се използва метафората за "балон, който се надува и пука".

Какво друго имам предвид? Да кажем, централна за голяма географска територия институция по някакъв начин измерва дефлационен рейт в рамките на територия на годишна база, когато си е поставила за цел нисък инфлационен на монетарното обращение. Тогава тя започва да упражнява своя монопол, установен в името на общественото благополучие, печата пари и улеснява количествено. Но, уважаеми централно-планиращи институти, три въпроса:

• Виждал съм чаши да преливат. Възможно ли е да се наводним?  

  Допускате ли дефлацията да е измерена неправилно?

Въздух имате в излишък, но кога ще се спука балонът?

Питам, аз не знам. Но предполагам, че действия на децентрализирани институти, по-добре запознати с местна специфика, може и да знаят по-добре. От друга страна, грешките, които местни управници и юрисдикции допуснат, няма да имат така известния проблем на доминото. Спомнете си и за управляващия от горе надолу Альоша: защо много се отрекоха от тази идея преди четвърт век?

Още една картинка. В примерна държава, банка се разраства само за десетилетие и заема четвърта по големина на активите позиция в сектора. Предлага високи лихви по депозити и кредитира корпорации на едро. Представя отчети, в които изпъкват само 2% проблемен кредитен портфейл в съпоставка с над 10% среден за пазара. Централната банка, одиторските агенции оповестяват, че банката е ликвидна и капиталово адекватна. Няма причини за паника, банковият сектор е стабилен. Но, да кажем, в един момент тази  банка може да се окаже напълно (капиталово) неадекватна, както и централният банкер. Явно последният е срещнал затруднения при акумулирането на цялото знание. Някои ще кажат, че всеки прави грешки. Но в такъв случай защо концентрираме толкова много значение в толкова малко хора? Погледнато на ситуацията от друг ъгъл, централизираните институти се намират в много по-добрата позиция да проявяват морален риск.

От следните две:

• Данъците плащат заплатите на централните институти и им позволяват да функционират стабилно, но неефективно.

  Концентрациите в големи частни корпорации създават модела на "прекалено големия".

   

Следва:

➔ Всички големи са застраховани: too big to fail, но проблемът не е свързан само с това, че данъкоплатецът плаща на стабилното неефективно централно-публично ръководство, както и за кръпките на портфейла на големия фалиращ, ами и с това: централизацията и концентрацията не са естествени процеси. И са началото на много потенциални проблеми.

Ако припознаете картини от предходните, се запитайте дали не е възможно да се случи в бъдеще такова рядко, но мащабно, необикновено събитие? Прочетете следващия абзац, в него конкретизирам типа мислене, който обещах в началото.

Наблюдавате конкретно явление и изготвяте статистика, за да установите съответния риск, който съпътства това явление. Сравнявате волатилност, изменения, различни проявления. Готови сте с анализ, като налагате проекцията на ретроспекция в перспектива. Това е моментът да се замислите дали бихте шофирали кола, гледайки единствено в огледалата за обратно виждане (колкото и добре да виждате пътя назад). Но моделите, които институти прилагат, правят точно това! Ние сме слепи и неподготвени за съществуването на бяла лястовица, черен лебед или богат комунист. Всички те съществуват! За последния съм сигурен.

5. Потенциалните причини за следващата криза се крият в нашето ограничено мислене, несъзнаващо възможността от сбъдвания на случаи извън обхвата на статистическото разпределение. И в науката, която опростява. И в банките, които изграждат множество връзки, прехвърляйки всеки отделен риск и концентрирайки го в общото блато. В централните институти... или в природна стихия с огромно въздействие, което афектира мащабно глобализираната мрежа... Преди само няколко века не е било възможно криза, възникнала на един континент, да се пренесе през цял океан.

*Вж. (например) Джоузеф Стиглиц, Свободно падане, изд. Инфодар 2011, с. 39

** Вж. Насим Талеб, "Черният лебед", изд. Инфодар 2011  *** Заглавието на книга от същия автор.**** През 1974 г. Фридрих Хайек получава наградата за икономика на Шведската банка в памет на Алфред Нобел, т. нар. "Нобелова награда", и при получаването изнася реч, своеобразно именувана "Pretence of knowledge". Есетата на другите двама победители в студентския конкурс може да прочетете тук:

и тук: 

Следващата икономическа криза: колапс в петролната индустрия, сриване на фондовия пазар или дълговете на Китай?