Бежанската криза през погледа на икономиста

Едновременно могат да се разгледат различни сценарии, разкриващи предпоставките, които могат да доведат до неприятна развръзка на случващото се, от една страна, а от друга - да се наблегне върху перспективите и ползите, които максимално могат да бъдат извлечени от бежанците под формата на трудов ресурс, инвестиции и разрастване на икономиката.

Европейският съюз е един от най-богатите и проспериращи райони в света. Въпреки това участващите в него държави се изправят пред големи трудности в намиране на решение за кризата с бежанците. Всички жители на Стария континент са солидарни към бедстващи народи и хора, чиито живот е застрашен. Но идеализираната Европа, която всички обичаме, в действителност се различава от жестоката реалност. В тази изключително трудна и изострена ситуация, в която се намира светът, възникват редица въпроси и неясноти.

На първо място това е страхът на хората от ислямски тероризъм при вида на големи тълпи имигранти. Този страх е напълно оправдан, поради зачестилите в последните години терористични атаки. Изминалата 2015 година отбеляза значителен пик в това отношение.

Но колко всъщност струва борбата срещу тероризма?

Терористите сломяват европейския дух като нападат директно сърцето на Европа – Париж и Брюксел. Само чистите загуби са огромни – те са свързани с поемане на плащания от застрахователни компании, възстановяване на сгради и пътища. От друга страна, се повишават и публичните разходи за отбрана – вътрешна и външна сигурност. Външните разходи се свързват с поставяне на стабилни постове по границите на държавите за засилване и укрепване на Европейския съюз, а вътрешните с осигуряване на защита на всички граждани. Въпреки това, голяма част от населението се чувства беззащитно и хората си стоят по домовете. Това се отразява на потреблението и на туризма. Потребителското търсене и доверие намаляват, а в сферата на туризма се отменят резервации и се отчита по-слаб интерес.

Много от бежанците не бягат от войната в Сирия, а просто използват възникналата ситуация, за да се придвижат към по-богати и проспериращи страни, такива със силни икономики и висок жизнен стандарт като Германия, Австрия и Швеция. Мигрантите търсят нов, по-добър живот и държави, които предлагат множество възможности и ресурси. В това няма нищо лошо, но по този начин те задълбочават все повече кризата с наистина бедстващите хора, останали без дом и пари, като поставят под съмнение тяхната искреност и тежка съдба. Приема и обслужването на мигрантите се разпределя между страните в ЕС, като всички желаят и се стремят към справедливо поделяне на тежестта. Държавите трябва да се погрижат за тях чрез различни социални помощи – обезщетения и защита. Част от бежанците са без документи, компентенции и не владеят чужди езици. За да се впишат в новото за тях общество, те трябва да се обучат и квалифицират в областта, в която искат да работят.

Това означава рязко увеличаване на държавните разходи, което може да се отрази зле на икономическото състояние на не толкова развитите страни, на които им се налага да вземат заеми отвън, за да реагират адекватно и да подпомогнат бежанците. След като имигрантите придобият необходимите умения може да се увеличи трудовия ресурс, но в Европа и без това безработицата е на високи равнища1.

Дали наемането на работа на бежанци ще се отрази на заплащането?

Нивото на заплатите може да отбележи спад, ако бежанците бъдат използвани за евтина работна ръка. По този начин определени държави ще се подпомагат в производството на конкурентни и евтини стоки. Чрез намалелите разходи фирмите, които следват това поведение ще могат да създават повече продукция и да увеличават своята позиция на продуктовите пазари.

Всички държави и свързани институции полагат огромни усилия за разрешаване на проблема, колкото се може по-бързо. Според Европейската комисия безпрецедентният приток на мигранти е сериозна тежест за много страни от Европейския съюз2. Тя например даде 690 000 евро за квартири на бежанци, които имат статут и трябва да останат в България. Въпреки всичко за безплатните убежища няма почти никакъв интерес, поради стремежът на бежанците да продължат към бленуваната Западна Европа. ЕС и Турция пък се споразумяха за схемата "едно към едно" – Съюзът да приема законни сирийски бежанци от Турция, а тя да приема сирийски мигранти, влезли незаконно в ЕС. В замяна Турция ще получи до 6 млрд. евро, отпадане на визовия режим за турските граждани и ускоряване на присъединителния процес към ЕС3. Не се знае обаче от къде ще се набавят тези средства.

Най-вероятно те ще се изискват от държавите членки, които пък ще ги вземат от държавните хазни. Това може да доведе до увеличаване на данъци, такси, осигуровки и други плащания към бюджета и да затрудни населението на Европа, особено в победни страни като България. Според американския икономист Джефри Сакс4 чрез заплащането на милиарди на Турция проблемът няма да бъде решен. Той смята, че Европа няма ясен икономически план и стратегия в тази ситуация. Според мен той е прав и трябва сериозно да се замислим върху действията си, а не да предлагаме само временни решения, от които може да има негативни последствия. От всичко това може да обобщим, че бежанската криза определено действа дестабилизиращо на европейските страни. Цел на ЕС в момента не трябва да е икономическия растеж, а укрепване на сигурността, постигане на пълна трудова заетост, осигуряване на отлично здравеопазване и на по-добро образование.

Винаги в живота трябва да търсим позитивната страна на нещата. В случая –

има ли ползи и перспективи, които се разкриват пред ЕС и ако има как да се възползваме от тях?

При извършване на наистина строг контрол върху миграционната вълна и отсяване на хора, целящи единствено живот без страх и такъв пълен с възможности за развитие, ще се стимулира производството, може би дори и бизнеса в дадена страна. На работните си места имигрантите ще се интегрират по-лесно, ще общуват с местните и ще усвояват техните навици. Ако тези нови кадри изявят желание и амбиции, покажат своите идеи, умения и компетенции в сфери, които ги вълнуват, това може да доведе до развитие на определени отрасли, до повишаване на инвестиции и спестявания. За съжаление, все още сме далеч от този сценарий и това развитие на обстоятелствата.

От всичко казано до тук се вижда, че съществува определен дисбаланс – за сега се наблюдават повече негативни, отколкото положителни аспекти от бежанската криза, но ние трябва да се стремим към нейния благополучен край. Искрено се надявам той да е в най-скоро време. Всички сме хора и независимо от различията помежду ни, заслужаваме да бъдем третирани като такива!

1 http://www.investor.bg/evropa/334/a/grafika-na-denia-kakvi-sa-nivata-na-dylgosrochna-bezraboticav-stranite-ot-es-199636/

2 Това се посочва в представения през ноември доклад за икономическата прогноза на Европейската комисия.

3 http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/03/20/2726688_sdelkata_mejdu_es_i_ankara_vleze_v_sila/

4 Джефри Сакс е един от най-младите икономически професори в историята на Харвард. Той става известен със своята роля на съветник на правителствата на източноевропейските и развиващите се страни при прилагането на шокова терапия на техните икономики.