Следващата икономическа криза: колапс в петролната индустрия, сриване на фондовия пазар или дълговете на Китай?

Петролната индустрия

"Екскрементите на дявола" – Перес Алфонсо , един от основателите на ОПЕК, описва петрола с тези думи

Ще започна моето есе с нашумялото през последните месеци мнение, че следващата финансова криза може да е поради колапс в петролната индустрия. Дефлацията на цената на петрола се смята за позитивна за икономическото развитие, а обикновените граждани са във възторг от ниските цени. Но комбинираните негативни последствия от дълбока и устойчива дефлация на цените на петрола, може да бъдат по-големи от положителните ефекти. Спадът в търсенето на финансови активи, обвързани с продукцията на петрол, може да доведе да световна финансова нестабилност. Тази дефлация може да доведе до широко разпространение на фалити на различни фирми, които ще имат вторичен ефект върху банките, свързани с тях.

През последните три месеца, цените на петрола паднаха с 50% до най-ниската си стойност, която бе по време на финансовата паника през 2008-09. В момента цената на петрола е някъде между 50 и 56 долара/барел. Много от петролните компании съкращават персонал и така засилват и безработицата в глобален мащаб. В едно от последните си изявления за BBC, Робин Алан, твърди че почти няма нови проекти в Северно море, които да реализират печалба, с петрол на цени под 60 долара за барел. И други анализатори смятат, че северноамериканските производители трябва да реализират продажби на цени от $ 60 до $ 100 за барел, за да достигнат критичната точка на продажбите (Break-even point) и да покрият милиардите долари дълг.

Според различни източници, енергийните компании, са отговорни за 15-20 % от натрупания американски дълг. В началото на 2015 г., списание Форбс споделя, че поради ниските цени на петрола, няколко от тези компании вече са обявили фалит или са потърсили протекция срещу фалиране (WBH Energy, KiOR Inc., Endeavour International Corp, Marion Energy, Buccaneer Energy Limited, Lexico Resources International Corp, Tuscany International Holdings).

Изкушени от големия процент на възвръщаемост, петролните компании са натрупали повече от 200 милиарда долара в облигации и заеми от Wall Street и Лондон, за да покрият разходите си за развитие и проекти, които едва ли ще станат реалност. Дългът на производителите на петрол се е увеличил с повече от 55 % от 2010 г. до сега, а приходите им се забавят, нараствайки само с 36 % през септември 2014 г., в сравнение с 2010 г., според Wall Street Journal.

"Всичко започва от едно място, например фракингът в Северна Дакота или Тексас, но много бързо поглъща и останалия свят. По този начин, това много наподобява на това, което се случи през 2008, когато милиарди долари бяха предоставени на хората да купуват жилища, които не могат да изплатят…" – споделя икономистът Ричард Уолф.

Този "дългов балон" може да се спука и завлече след себе си много петролни компании. Анализаторите са единодушни, че ако кризата започне в един район, тя много бързо ще погълне и останалата част от света. Ако цените на петрола отново паднат под 40 долара, както бе през 2008 г., това ще означава че нова глобална икономическа криза е налице.

Фондовият пазар

"Октомври е от най-опасните месеци за спекулации на фондовия пазар. Останалите са юли, януари, септември, април, ноември, май, март, юни, декември, август и февруари. " – Марк Твен, писател, 1894г.

Друга причина за следващата глобална икономическа криза, се очаква да бъде сриването на фондовия пазар. Това, според някои икономисти, се очаква да се случи много скоро. Доказателствата за това се търсят в група графики, публикувани от някой от най-големите имена на Wall Street. Индивидуално, тези графики може да не означават много, но взети заедно, не бива да се игнорират от инвеститорите.

Една от графиките е на Робърт Шилер, която показва, че акциите в момента са много скъпи, в сравнение със средното за последните 10 години. Обикновено, акциите имат индекс цена-печалба (Shiller P/E) равен на 16, а този индекс в момента е близко до 28. Това означава, че акциите са оценени с 65% по-високо. Според икономисти, това трябва да тревожи инвеститорите.

Друга от графиките е индикаторът за настроенията на пазара на RBC Capital Markets, която показва, че инвеститорите в момента са изключително оптимистично настроени. Отчетените резултати показват, че индикаторът достига най-висока стойност за последните 10 години, а повечето от нас знаят от опит, какво се случва когато настроенията на пазара са в двете крайности – възниква бързо и изненадващо свиване до нормалните стойности. Ако инвеститорите са толкова оптимистично настроени, то трябва да бъдем доста внимателни.

Индексът на волатилност (VIX – CBOE volatility index) е представен в друга графика и показва, че е достигнал стойности близки до най-ниските в историята. С възстановяването на пазарите през последните няколко години, инвеститорите са станали безгрижни. И те ще избягат от пазарите при евентуални непредвидими събития.

Робърт Уидермер, който заедно с екип от икономисти правилно предсказа краха на жилищния пазар на САЩ, капиталовите пазари, както и потребителските разходи, които почти доведоха САЩ до дъното по време на Голямата рецесия, наскоро даде интервю, в което прогнозира, че се задава пазарна катастрофа, която ще доведе до спад на фондовия пазар с 90 %, 50 % безработица и 100 % годишна инфлация в началото на този година.

Дълговете на Китай

"Големите кораби често плават върху големи дългове" – китайска поговорка

А дали Китай ще се окаже източникът на следващата финансова катастрофа? Доказателствата за това са причина за безпокойство. Докато потребителите и правителствата в САЩ и Европа се опитват – с ограничен успех- да намалят или поне стабилизират дълговете си, Китай прави точно обратното. За последните 5 години, Китай изпомпва повече от 13 трилиона долара кредити в икономиката си, с цел да запази темповете си на растеж на фона на слабото възстановяване в глобален мащаб.

След като повечето финансови катастрофи са предшествани от неистово покачване на заемите (историята говори само по себе си: дълговете на Япония в началото на 90-те, Южна Корея и други бързо развиващи се икономики в края на 90-те и Америка и Великобритания през 2008), може би Китай върви точно към подобна катастрофа.  

Общият дълг (сума от заемите на правителството, корпорациите и домакинствата) скочи със 100 % от БВП от 2008 г. насам и сега е 250 % от БВП – това е малко по-малко от дълговете на богатите нации (в Япония е отчетен дълг 411 % от БВП, Швеция е с 293 %, а САЩ с 264 %), но далеч по-високо, отколкото всеки друг развиващ се пазар (за сравнение общият дълг на Тайланд е 150 % от БВП, а на Русия 43 %).

Този икономически ръст, задвижен от кредитите, не може да се поддържа дълго без да причини големи смущения и да предразположи икономиката на страната пред срив. Възвръщаемостта вече е започнала да намалява. В годините от 2008 до 2015, правителственият и частният дълг са нараствали с около 3 юана за всеки добавен юан икономическа активност – тези нива на кредитен интензитет бяха надхвърлени от САЩ в годините, довели до кризата от 2008г. Както бе в САЩ, голяма част от кредитополучателите са със съмнителна възможност да ги изплатят, а това подхранва презастрояване и неизползван капацитет.

Не може да се прецени, до колко ще се разпространи евентуален срив в икономиката на Китай. Но фалитът на такава голяма икономика, със сигурност ще повлияе и на икономиката в световен план.

"Икономиката зависи от икономистите, точно толкова, колкото времето от метеоролозите." - Жан-Пол Кауфман, френски журналист

Темата е изключително актуална сред икономистите и винаги ще бъде такава. За мен това са трите главни причини, които могат да предизвикат следващата световна икономическа криза. Те, разбира се, могат да се проявят и заедно и поотделно. Едната може да е вследствие на някоя от останалите, както и обратното.

Едва ли някога ще можем да предвиждаме с точност "кога, къде и какво" ни чака зад следващия ъгъл, но като икономисти, ние сме длъжни да останем информирани относно глобалните проблеми и тенденции, да споделяме резултатите от нашите анализи и изследвания, да бъдем подготвени и да търсим механизми за облекчаване на последствията от очакващите ни икономически кризи.

* Председател на Асоциацията на независимите изследователи Brindex

** Проф. Робърт Шилер от университета Yale изобретил Schiller P / E за измерване оценката на пазара. Индексът Schiller P / E е по-приемлив индикатор за пазарна оценка от индекса P / E, защото премахва колебанията в съотношението, причинена от изменението на нормата на печалба по време на бизнес циклите.

*** Buttiglione, L., Lane, P. R., Reichlin, L., and Reinhart, V. Deleveraging? What Deleveraging? ICMB. Geneva, September 2014