Мнения Daily - Управленската 2015: Глад за вредни данъци и чужди пари

Първият вестител на тенденцията ни изненада точно преди година - през декември 2014 г. министърът на финансите Владислав Горанов излезе с изненадващото предложение вторият пенсионен стълб (задължителните частни вноски в осигурителни фондове) да бъдат прехвърлени в НОИ – практическа национализация.

За щастие след улични протести и други форми на натиск идеята беше частично изоставена, макар все още да не е напълно ясно какъв ще е финалът на сагата. Обяснението (неофициално) за този ход е: 2 млрд. лв. годишен дефицит на НОИ, при това след 2.7 млрд. лв. годишен трансфер от бюджета. Правителството си търсеше бързо, временно решение на част от структурния дефицит, разбира се, на цената на връщане назад на спрялата пенсионна реформа.

Случката с пенсионната национализация проправи път на останалите фискални идеи, лансирани от втория кабинет "Борисов". Увеличение на плоския данък 10+2, данък "уикенд", данък върху пенсиите, увеличение на осигуровките, увеличение на минималната работна заплата (също механизъм за повишаване на бюджетни приходи), увеличение на осигурителните прагове, нови тежки правила за признаване на разходи, увеличение на винетките (данък път), увеличение на акцизите (с някои важни изключения), увеличение на местните данъци и черешката на тортата - данък "вредни храни".

Всичко това, преди да сме приключили  с 2015 година.

Обяснението на този привидно внезапен глад за парите на граждани и бизнеси не трябва да търсим по-далеч от републиканските бюджети. Същите, които докараха държавния дълг от 15.3% през 2011 г. до над 30% през идната 2016 г. – и това при сценарий без скъпо струващи сътресения и кризи.

Тези числа включват само видимите задължения, които можем да разпознаем в закона за бюджета, а още дългове дебнат "извън книгите". Например в НЗОК, която дължи 753.6 млн. лв. на болници, в държавните енергийни компании, които са натрупали 4.59 млрд. лв. борчове, да не споменаваме банковата система, където фондът за гарантиране на влогове е празен – и всеки КТБ сценарий ще се пише директно като дълг на данъкоплатеца.

Неоптимизираните разходи и нереформираните системи са в състезание с този кабинет. Лесно е да похарчиш пари на европейските данъкоплатци, по-трудно е да натовариш българските. Докато Горанов успява да събере достатъчно от работещите, за да закрепва положението, Борисов ще може да усвоява, строи и преразпределя.

Самите властимащи осъзнават, че са в битка с общественото осъзнаване, че сме в дългова спирала – защото когато фалираш, е трудно да се хвалиш какъв чуден ремонт си направил на стълбището с парите на колегите от Германия.

Можеше да е смешно, ако не беше тъжно

Същото мнозинство, макар и с частично сменени играчи, катурна съдебната реформа, внесена от екипа на Христо Иванов Фотограф : Надежда Чипева

Вечното мнозинство

От текст "Конституцията роди ново мнозинство" във в. "Сега" от 4 февруари 2006 г., когато управляваше тройната коалиция

Промените в конституцията създадоха ново парламентарно мнозинство от 183 депутати. Така управляващите от БСП, НДСВ и ДПС не само си осигуриха нужните 3/4 от гласовете, но дори получиха 4 гласа бонус. Промените минаха на първо четене с нужното мнозинство, за да са факт до март-април и да бъдат отчетени от еврокомисията.

12 депутати от БНС (коалицията между Софиянски, Мозер и Каракачанов - бел. ред.), 4-ма независими - отпадналите от "Атака" и изгоненият завчера Минчо Христов, дадоха рамо на управляващите...

Вчерашните разисквания се въртяха главно около това какво ще ни направи ЕС, ако не направим промените, нарушава ли се независимостта на съдебната система и къде е мястото на прокуратурата...

Десните гласуваха "против" главно защото смятат промените за козметични. Филип Димитров от СДС обаче обяви, че на второ четене те ще подкрепят текстовете, свързани с новия НПК и омбудсмана. ДСБ пък ще направи свои предложения. Иван Костов обяви, че партията му е против всички предложени текстове и че хората не са получили отговор на вълнуващите ги въпроси.

"Сегашните промени са възможният баланс в рамките на мнозинството", заяви шефът на ПГ на левицата Михаил Миков. Лютви Местан от ДПС ги определи като крачка напред в решаването на въпроса за безконтролността на съдебната система...

Премиерът Станишев и министрите му не издържаха целия дебат за конституцията и си тръгнаха веднага след почивката...

"Очаквам, че ще се намери политическа воля от всички парламентарни групи да се подкрепят промените в конституцията", заяви президентът Георги Първанов.

Цървулена политика

Мъчно се откъсва човек от хорото

От публикуван в offnews.bg откъс от дневника на Петър Абрашев, министър на правосъдието в две коалиционни правителства през 1911-1913 г.

Казват, че било преструвка от българин, който се отказвал от министерски пост. Истина [е], че колкото министерският пост да е тежест за един добросъвестен човек, все пак той блазни човешката суетност или честолюбие...

Знаех, че веднъж заловен, мъчно се "откъсва човек от хорото"... От министъра се иска да има "такт и благоразумие", за да "върви колата". Влязох в кабинета [през 1911 г.], но с лоши предчувствия за нашето управление.

Не е мъчно да се управлява в коалиция в полза на държавата. Мъчно е да се управлява в коалиция в полза на партизаните от коалирани партии. Ние, коалираните, често сме се хвалили, че нямаме "армия от службогонци". Истината обаче е, че имахме. И немалка.

Затова, колкото и да ни противно да правим каша от уволнения и назначения, все трябваше да се направят такива. И колко, колко ценни часове са били посвещавани на неблагодарното обсъждане и разрешаване въпросите с какъв мащаб да се мерят тия уволнения и назначения по разните ведомства, щото да не се внесе разстройство в работата и да се задоволят "легитимните искания" на алчущи и жаждущи за служби партизани от двете групи.