🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Мнения Daily - Бакалските сметки зад избора на министър

И още: Лондонска мина - българи питат Борисов за корупцията и Пеевски; Прокуратурата трябва да даде обяснение за провалите си; Какво търси баварският премиер при Путин

Изборът на Меглена Кунева за министър на образованието открои политически конфигурации и интереси в играта на власт и опозиция.
Изборът на Меглена Кунева за министър на образованието открои политически конфигурации и интереси в играта на власт и опозиция.
Изборът на Меглена Кунева за министър на образованието открои политически конфигурации и интереси в играта на власт и опозиция.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Изборът на Меглена Кунева за министър на образованието открои политически конфигурации и интереси в играта на власт и опозиция.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Образованието

Бакалски сметки зад избора на министър

От коментар на Петър Чолаков, политолог, в "Дневник"

Кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието и науката мина в парламента с анемично мнозинство от 5 гласа - 104 "за" срещу 99 "против" и "въздържали се". Гласуването открои политическите конфигурации и интереси в играта на власт и опозиция. Ключовите роли, както и досега, на ДПС и по-малките партии.

Нямаше изненада в начина, по който гласуваха депутатите от изпадналия в клинична смърт Реформаторски блок. Отрицателна позиция на ДСБ и Гражданския съвет спрямо номинацията открои за пореден път дълбоките различия в блока. От останалите елементи от управленската формула "две (ГЕРБ и РБ) плюс две (АБВ и ПФ)" АБВ и и Патриотичният фронт набързо се премениха в опозиционни мантии.

Ключовите роли, както и досега, бяха на ДПС и по-малките партии, които предварително се обявиха за твърдо против. Но номинацията мина заради отсъствието на деветима от ДПС и шестима от "Атака", както и това, че отцепниците около низвергнатия Лютви Местан също не  участваха във вота.

И възниква въпросът за смисъла от разиграното в сряда политическо театро. Лаконичният отговор за АБВ и ПФ е, че използват раздорите в РБ, за да "демонстрират мускули" и вдигнат акциите си. Посланието на ДПС и хората около Местан също е ясно: подкрепата си има цена.

В крайна сметка, докато Борисов беше на "мисия в Лондон", на карта беше заложена репутацията на Кунева. Бакалски сметки и груби намеци за "келепира" – това беше същността на "дебата" преди гласуването на кандидатурата й. Нито реалните проблеми на образованието, нито "робството", "присъствието" и т.н., заради които на думи беше свален проф. Танев, бяха от значение.

Изобщо целта на маневрите в сряда беше да се демонстрира сила от страна на явните (АБВ, ПФ) и уж невидимите (ДПС) партньори на ГЕРБ в управлението. Първанов и Симеонов блъфират, защото имат интерес да клатят лодката, но не и дотам, че да потъне.

Политическата аритметика и надлъгването в българския парламент ще продължат с все по-забързано темпо през следващите месеци. И нова разходка до избирателните урни ще има само ако кренът на кораба стане прекалено голям - заради нарасналия апетит на партньорите, видими и невидими.

Коментар+

Една разпарчетосана баница

От коментар на Гроздан Караджов, депутат от РБ - опозиция, пред bTV

Изборът на вицепремиера Меглена Кунева за новия министър на образованието е резултат от абсолютно долнопробен парламентарен инженеринг. С мнозинството, което подкрепи кандидатурата й, моделът КОЙ работи с хирургическа точност - може да ви избере за министър с разлика от 2-3 гласа, в този случай с 5. Това е същото безпринципно мнозинство, което "опраска" съдебната система. Играта е с ДПС - някои от техните депутати не влизат в зала при гласуването и така осигуряват мнозинство.

Властолюбието е основното оръжие, с което ГЕРБ управлява реформаторите. Няма ли Граждански съвет, няма Реформаторски блок, затова днес няма РБ, а разпокъсано тяло, което се състои от васална част, която е готова безусловно да сътрудничи на властта, за да  ползва привилегии, и такава, която засега не се поддава на изкушението.

Резултатът е, че  в момента е налице една разпарчетосана баница, наречена коалиция.

Лондонска мина

Българи питат Борисов за корупцията и Пеевски

От репортаж на Йордан Мичев в сайта novini.london

"Кво чакате, бе!?" - с това типично поведение от 90-те премиерът Бойко Борисов прекрачи прага на българското посолство в Лондон в сряда вечерта. "Поздравът" бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с него.

Казионните медии ще ви спестят въпросите на присъстващите за несъстоялата се съдебна реформа, за корупцията, за връзките на Борисов с Пеевски, за това, че не е ясно каква позиция има България по сделката между Великобритания и ЕС за спирането на социалните помощи и видимата дискриминация за имащите право на глас на референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС - тези от Малта, Кипър и Ирландия ще могат да гласуват, а останалите не.

След месеци мълчание чухме от външния министър Даниел Митов, че България е против подобна дискриминация. Официални изявления обаче няма. Може да возим Камерън с джипката, но за важните неща не се отваря дума.

"Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?" - пита глас от публиката. "В кое да ги стигнем?" - отговаря му се с въпрос. "Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?" - следва уточняващ въпрос.

Борисов дава думата на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. "Ще представим план за изпълнение препоръките на ЕК от мониторинговия доклад - трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок", увери тя. 

"Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски? Имате ли някакви общи интереси с него" - попита друг от присъстващите.

"Не е вярно, това са абсурдни неща" - смотолеви все по-изнервеният Борисов.

"Да, бе, как да не е вярно" - репликира го глас от публиката...

Срещата с българската общност в Лондон се оказа неуспешен пиар ход. От изборния триумф през 2014 г. изтече много вода.

Какво да се прави с прокуратурата

Трябва да даде обяснение за провалите си

Съдия Калин Калпакчиев на заседание на Висшия съдебен съвет

Констатациите в доклада на ЕК в голямата си част повтарят това, което е написано и казано през 2015 г. Но с добавена и щекотливата тема за политическо влияние върху дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС).

И какво става с плана за действие от миналата година след предишния доклад - за проблеми като прозрачността при назначенията на шефове на съдилища, противоречивите решения на съвета без логично обяснение, както и дисциплинарните проверки.

Съвсем ясно в доклада е казано, че проверката по "Яневагейт" е приключена при много съмнителни обстоятелства на 14 януари. Комисията очаква обективно разследване. В последните няколко седмици има поне 4-5 нови обстоятелства, които трябва да доведат до нова проверка. Имаме друга експертиза и нови показания на лица, които са замесени.  Аз питам ще възобновим ли проверката по "Яневагейт" и ще доведем ли нещата докрай.

Има ли ВСС някакво решение във връзка с дейността на Прокуратурата на Република България? Като част от съдебната власт тя нали също подлежи на контрол от ВСС? Някой може ли да ми посочи един случай ние досега да сме поискали от главния прокурор или от прокуратурата анализ по конкретни случаи? Над 45 решения има на Европейския съд в Страсбург за това, че прокуратурата има системен проблем с разследванията.

Ние ще участваме ли в този процес или ще се самоизключим от него? Предлагам да изискаме информация как протичат разследванията на прокуратурата, защо те са неуспешни, защо се приключват - както пише в доклада - разследвания по необясним начин. Всеки ден пише в новинарския поток за прекратени неясно по какви причини разследвания по корупционни престъпения.

Прокуратурата трябва да даде обяснения, а не председателят на ВКС да обяснява защо са приключили на 3 инстанции дела. Като прочетем мотивите на съда, всеки може да си обясни защо са оправдани.

Но когато става въпрос за постановление на прокуратурата за прекратяване на разследване – те не са публични, доколкото ми е известно... Наблюдаващите прокурори са засекретени, техните имена са неизвестни за обществеността, те обяснения не дават.

Позиция

Какво търси баварският премиер при Путин

Коментар във "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Външната политика на правителството на Германия е отговорност на самото правителство. И така трябва да бъде. Но постепенно се наложи практиката отделните провинции да си водят паралелно своя собствена (малка) външна политика - за престиж и в подкрепа на местния бизнес. Да припомним само разточителните представителства, които провинциите поддържат в Брюксел.

От тази гледна точка посещението на баварския премиер Хорст Зеехофер в Москва не е непременно неприлично. Особено ако той не надвишава правомощията си и ако не забравя при кого точно е отишъл в Кремъл: домакинът му Владимир Путин води мръсна пропагандна война срещу Германия и току що е изстрелял поредния си мощен залп по Берлин.

Баварският премиер желае да бъдат разхлабени санкциите срещу Русия, които засягат също и много баварски компании. Но се налага да припомним, че тези санкции не бяха наложени за нечие забавление, а защото Русия предприе агресия срещу Украйна. И тяхното вдигане е въпрос от компетенцията на германското правителство и неговите евроатлантически партньори.

Това не е работа на Зеехофер.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 17

    Герб не пропуснаха да размахат пред очите на всички политическата всеядност на РБ и Кунева в частност. Пък и то си е за показване...

    Престъплението на г-жата е че успя да идентифицира политическия битпазар, наречен РБ, като единствен изразител на дясното. Както го прогнозира Командира: Кукувицата снесе в синьото гнездо.

    Дано Радан успее да се еманципира от тази смрад.

    Нередност?
  • 2
    georgigv avatar :-?
    georgigv
    • - 1
    • + 5

    Да те не закука кукувица...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал