Мнения Daily - Родителите плащат двойно за сриваща се грамотност

Препоръчваме на всички "реформатори" в образованието да седнат и да прочетат добре теста по български език и да си отговорят колко от въпросите – 25 на брой, реално оценяват грамотността на учениците (а нали това е смисълът на този изпит?). Отговорът е – точно един.

Правописът и пунктуацията са тема само на един въпрос! Първите осем имат за цел да проверят разбирането и анализирането на текст, но отговорите, които са дадени, са толкова абсурдни, че човек се пита дали авторите на теста могат да разбират и анализират текст.

Пример:

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз: Като има хляб, всичко има?

А) Обикновена храна, хлябът е свързан и с духовността.

Г) Хлябът, приготвен в домашни условия, притежава "душа".

Интересно колко ли деца са успели да отговорят, без да се объркат

Над десетилетие вече министерството се губи из лабиринтите на образованието, а теоретиците, които стоят несменяеми там, успяват да пробутат абсурдните си тестове на всеки, хванал се да бъде министър с надеждата, че ще направи лесна кариера. Така синтаксисът трайно се насади в учебния материал за V, VІ и VІІ клас в най-отблъскващата си теоретична форма. И успоредно с това грамотността на децата рязко се срина.

Толкова е просто, че повече не може да бъде – докато учениците не започнат да решават езикови задачи, както в обучението по чужд език, масова грамотност няма да има.

По математика е всеизвестна причината за провалите всяка година. И тя е, че на изпитите се дават задачи, които не се учат в училище. Дават се задачи за математически състезания. За да се научат те, е необходимо да се посещават частни уроци.

Тук е заровено кучето – прогимназиалното образование и изпитите след него са подчинени изцяло на манифактурата с частните уроци, която все повече се разраства. За да се влезе в езикова гимназия, вече се ходи на частни уроци от началото на шести клас, а скоро вероятно ще се ходи и от пети – заради голямата конкуренция. И сумите са четирицифрени – само по един предмет.

Така родителите плащат двойно (веднъж с данъците си, веднъж директно кеш) за продукт, който в крайна сметка не получават. Краткотрайното зазубряне и подготовката по определени теми, изтекли към частните школи, не гарантира грамотност. Никак даже.

Но министерството няма интерес да пресича тоя златен бизнес (един от малкото процъфтяващи в пропадналата ни икономика, при това основно сив). Та нали самото то участва в него.

Здравното министерство

Суперзаплати за суперчиновници

От коментар на Златина Димитрова в webcafe.bg

Какво трябва да прави човек, за да получава 10 000 лева заплата, питате се вие. Програмист? Корпоративен плъх? Шеф на компания? Твърдо не. Трябва да бъде държавен служител.

Министерството на здравеопазването ни обясни и защо. Като държавен служител можеш да получиш бонус, който удвоява заплатата ти, че и отгоре, макар и малко нелегално.

Директорката на Инспектората към МЗ е получила възнаграждение от близо 10 хил. лв. само за месец - поработила извънредно. А каква е работата й? Да пише доклади като онзи, на базата на който беше арестуван шефът на Фонда за лечение на деца в чужбина в акцията, наречена "кален мехур".

Сметката 3700 лв. (доста прилична заплата, която трудно се постига дори и в частния бизнес) да станат 10 000 в държавния сектор е ценообразуване на труда спрямо типа почивни дни и други счетоводни подробности. И докато ведомството се оплаква от високите разходи на болници и здравната каса, не успява да обясни адекватно собствените си - за заплати.

Главният инспекторат към Министерски съвет неведнъж е обръщал внимание на работата на Белева и звеното й, изразявайки съмнения за контрола над решенията му, компетентността и прозрачността на органа. Въпреки това обаче Белева не просто заема ръководния пост в Инспектората, но е и най-активният му служител - покрита и потупана по рамото.

Не е ясно как фишът със заплатата на служителката стигна до медиите. Той обаче напомня, че ако арестите във Фонда за лечение на деца са кален мехур, то когато се спука, ще изцапа всички замесени.

Северната тангента

За хората от северните квартали Северната скоростна тангента е мираж - могат само да я гледат, докато обикалят около и под нея.

Видим резултат

Със Северната скоростна тангента се осигурява удобна връзка между северозападните и югоизточните квартали на София, подобрява се достъпът на най-отдалечените райони с центъра на столицата, улеснява се трафикът и се съкращава времето за пътуване.

Бойко Борисов, премиер, при откриването на участъка на 28 април т.г.

Северната скоростна тангента всъщност не свързва северните квартали на столицата и пътищата от Северна България със София, а ги отдалечава. Откакто пътят е открит помпозно от властта в края на месец април, пътуването на хората от северните части се е превърнало в кошмар. Преди те са стигали до София за половин час, а след откриването на тангентата пътят им се е увеличил на един час.

Проектът затваря съществуващия път от кв. Илиянци към кв. Требич и не предвижда друг такъв. Пътуващите нямат никакъв достъп до северната тангента, а трябва да преминават през "тъмен и тесен" подлез, който минава под тангентата. За тях тя мираж - могат само да я гледат, докато обикалят около и под нея.

Освен това влизането в този подлез е опасно, защото е необходимо да се направи завой от 90 градуса - почти невъзможен за автобусите и тежкотоварните автомобили. За да преминат през тесния подлез, големите коли спират, свирят с клаксон, за да бъдат чути от идващите срещу тях, чакат и поемат в насрещното платно. Налага се да се качат на еднометровия тротоар за пешеходци, за да могат да завият, и пак някои от тях стържат по вътрешната стена на тунела. За допълнително усложнение няма и осветление, обясняват засегнатите.

Заради това се образуват целодневни опашки и започват от караулката на Околовръстното шосе и стигат до главния вход на Стоков пазар "Илиянци".

"Пътен възел "Илиянци" е най-интересният, който сме виждали. Той започва от царевичната нива и свършва в слънчогледовата такава. Има и транзитен преход, но как да стигнеш до него никой, когото сме попитали, не е дал отговор досега", пишат хората в писмо до властта.

От писмо на жители на Нови искър до управляващите, цитирано от offnews.bg

Европа

По отношение на чуждестранните инвестиции САЩ имат много по-стриктна система. Комисията CFIUS прегради пътя ва някои китайски инвеститори. Фотограф : Damir Sagolj

Икономическата офанзива на Китай

От интервю с Филип ле Кор, Институт за международни и стратегически изследвания, в сайта "Атлантико"

Преди близо 15 години Китай реши да се интернационализира, като целта на този курс бе китайските компании да бъдат стимулирани да инвестират в чужбина. В Европа има капиталовложения, разбира се, на частни групи, особено в сферата на недвижимите имоти - от Лисабон до Лондон, но 70% от китайските инвестиции след 2008 г. са на държавни компании.

Миналата година китайските капиталовложения в Европа отчетоха истински скок от 44% на континента. И вече няма съмнения, че това е стратегия. Обявяването на концепцията "Един пояс, един път", създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и "Пътят на коприната" са все сигнали, че Пекин иска да се придвижва напред. Близо 60 страни се присъединиха към новата банка и значителен брой страни заявяват, че са заинтересовани от "Пътя на коприната".

Силно изразен е китайският интерес към Източна Европа. През март президентът Си Цзинпин бе в Прага, а в скоро време ще посети Белград. САЩ не се присъединиха към АБИИ и са изключени от "Пътя на коприната". Отношенията между двете страни се развиват повече в сферата на конкуренцията, дори противопоставянето, отколкото на сътрудничеството. Това е и една от причините за интереса към Европа.

В момента САЩ привличат повече китайски инвестиции от която и да било европейска страна ($15 млрд. за 2015 г.). Но общо в ЕС са 23 милиарда долара, без да се включва огромната сделка с швейцарската Syngenta (земеделски бизнес), която китайската ChemChina, вече придобила гумите Pirelli, би могла да купи за 62 млрд. долара.

Китай инвестира в железопътния транспорт, енергетиката, пристанищата и летищата, финансите, технологиите - все ключови сектори, и това предизвиква дебат във всяка от европейските страни.

В САЩ дебатът е по-скоро съсредоточен в сферата на стратегическата конкуренция в Азия, защото, когато става дума за чуждестранни инвестиции, там има много по-стриктна система, отколкото в Европа. CFIUS (Комисия по чуждестранните инвестиции в САЩ) прегради пътя за някои китайски инвеститори.

Китай полага значителни усилия, за да подобри имиджа си, но проблемът е в това, че властите от четири години се опитват да утвърдят контрола си. Комунистическата партия не иска да допусне каквато и да било проява на протест, а понякога дори и на дебат. Цензурата се засилва, а дисидентите са в затвора.

Докато Китай има такъв имидж, много европейци ще продължават да се съмняват в намеренията му, включително в икономически план.