Европейците не трябва да бъдат врагове на себе си

Излизането на толкова важна страна като Обединеното кралство не е просто проблем с практически измерения. Те са очевидни. Втората по големина икономика в ЕС вероятно ще предоговори търговските си отношения с досегашните свои партньори, но процесът ще бъде свързан с неизбежни сътресения. Едната от двете глобално значими военни сили на съюза би се оттеглила в момент, когато заплахите за европейската сигурност нарастват лавинообразно. Макар Великобритания да остава крайъгълен камък в НАТО, отсъствието й ще бъде осезаемо, особено в мироопазващи операции, осъществявани от ЕС извън рамката на Северноатлантическия съюз. Остава открит въпросът и за това по какъв начин ще бъдат възприемани поотделно ЕС и Обединеното кралство. Досегашните индикации са, че и най-близкият съюзник на Великобритания извън ЕС – Съединените щати, и един от най-важните й търговски партньори – Китай, предпочитат страната да остане в съюза и предричат спад на влиянието и икономическата й тежест в периода след евентуалното й отделяне.

Цената на излизането обаче е значително по-висока, защото има и символично значение. Ако Обединеното кралство наистина се оттегли, това неизбежно ще постави на изпитание привлекателността и престижа на ЕС, ще отнеме от "меката сила" на европейския идеал. Великобритания е неотделима част от европейската цивилизация. Магна харта - първият по рода си документ, ограничаващ властта на суверена, Славната революция от 1688 година, приносът на мислители като Томас Хобс, Джон Лок, Дейвид Хюм, Адам Смит са в основата на Просвещението, съвременната демокрация и пазарната икономика. Идеалът за модерно, отворено, либерално общество е роден именно на Острова. От векове Великобритания е подслон за преследвани заради вярата или политическите си убеждения хора. В България е жив споменът за безусловната подкрепа, оказана ни от Уилям Гладстон след потушаването на Априлското въстание. Помним и тачим паметта на Джеймс Баучър, ангажиран с каузата на националното ни обединение и приел България за своя втора родина. Обединена Европа без Обединеното кралство просто не би била същата и България може да потвърди това на базата на историческия си опит.

В по-широк план излизането на Обединеното кралство би било загуба за източноевропейците като цяло. Ангажиментът на Великобритания към каузата на свободата и демокрацията в региона е отдавнашен и преминава през горещи и студени войни, за да намери израз днес в споделени цели като енергийната диверсификация и разширяването на ЕС чрез приемане на страните от Западните Балкани – все теми от голямо значение за България. Истински жалко би било, ако подхранваният от местните популисти мит за полския водопроводчик прекъсне една десетилетна традиция на споделени ценности и партньорство. По-тревожен сценарий за Източна Европа би бил евентуалното отсъствие на балансьор като Великобритания да предизвика преформатиране на политиките на ЕС около страните от еврозоната, от която ние все още не сме част. Подобен развой за щастие е малко вероятен.

По традиция основният аргумент на привържениците на излизането е демократичния дефицит на ЕС. Този аргумент има известни основания, но нека бъдем откровени – ако дефицитът беше толкова голям и непреодолим, щеше ли да бъде възможно излизането на Великобритания чрез референдум? Европейският съюз е демократично образувание, качествено различно от всички предходни. Реформирането му е може да е сложен и бавен процес, но това е процес, единствено възможен отвътре. Овластяването на гражданите, прозрачността, въвеждането на новите технологии в демократизацията на политическия процес на национално и европейско ниво и борбата с корупцията са все пътища към промяната, които могат и трябва да бъдат извървяни в рамките на съюза. За целта обаче трябва позитивна нагласа и участие. Заедно сме по-силни.

Един от най-обезсърчаващите аспекти на настоящата криза на европейската демокрация е повсеместното черногледство, вторачването в несъвършенствата, неспособността й да капитализира върху десетилетия безспорни успехи, които я превърнаха в символ на мира и просперитета. Нека ние, европейците, не бъдем врагове сами на себе си в момент, когато нараства враждебността към демокрацията, либералния ред и гражданските свободи – все исконни европейски ценности, постигнати с усилията и саможертвата на поколения. За съжаление в отворилата се пропаст между очакванията на хората и възможностите на засегнатата от кризи Европа се настаниха популисти. Те не търсят отговорите на сложните проблеми на съвремието, а настройват разочарованите срещу самите основи на европейската модерност. Време е да осъзнаем, че популизмът води до задънена улица.

През 2018 година България ще председателства Съвета на ЕС заедно с Естония и Великобритания. Дали тройката ще изпълни ангажимента си в този състав зависи от два фактора: съществуващото законодателство и преценката на другите страни членки. Според чл. 50 на Договора за Европейския съюз Великобритания остава пълноценен участник в процесите по вземане на решения на съюза поне още две години след 23 юни без оглед резултата на референдума. Засега няма основания да се смята, че официален Лондон ще се откаже от ролята си по председателството. Ако обаче останалите страни членки преценят, че Обединеното кралство не трябва да има ръководна роля в съюз, който напуска, те могат да гласуват за изваждането му от ротационната схема. Решението се взема само с пълно единодушие и подобно нещо едва ли ще се случи.

Сътрудничеството между България и Великобритания по председателството е на високо ниво и нашата страна черпи от британския опит и експертиза. Трудно е да се предвиди как точно ще протече процесът по британското отделяне в практически план, включително и за България, но е малко вероятно българските студенти, обучаващи се в страната в момента, както и временно пребиваващите или трайно установени български граждани, да бъдат негативно засегнати от промяна на законодателството. Така или иначе, независимо от изхода на референдума, Великобритания остава ценен партньор и близък приятел на България. Надяваме се на 23 юни страната да избере пътя на европейското единство.