Мнения Daily: Защо IT секторът спира да създава работни места

Независимо какво е обяснението, данните за заетите в ИТ индустрията притесняват. Това е така, защото наблюдението за работната сила като цяло е по-ранен индикатор за процесите на пазара на труда спрямо данните за броя на наетите. Предвид това спадът в ИТ бизнеса през второто тримесечие може би е първият сигнал за достигането на "точката на пречупване" на този пазар. Всъщност ИПИ от 1-2 години коментира, че тази точка скоро ще бъде достигната заради хроничния недостиг на кадри, масово практикуваната "кражба" на служители и бързия ръст на заплатите в този сектор. Но неофициална информация от сектора заплатите там вече достигат централноевропейските нива и възможностите за по-нататъшен ръст предвид наличната свободна ръка са ограничени.

Все пак на фона на негативния обрат в ИТ сектора друг водещ бранш в създаването на заетост след кризата – аутсорсинг индустрията, продължава да разкрива работни места. Заетостта там продължава да расте и през второто тримесечие – с 11.1% спрямо година по-рано. Това е и един от трите сектора с двуцифрен ръст през второто тримесечие. Другите са "Транспорт, складиране и пощи" и "Култура, спорт и развлечения".

Ръстът на заетите в "Култура, спорт и развлечения" (с близо 9000 души, или 20.5%) вероятно се дължи на доброто развитие на туризма тази година, тъй като тези дейности до голяма степен са част от широката туристическа индустрия. Заетите в хотелиерството и ресторантьорството също бележат стабилен ръст от второто тримесечие на 2015 г. насам, като за април - юни 2016 г. те нарастват с 8.5 хил. души, или около 5% на годишна база.

Като цяло пазарът на труда остава във фаза "оживление", паралелно с относително високия ръст на икономиката през второто тримесечие (3% на годишна база според експресната оценка). Очаквано създаването на нови работни места започва да се забавя с приближаването до потенциала на трудовия пазар да захранва икономиката с нужните ѝ кадри.

Пожарът в тютюневите складове на Пловдив

Днес гори, утре ще се строи

От отворено писмо на организацията "Спаси София"

Пламнаха тютюневите складове на Пловдив, едни от малкото опазени образци на индустриалната ни архитектура. Същите, за които през пролетта цялата държава се възмути, че им е посегнато. Разбира се, през уикенда. Когато институциите не работят. Стълбът от горчивия им дим се виждаше в цяла Тракия, но сянката му отдавна тегне над страната.

Малко по малко онова, което прави градовете ни истински, ни бива отнето от алчни и безидейни инвеститори, неспособни да видят бижутата, които притежават, в техния пълен потенциал. Преди дни една асоциация на "бизнесмени", превърнали Черноморието в бездарния бетонен хаос, който е, предложи на собствените си клиенти да емигрират в Северна Корея или да се върнат "на село", задето искат междублоковите пространства в жк "Младост" да останат незастроени. Но и от пасивни общински администрации, свиващи рамене пред медиите и опитващи се да замажат нещата с една-две оставки, ако много замирише на електорално недоволство. И на върха на пирамидата на отговорностите седи един "културтрегер", нарочен за министър, търкалящ се из медиите в облак цигарен дим и обясняващ, че повереният му ведомствен кораб не потъва. С такава линия на защита от произвола на частните инвеститори имаме ли изобщо право да се учудваме, че губим битките.

Днес Пловдив гори. Утре в Пловдив ще се строи. Така стана с фабриката на Прошек и още много. Утре какво ще лумне в пламъци? Възрожденска къща в Копривщица? Или във Велико Търново? Трявна?

От първо лице

Арестите на журналисти в Турция вече са ежедневие

От интервю на Любомир Авджийски с Баръш Индже, основател на вестник BirGün ("Един ден") – един от малкото независими вестници в Турция с национално покритие, за terminal3.bg.

Вестник BirGün беше създаден през 2004 г. Доста хора станаха акционери, хиляди ни помогнаха финансово. Затова нямаме шеф, а управлението се състои от редакционната колегия. И това ни помага да се запазим като независима организация. След "Гези" (протестите в Турция през 2013 г. срещу правителството на Ердоган - бел. ред.) хората, които участваха в протестите, разпознаха BirGün, защото видяха в него своя глас и разбраха, че традиционните медии са управлявани от правителството. Тогава аудиторията и продажбите на BirGün се увеличиха седем пъти. Докато хората ни вярват и ни подкрепят, ще продължаваме да се занимаваме с журналистика.

Баръш Индже

Сега срещу всеки наш журналист е предявен съдебен иск. Една част са за "обида" на Ердоган, друга - за това, че сме "подкрепяли" терористична организация, има се предвид отношението ни към кюрдския проблем. Срещу мен и другия редактор са предявени по 8 обвинения. Ако апелативният съд одобри присъдата ми на първа инстанция, ще вляза в затвора. В същото време президентът започна да оттегля някои от жалбите си и това може да окаже влияние.

"Престъпното" ми деяние беше публикация за корупцията. Заглавието беше: "Направили са двулентов път към джобовете си". Изразът "построяване на двулентови пътища" в Турция е нарицателно, защото ПСР (управляващата партия на Ердоган - бел. ред.) постоянно се хвали с тях. Поради това ми повдигнаха обвинение и искаха затвор за година и половина. Аз твърдях, че те наистина са извършили тези кражби. А при съединяване на първите букви на изреченията в защитата ми се получаваше акростихът "КрадецътТайип". Това в Турция също е нарицателно. Затова ми повдигнаха и обвинение за обида на президента. За второто наказанието ми е 21 месеца лишаване от свобода, а за първото – глоба.

Арестуването на журналисти в Турция стана част от ежедневието. И Ердоган печели почти всички дела. Лошото е, че хората започнаха да свикват с това.

През последната година особено има три големи проблема пред медиите. Първият е, че критиките към Ердоган се определят като "обида към президента на републиката", което се квалифицира като престъпление. На второ място са проблемите с информациите за корумпираните членове на правителството - тогава ни обвиняват в клевета и опозоряване. Третият проблем е свързан с позициите ни за разрешаване на кюрдския проблеми по мирен и дипломатичен път – "на маса". Ние не искаме да умират повече хора. Като светски хора и журналисти смятаме, че проблемите трябва да приключат по мирен начин. Но управляващите определят тази ни позиция като подкрепа на ПКК и на тероризма като цяло.

Опозиционните партии в Турция не са активни. Може би защото системата не е демократична - изборите се манипулират, няма и условия за агитация. Има 10-процентова граница за влизане в парламента. Всички институции, включително и Висшата ни изборна комисия, са в ръцете на правителството и в последните 5-6 сякаш не отиваме на реални избори. Но при тази ситуация опозиционните ни политици си живеят спокойно - отиват на избори, губят ги, а после се прибират вкъщи. В същото време основните медии в Турция критикуват тях, а не смеят да говорят за правителството.

С такава неефективна опозиция печелещият се възприема като еталон. И деянията му започват да се оправдават сред хората. Нещо повече – неговото поведение започва да служат за пример. Затова опозиционните партии трябва да организират по-добре недоволството на хората. Когато се стигна до "Гези", милиони хора излязоха по улиците, а опозиционните политици се държаха все едно нищо не се е случило. Не успяха да внесат тази енергия в парламента, не успяха да чуят тези идеи и искания. Докато опозицията е толкова мудна, ще е много трудно политическата конюнктура в Турция да се промени.