Мнения Daily - Как се осигурява изборна подкрепа от ДПС

Та, кого ще подкрепи ДПС? Ето малко примери, които за повече яснота може да се подредят в няколко основни групи. Първата е най-видима, но и най-безобидна - пряка бюджетна подкрепа за общини. Миналия месец бяха раздадени малко над 27 млн. лв. на 43 общини, като 14.5 млн. от тях - за общини, управлявани от ДПС. Сигурно случайно сред тях не е община Джебел, чийто кмет напусна ДПС в посока ДОСТ.

Във втората група, която е с далеч по-голям материален интерес, попадат сделки и събития, свързани с активите, придобити някога с парите на вложителите във фалираната КТБ. Тук може да бъде причислена сделката за БТК, по която държавата, изглежда, ще получи далеч по-малка компенсация от даденото навремето от КТБ финансиране. Трябва да се следи и в каква посока ще се развие корпоративната битка за "Дунарит", в която са намесени държавни институции и съдът. Както и съдбата на т.нар. нова печатница на Пеевски в съседство със софийското летище, обявена по молба на синдиците на КТБ за продан за няколко милиона лева. При положение че собственикът ѝ дължи на банката десетки пъти повече.

В третата група сделки и събития влизат придобивания по линия на приватизацията. Любопитно е например как и в чия полза една никому неизвестна старозагорска фирма за уеб дизайн с 3 лева начален капитал и 1000 лева активи, притежавана от двама младежи и една девойка, успя да купи за 8.5 милиона (оказвайки се, сигурно случайно, единствен участник в търга) един от най-ценните държавни имоти в София - Дипломатическия клуб "Бояна". При това въпросният имот е част от дружеството "Адис" ЕООД, включено от парламента в забранителния списък за приватизация.

Следващата група знакови събития е на прословутия фронт на обществените поръчки. Прославената "Водстрой", известна с това, че открай време не е на Пеевски и че за няколко години има обществени поръчки за над 800 милиона лева, тези дни получи поредния транш (за 28.5 милиона) по абонамента си за поръчките на Национална компания "Железопътна инфраструктура". На този фронт прави впечатление и още една поръчка на същата тази Национална компания. Малка, силно закъсала провинциална фирма (хасковската "АБ" АД - бел. ред.), без опит в тази сфера, кой знае как печели търг за модернизация на жп линията София - Елин Пелин срещу 120 млн. лева европейски пари. Като същевременно успява да си осигури и нов голям кредит (29 млн.) от държавната Българска банка за развитие.

И накрая (но не по важност) като ориентир може да се ползват и някои знаци от правораздаването и върховенството на закона. Например как се разпределят и движат съдебните спорове между търговската верига на Пеевски "Техномаркет" (също част от "наследството" на КТБ) и дружеството "Глориент инвестмънт България" - веригата не само не плаща наем за ползваните от нея обекти на дружеството, но и се опитва да ги отнеме чрез съда. Полезно ще е да се наблюдава и дали прокуратурата ще се задвижи по твърденията на бившия собственик на КТБ Цветан Василев в последното му интервю.

В "сметката" вероятно влизат или тепърва ще влизат много други сделки и събития. Още повече, че (както казва официалният му лидер) "ДПС разглежда предстоящите президентски избори не като изолирано политическо събитие, а като част от процеса на преформатиране на политическата конфигурация" и "начало на ново управление в страната".

Надпреварата за ООН

България направи лош избор

Ричард Гоуън, преподавател в Нюйоркския университет, пред БНР

Събитията през последните седмици не бяха добри за Георгиева - с неуспешния опит да бъде включена в надпреварата, но щетата не е фатална. Разбирането в ООН и в Съвета за сигурност за нея като за висококвалифициран кандидат не се е променило. Никой не оспорва това, че тя притежава уменията и квалификациите за поста генерален секретар. Ако влезе в състезанието, тя все още има шансове за успех.

Проблемът по-скоро е в това, че Гутериш се представя толкова добре от самото начало. Той има много силна дипломатическа подкрепа на високо ниво както вътре в Съвета за сигурност, така и извън него, така че въпросът е дали Георгиева би била предпочетена пред него. Няма как да сме сигурни в това. В ООН усещането е, че Гутериш проведе и води ясна и почтена кампания, с много по-малко бъркотия, отколкото видяхме около българските кандидати, така че мнозина си казват: той направи добра кампания, да му дадем поста. Така че Георгиева ще трябва да преодолее впечатлението, че постът вече принадлежи на Гутериш.

Големият въпрос за Георгиева е дали Русия би я приела за генерален секретар. Отговорът все още е неясен. Моето мнение е, че ако тя беше участник в надпреварата от самото начало, щеше да е водещият кандидат във всеки кръг. Фактът, че е от Източна Европа и жена щеше да й даде голямо предимство пред Гутериш. Така че ако накрая нито Бокова, нито Георгиева спечелят поста, като погледнем назад, ще си кажем, че България направи лош избор, защото в началото на тази година Георгиева имаше по-добрия шанс.

В надпреварата все още има източноевропейски кандидати с потенциал. Според дипломати в ООН Мирослав Лайчак от Словакия, който има много добри резултати в последните два кръга на гласуване, продължава да е фаворит в сянка. В последния момент Русия може да реши, че не одобрява нито Гутериш, нито евентуално Георгиева, а сред много дипломати остава силно убеждението, че Източна Европа заслужава неин кандидат да получи поста. Но това се балансира от убеждението на също много други дипломати, че като личност Антониу Гутериш е демонстрирал качества, които ще го направят победител.

Избори 2016

Президентът Кияк

От рубриката на д-р Тони Филипов в reduta.bg

Два месеца преди изборите кандидатът на ГЕРБ е инкогнито. Затова предлагам да го именуваме Кияка. Кияк, за който не знае, е дървото, с което се бие тъпанът. То няма самостоятелна роля, а е само екстензия на ръката на тупанджията. Президентът Кияк се очертава като назначенец. Той няма да има почти никаква лична заслуга за спечелването на поста. Той ще бъде направен президент. Заслугата ще бъде на партията, а още по-точно – на нейния лидер.

Бъдещето

Всички в класа слушат чалга

От интервю с певицата София в offnews.bg

С моя племенник, който вече е в Канада, отидохме преди време на концерт на D2, като накрая групата се разписа с маркери върху ръката му с техни автографи. Когато го къпах вечерта, племенникът ми си сложи лепенки върху ръката, за да не се намокри и да може да се похвали на децата в училище. На следващия ден се върна разплакан с думите: "Лельо, всички в класа слушат чалга и казаха, че съм тъп."

Матрицата

Президентът Путин и премиерът Медведев се поздравяват след победата на партията им "Единна Русия". Фотограф : Sputnik

Как руснаците избират "стабилността"

От анализ във вестник "Ведомости"

Управляващата партия "Единна Русия" спечели конституционно мнозинство в долната камара на Думата след най-вялата предизборна кампания и срив в активността на избирателите - малко над 40%.

Още преди парламентарния вот в неделя неправителствените организации Комитет за граждански инициативи (КГИ) и Движение "Голос" оцениха предизборната агитация като "абсолютно безсъдържателна и деполитизирана". Самите участници сякаш не искаха да привличат към себе си вниманието на избирателите, като Александър Кинев от КГИ казва, че партийната агитация е била социална, а не политическа. "Партиите по-скоро рекламираха рецепти за консервиране на краставички", иронизира той. Но гласувалите знаеха добре кандидатите на партията на властта, която победи в 203 от 225 района.

За сегашната апатия и голяма победа се говореше още през пролетта. Тогава се разбра, че изборите няма да са през декември, както е редно, а още през септември - с кампания през отпускарския август. В страна, управлявана изключително чрез телевизора, е абсурдно да се правят избори без дебати, рекламни клипове и активиране на политически ресурс. Кампанията мина почти без агитация и с минимум публични прояви.

Според анализаторите от КГИ това е умишлена стратегия за намаляване на избирателната активност - по-малкото бюлетини в урните носят по-голям процент в крайния резултат на управляващите. Част от това е и затегнатият режим за регистриране на партии и кандидати, недопускане на сериозни конкуренти, както и неформални договорености между партиите срещу потенциално силни кандидати.

По данни на "Голос" медиите категорично са фаворизирали управляващите - "Единна Русия" е получавала 3 пъти повече внимание от комунистите, класирали се в неделя на второ място, 4 пъти повече от либералдемократите на Владимир Жириновски (те са трети с почти същия резултат като компартията) и 50 пъти повече от опозиционната партия "Парнас", останала с под 1% от гласовете на избирателите и зад партии като "Комунистите на Русия" и "Партия на пенсионерите".

Тенденцията бе управляващите да се откажат фактически от федерална агитация и непарламентарната опозиция да бъде изтласкана в блогове и социални мрежи. И в интернет срещу нежеланите конкуренти се водеше кампания на очерняне, осмиване и омаловажаване.

Алексей Венедиктов, главен редактор на либералното радио "Ехото на Москва", обърна внимание и на факта, че самите партии не са се вълнували особено от изборите и не са изпратили наблюдатели. Показателно е изявлението на Сергей Миронов, лидер на "Справедлива Русия" (последната, попаднала в Държавната дума партия) в понеделник, че са налице всички условия да се премине към двупартийна система - "Единна Русия" и партията на Жириновски да се обединят в "десен център", а неговата партия да се слее в комунистите в "ляв център".

Според Путин победата на основаната от него партия показва реакцията на хората на външния натиск и санкциите, както и на опитите отвътре да се "клати лодката": "В такава обстановка хората безусловно избират стабилност и се доверяват на водещата политическа сила, на правителството."

"Същността на Путинова Русия е, че всичко е менте. Изборите от 2016 г. показаха, че държавата е фраснала един на народа и той ѝ го връща, като не иска да си губи времето с гласуване. Промените ще дойдат не с избори, а с някаква катастрофа. Това стана ясно на интелектуалците при репресиите от пролетта на 2012 г., а народът-богоносец просто вдигна рамене и тъпо чака къде ще му излезе краят", коментира журналистът Виктор Шендерович. "Да твърдят, че това е всенародна подкрепа за Путин и "Единна Русия", могат само държавният социологически институт и националната телевизия."

Коментар+

И ние вървим натам

Коментар на Николай Слатински в профила му във фейсбук

За мен изборите в Русия бяха интересни само в едно отношение – те ни подсказват какво евентуално може да се очаква като тенденция и у нас. Формулата е: ФД х СС х МК х ФР х ХП = ПП. Сиреч: Фасадна демокрация, умножена по силови структури, по медиен контрол, по финансов ресурс и по харизматичен популизъм, е равно на предизвестена победа.

Това ни чака – избори, които не променят нищо, а само узаконяват властта и я правят още по-уверена. Много трогателно ми прозвуча по една от нашите телевизии (издържаща се от нашите данъци) изразът "системна опозиция". Той се отнасяше за другите три партии, влезли в парламента, освен Путиновата. Всъщност те са "системна", доколкото са част от системата, но не са "опозиция", при условие че са пропутински креатури – едната въобще е негова, другата обира носталгичния прокомунистически вот (а Путин стимулира тази носталгия и реабилитира словесно комунизма), а третата е функция на откачения руско-наци-популистки вот и по принцип играе ролята на вентил за изпускане на парата.

Та и ние вървим натам – ще си имаме системна опозиция (едни ще са почти-опозиция/почти-на власт).

Изглежда, не сме отишли много надалеч от времето на Елцин (допутинова ера), откогато е тази случка:

Елцин се бори за преизбиране като президент. Журналистка пита седнали на пейката руски селяни: Как сте, как бяхте през последните няколко години? Те й отговарят: Много сме зле, властта не мисли за нас, разпродава Русия, все по-тежко ни е да се справяме с живота!

- А за кого ще гласувате?

- За Елцин, разбира се!

Журналистката удивено: Та нали той е властта, от която се оплаквате?! Защо не гласувате за неговия конкурент тогава? А селяните й отвръщат сърдито: Като стане президент, тогава ще гласуваме за него!

Позиция

Меркел никога няма да си го признае, но де факто курсът на Виктор Обран се наложи в ЕС. Фотограф : Fabrizio Bensch

Загубената битка за душата на Европа

От коментар на Зоран Арбутина, "Дойче веле"

Преди една година, докато унгарският премиер усърдно работеше за превръщането на Европа в крепост, светът се дивеше на кадрите от Германия, където хиляди германци посрещаха по гарите с цветя десетките хиляди бежанци, приветствайки ги с "Добре дошли!". А канцлерката Ангела Меркел придаде на политиката ново, етично измерение с думите: "Ако трябва и да се извиняваме, че показваме човещина в изключителни ситуации като сегашната, то това не е моята страна!"

Десетилетия наред отговорът на почти всяка криза беше мантрата: "Ние имаме нужда от повече Европа." Европейците градяха съюз с общ пазар, собствена законодателна комисия и свой парламент с нарастващи правомощия, обща външна и социална политика и политика за сигурност. В големи части на ЕС вече на практика не съществуваха граници, говореше се за "общ европейски дом". Ангела Меркел приложи на дело европейските ценности за общността като отворено общество, което съблюдава Женевската конвенция за бежанците и се осланя на европейската солидарност.

Противоположната концепция гласи: Колкото е възможно по-малко Европа - и само онова, без което няма как. Според тази концепция Европа е добра само когато е полезна - най-вече икономически. Още тогава Виктор Орбан заяви ясно към какво се стреми. В същия ден, в който Меркел говореше за човещината, той обяви издигането на нови огради по границите с Румъния и Хърватия.

Една година по-късно стана ясно, че идеите на Орбан се споделят от мнозина. Цяла Европа вече е опасана от огради. Много страни, главно в Източна Европа, обявиха, че не искат да приемат бежанци - европейската солидарност там се изразява вече само в ползването на структурните фондове на ЕС!

Но и от първоначалната бежанска политика на Ангела Меркел вече не е останало твърде много. Някои от съюзниците ѝ - както в Германия, така и в чужбина - й обърнаха гръб. Под натиска на партньорите от ЕС и изборните успехи на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" Берлин силно промени политиката си. Меркел никога няма да си го признае, но де факто курсът на Виктор Обран се наложи в ЕС.

Битката за "душата на Европа" вече е решена. Цветята отдавна вече са увехнали. Тогава именно започна краят на ЕС – такъв, какъвто го познавахме дълго време. Разбира се, че ЕС ще продължи да съществува и ще продължи да бъде притегателна сила за много страни и хора по света. Но по своята същност това е един нов съюз и само отчасти олицетворява онова, което Ангела Меркел нарече "моята страна".