Да променим законите, които дискриминират жените
Статия на Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие, предоставена на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Всички приветстваме напредъка, който жените постигат в света и на работните си места, но не би ли било по-добре крачките към равенство да не са винаги провокирани от драматични моменти, които налагат тези промени? От Холивуд до Лондон тазгодишните откровения за сексуален тормоз и неравностойно заплащане предизвикаха възмущение и бързи действия за коригиране на несправедливи практики и поведение.
Не може да се оспори фактът, че жените, които съставляваме половината от световното население, имаме равностойна роля с мъжете за повишаването на икономическия растеж. Всъщност някои твърдят, че жените контролират по-голямата част от глобалните потребителски разходи. Премахването на бариерите, дискриминиращи жените, може да увеличи производителността на труда с до 25% в някои икономики, просто чрез увеличаване на участието на жените в работната сила.
И все пак - в повече от половината от света жените все още са възпрепятствани да заемат определени работни места просто заради пола им. И не само това. В 123 страни няма закони срещу сексуалния тормоз в образованието. В 59 страни няма закони срещу сексуалния тормоз на работното място. И в 18 страни съпрузите могат законно да попречат на съпругите си да работят.
Тези потискащи статистически данни се съдържат в доклада "Жените, бизнеса и законът 2018" на Световната банка, който през последното десетилетие измерва правните пречки пред икономическата активност на жените. Благодарение на това значително се увеличи разбирането ни по отношение на това как законите влияят върху решенията на жените да започнат и да управляват бизнес или да получат работа.
В доклада са проучени седем фактора: достъп до институции, права на собственост, получаване на работа, предоставяне на стимули за работа, достъп до правосъдие, изграждане на уважение и защита на жените от насилие. Той оценява държавите по тези индикатори и докато Испания е оценена високо, данните разкриват пълния мащаб на продължаващите предизвикателства, пред които много жени се сблъскват в търсенето на икономически възможности.
Докладът документира държавите, в които жените нямат същите права на собственост като мъжете, което ги затруднява да разполагат с имущество като обезпечение за достъп до финансиране. Той дава ясна представа за това как законите могат да направят предприемачеството или получаването на работа по-трудни за жените, отколкото за мъжете.
На първо място, трудовите ограничения затруднямат наемането на жени на работа. 104 икономики в света имат някаква форма на ограничения за работа за жените - например в отрасли като минното дело, производството, строителството, енергетиката, селското стопанство, водите и транспорта. На практика в резултат на тези ограничения около 2,75 милиарда жени нямат същите възможности, защото са жени.
Второ, жените са по-склонни да притежават бизнес в страни, където има защита срещу сексуален тормоз. Ние изчислихме, че повече от половин милиард жени по света нямат правна защита от такъв тормоз на работните си места. Законите може и да не решават напълно проблема, но те са важна първа стъпка, а фактите сочат, че там, където тези закони съществуват, жените са по-склонни да имат собствен бизнес.
Трето, за жените е по-малка вероятността да заемат лидерски позиции в обществения живот там, където законът ограничава способността им да действат независимо и свободата им на движение. Близо 850 милиона живеят в страни с такива ограничения. В 31 страни например жените не могат да избират къде живеят по същия начин като мъжете.
Но промяната се случва и са налице доказателствата, че когато има равенство между половете в трудовото законодателство, повече жени работят и печелят сравнително повече от мъжете. България наскоро премахна всички ограничения върху заетостта на жените. Конституционният съд на Колумбия постанови, че забраните за работа на жените в минното дело са дискриминационни.
Каузи в социалните медии като движението #MeToo, които се фокусиран върху сексуалния тормоз и насилието на работното място, имат ценен принос. Но възвръщаемостта от постигането на равенство между половете също е и икономическа: всички можем да спечелим чрез по-голям просперитет и стабилност.
Не би ли било чудесно, ако неравенствата, които жените понасят в целия свят, бъдат преодолени и защото правителстватата, подкрепящи лошите закони, са държани отговорни за своите решения? Докладът "Жените, бизнесът и законът 2018" може да помогне за ускоряване на реформите.
17 коментара
До коментар [#1] от "gl_avatar":
засрамете се
По отношение на законите България не дискриминира жените.
Но пък манталитета на доста места определено е дискриминиращ.
Законово мъжете са по-дискриминирани:
1. Пенсионират се по-късно от жените (пенсионната възраст отдавна трябваше да е изравнена)
2.Нямат възможност да се откажат от бащинство.Направиш ли дете при секс със съгласие от двете страни ,ти натрисат издръжка.В България жените имат право на аборт до 12 седмици след началото на бременноста без да се съобразяват с никой (Което е ок.Просто мъжете нямат правна възможност да се откажат от децата си).
3.При брак от 5 години имуществото става общо независимо ,че мъжете обикновено са тези които са с по-високи доходи. Знам ,че някой ще възрази ,че по-ниските доходи на жените са следствие от дискриминация , но всъщност почти винаги се дължат на собственият избор на жените.
4. Родителските права почти винаги се присъждат на жената при развод , независимо ,че обикновено мъжът е с по-високи доходи и че жената може да е по-лошият родител.
Дори в България ,където законите не са толкова безумни колкото в Испания примерно , бракът е обективно лош избор за мъжете - даво прекалено много право на държавата да се меси в личният живот на двойката в полза на жената.
Това изобщо не е проблем на България. Мисля си, че мъжете вече се нуждаят от закон за закрила. От клошарите например 99% са мъже, а не жени. Поради своето криворазбрано достойнство воюват за кофите и често биват пребивани, но никога не се оплакват. А жените в България нито са дискриминирани, нито са безправни. Всеки, който се чувства с нарушени права може да се разведе. Естествено, че децата и семейното жилище, независимо от желанието или възможностите на мъжете, ще отидат при жените. А мъжа има правото само да плаща издръжка.
До коментар [#4] от "proizvoditel":
Жените в България и живеят средно със 7 години по-дълго от мъжете, едва ли е в резултат на по-тежък живот и дискриминация.
Некои ги бият - факт, но те сами си търсят лоши момчета, мутри и биячи за партньори в живота, а после им правят курвенски номера и се оплакват че ядат бой. Като не искат да стават жертви на домашно насилие да си избират по-внимателно половинките, а и винаги могат да ги напуснат.
Нема да спра да питам и да се надявам на отговор - защо след като жените могат да вършат еднакво добре с мъжете всички професии - било изискващи физически или умствен труд, продължават да ги делят в спорта, което очевидно не ги смущава? Не е ли това дискриминация и полов апартейд? Ако женските мозъци работят еднакво като мъжките, защо не се състезават наравно с мъжете в шахмата? Същото и при спортовете, изискващи технически и физически умения. Вместо това се оплакват, че в женския спорт парите били по-малко. Ами обединете ги и който спортист е по-добър ще печели повече, без значение жена ли е, мъж ли е, третополов ли е и т.н.
Значи ни задължават да приемем, че жените са равни що се отнася до работата, но едновременно с това са и по-неспособни и слаби, когато е за спорт или семейни конфликти? Аз съм объркан от това противоречие.
Феминацитата още малко ще вкарат квота 50% жени в минното дело! Да са живи и здрави, само не знам дали пак не молят мъжа си да им помогне с багажа...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.