Вирджиния Лангбак: Адекватното поведение на властите е ключово за справяне с насилието срещу жени
Директорът на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) пред "Капитал"
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Сп. Time обяви кампанията #metoo за "личност на годината" за 2017 г. Смятате ли, че тази кампания допринесе по положителен начин за привличане на вниманието към проблема със сексуалния тормоз?
Да, кампанията #metoo постигна нещо, което дори не можехме да си представим преди – че за този проблем изведнъж ще започнат да говорят всички. Това показва, че тя беше подходящата инициатива в подходящия момент. Тази кампания окуражи жените да излязат и да говорят, показа им, че това е широкоразпространен проблем, и им даде увереност, че вината не е у тях, а у насилниците. Другият огромен плюс е, че тя постави проблема в дневния ред на политиците, накара ги да се замислят, доведе до приемане на резолюция в Европейския парламент.
Статистиката е стряскаща - всяка трета жена в ЕС е или е била жертва на насилие. Има ли положителни примери от някоя от държавите в ЕС за справяне с този проблем?
Няма държава, за която може да се каже – да, там се справят чудесно с проблема с насилието срещу жени. Основната пречка е, че това често се смята за частен въпрос. В общества, където жените имат увереност, че ако излязат и говорят, няма да бъдат обвинявани, че сами са си виновни или гледани с насмешка, ситуацията е по-добра. Същото важи и в държави, в които жените имат по-висока степен на икономическа независимост, защото това им дава възможност да излязат от отношения, белязани от насилие. Важно е да има и механизми за подкрепа на жертвите да заживеят отново нормален живот, включително наличие на места за временно настаняване.
Друг ключов аспект е адекватното поведение властите. Ако сте жертва на насилие, обикновено първият ви контакт е с лекари, ако имате сериозно телесно нараняване, или с полицията. И тук е важно каква ще е реакцията. Ако в полицията ви посрещнат със сарказъм или с несериозно отношение, това действа обезкуражаващо и води до липса на доверие, че ще получите помощ. Защо да ходите в полицията, ако знаете, че няма да реагират адекватно и да ви помогнат. Затова е изключително важно хората, които първи влизат в контакт с жертвите – лекарите и полицаите - да имат знание и разбиране за проблема. В много държави все още има огромни пропуски в това отношение.
В България само през миналата година имаше няколко случая на жени, които са докладвали в полицията, че са жертва на насилие, но не са последвали адекватни мерки и резултатът е смърт. Какво е нужно, за да се промени отношението сред полицаите?
В момента EIGE прави мащабно проучване, което обхваща полицията и правосъдните органи във всички 28 страни - членки на ЕС. Целта е да се промени подходът към подобни случаи, като първо установим какво липсва и после препоръчаме мерки какво трябва да се направи. Ще сме готови с анализа и препоръките към всяка страна поотделно в средата на 2018 г.
Статистиката показва също, че средната разлика в заплащането между мъже и жени в Европа е еквивалентна на това жените да работят безплатно два месеца годишно. Има ли държави, които успяват да свият тази разлика и как го правят?
Няма нито една държава в ЕС, в която не съществува разлика в заплащането и тя остава доста стабилна, не намалява чувствително. Трябва да започнем с дефинирането какво точно е работа с равна стойност, тъй като стремежът е да има равно заплащане за работа с равна стойност. Въпросът е, че жените са концентрирани в сфери, които са по-ниско платени и са с по-нисък престиж - здравни работници и учители например. Докато мъжете преобладават в области, които са високо платени, като инженерството и технологиите. Така намаляването на това разделение на "женски" и "мъжки" професии е един от начините за затваряне на ножицата в заплащането.
Една от мерките, които ЕС предприема, е въвеждането на квоти за жени на високи позиции в компаниите. Какво е вашето мнение за този подход, работи ли той или има повече минуси, отколкото плюсове?
Според мен квотите са временна мярка. Те показват къде искаме да стигнем - да има жени на високите етажи в корпорациите. Следващият въпрос е как да бъдат приложени тези квоти - дали да бъдат доброволни или задължителни. Но за да не се налага да бъдат въвеждани със закон, е необходимо да има ниво на зрялост в една държава, да не се поставя под въпрос, че жените са равнопоставена половина на обществото и е нужно да участват във взимането на решения, без да се удрят в т.нар. стъклен таван. Тогава няма нужда от подобно законодателство, защото това се превръща в практика.
Всяка година EIGE публикува индекс за равенството между половете в страните от ЕС. Докато резултатът средно за ЕС се подобрява, България е едно от изключенията, където няма движение в положителна посока. Защо е така?
Индексът е съвкупност от различни показатели. Индикаторът, който дърпа надолу България в общата класация, е разпределението на времето между двата пола. Интересното е, че според индекса в България този индикатор не само е най-лошият в ЕС, но и се влошава. Българските мъже отделят най-малко време за грижа за семейството и децата и за домакинска работа. И от това губят самите те. Така че това е най-голямото предизвикателство пред равенството между мъжете и жените в България.
Вие пътувате и разговаряте с политици в различни държави в ЕС. Какво е впечатлението ви, има ли разбиране сред хората на власт защо равенството между половете е важно?
Зависи много от конкретните хора. Ако човек е отворен да учи, когато види факти, започва да мисли и да трупа знание. Но има и закостенели хора, които отказват да приемат нова информация - те мислят в стил: "Това се прави така, дядо ми го е правил така, аз правя същото и синът ми ще прави така." С този тип хора е много по-трудно, дори когато им покажеш данни, че БВП на глава от населението в ЕС би могъл да се увеличи средно с между 6.1% и 9.6%, ако жените участват пълноценно и равноправно на пазара на труда. Но мисля, че в дългоросрочен план този вид закостенели политици вече няма да бъдат на власт, защото обществата стават все по-образовани и хората просто няма да гласуват за тях в бъдеще.
4 коментара
По всичко личи, че не разбирате, но проблемът, с който се сблъсквате покрай масовото неприемане на Истанбулската конвенция (която е представяна за публиката като загрижена за равноправието на дамите), е в неуниверсалността на подхода.
Глобализмът може да е относително универсално приложим във финансовата и икономическата теория, но е абсолютно безпомощен на ниво психика. Индивидуалната и националните психологически особености са неща, които не се вписват успешно в математически модел, защото са хаотични. Да има алгоритми, които смятат, че ги обобщават, но процентът на грешката при тях е много висок. Защото един условен българин на 33 г, магистър по физика, израсъл в град с над 1млн. жители, с доход от х евро и пр. в системата на ръзсъжденията и възприятията си няма нищо общо нито с швед с идентични характеристики, нито дори със съседния "еднакъв" българин дори. Не проработват универсалните подходи за въздействие. Още повече, когато те газят като булдозери през възприятията ни и опитват да ни налагат чужди.
И посре - много съществено е защо въпреки универсалността на глобалистичните цели в подобни глобални документи освен психологическото несъобразяване и насилие, задължително се прокарат разделителни линии - по полов, расов, верски, идеологически, имуществен, сексуален, възрастов, национален, географски и т.н. признак. И трябва да се съгласите, ча става въпрос именно за ПРОКАРВАНЕ НА РАЗДЕЛИТЕЛНИ ЛИНИИ, а не за премахването им и синхронизирането на обществата за преодоляване на различията. Цели се разделяне и противопоставяне, пораждане на конфликти и агресирането им.
Ако човек, който можеше да стигне до тези не особено сложни заключения, водеше такова интервю, смятам, че нямаше да пропусне да предизвика събеседничката си да излезе от шаблонните отговори, да поръзсъждава и - кой знае - да каже нещо интересно.
Иначе този разговор прилича на досадно само форхендово прехвърляне на топката от едната половина на корта до другата и обратно.
И така докато се стъмни.
Скучно и безсмислено.
Лошите момчета ... бият. Понякога обиват.
Но пък - хей - не са скучни, нали така?
убиват*
"Но за да не се налага да бъдат въвеждани със закон, е необходимо да има ниво на зрялост в една държава, да не се поставя под въпрос, че жените са равнопоставена половина на обществото и е нужно да участват във взимането на решения, без да се удрят в т.нар. стъклен таван."
Ама като ще слагаме квоти, нека да има и 50% сервитьори, 50% стюарди (по самолетите), 50% фризьори, 50% маникюристи... Като ще е дискриминация по полов признак, нека да е пълна и всеобхватна!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.