Ток на блокчейн платформа

Именно тук идва блокчейнът. Първото му поколение позволява създаване на непроменяем архив от транзакции, които се проверяват от много независими точки и се съхраняват едновременно на много компютри, т.е. отпада необходимостта някой централизирано да управлява системата. С навлизането на т.нар. блокчейн 2.0, или умните договори (автономни софтуерни програми, изпълняващи определени команди при определени условия), както и блокчейн 3.0 - мрежа от допълващи се децентрализирани приложения, изпълняващи едновременно редица умни договори, вече има възможност за изграждането на много по-ефективна система. Новото поколение - блокчейн 4.0, би било единна интегрирана система, която да позволява на всички заинтересувани лица (компании/организации, доставчици на услуги и продукти) да се конкурират, допълват и надграждат. Така токенизацията (създаването на различни криптовалути) ще отстъпи на организацията (базова инфраструктура, която да поддържа редица дейности).

Образно казано, ако блокчейн 1.0 може да бъде сравнен с университетските мрежи за обмяна на данни от 60-те години на миналия век, блокчейн 4.0 е интернет. В тази система транзакциите биха се изпълнявали за части от секундата, самият блокчейн би могъл да добавя десетки хиляди транзакции в секунда към веригата след постигнат консенсус, а цената на това всяка транзакция да бъде записана в архива би била нищожна.

Този идеален вариант на технологията изисква драстично подобрение на метода, по който достоверността на всяка транзакция се проверява и одобрява, преди да бъде нанесена в архива. Затова и въвеждането му все още не е неизбежно, тъй като други традиционни софтуерни продукти може да се окажат по-икономични, бързи и сигурни, да дават по-голяма прозрачност на финансовите потоци, но и защита на личните данни.

Отворените блокчейн в електроенергетиката, без да са обвързани с определена криптовалута, едва ли ще се наложат, дори ако методите за валидиране на транзакции еволюират - поради сериозния риск от разрешаването на достъп до крехкия баланс на електропреносна система на абсолютно неизвестни лица, както и необходимостта да се осъществява копаене на криптовалута.

Доказан интерес и доказан авторитет

За да се разрешат тези проблеми, в момента се провеждат експерименти в тестова среда с блокчейни с одобрени участници (т.е. без нужда от "копаене"). Друга алтернатива за валидиране на транзакциите е "доказаният интерес" - чрез заключване на определено количество от криптовалутата, асоциирана с дадения блокчейн, която се притежава само от определен брой валидатори. Третият вариант е валидацията от "доказан авторитет", т.е. определени участници в мрежата имат право да проверяват дадени транзакции и да ги включват в блокове към архива - такава роля примерно може да имат електроразпределителните предприятия, агрегатори на потребление и производство на местно ниво, дори регулаторите за валидиране на определен тип транзакции.

Предпочитани от регулирани и стратегически сектори (финансов, електропроизводство и разпределение) са "достъп с покани" и "затворени/частни" (транзакциите не могат да бъдат наблюдавани отвън, а са достъпни само за участниците) блокчейни. В този вариант блокчейн расте по контролиран начин, всички участници имат определени роли, знаят кои са другите и именно заради високото ниво на доверие не се изисква "копаене". Транзакциите се валидират чрез "доказан авторитет" – съответно се изпълняват бързо и евтино.

Пример за такъв блокчейн е Enerchain - платформа разработена от немската PONTON. От началото си през 2017 г., когато 15 компании обединяват силите си, днес проектът събира 42 от европейските енергийни гиганти. Платформата цели да елиминира необходимостта от борсов агент, с което драстично да намали разходите за комисионни и по този начин да даде достъп на други участници до пазара на едро за енергийни стоки (които иначе биха били възпрепятствани от необходимостта да платят високи комисиони). Първата сделка с енергийна стока в Европа е осъществена именно чрез тази блокчейн платформа - Wien Energie продава природен газ на Neas на пазара за ден напред, а ENEL продава на E.ON електричество също на пазара за ден напред.

Друг пример е тестовата мрежа на Energy Web Foundation – Tobalaba, използваща Etherium. В нея валидатори са компании като Shell, Engie, Statoil, Centrica, Tepco. Въпреки че за валидирането на повечето от дейностите се използва "доказан авторитет", фондацията тества и протокола Caspar – опит да бъде въведен "доказан интерес", с което да се елиминира необходимостта в платформата да бъдат определяни участниците с повече авторитет и така всъщност да се върне към корените на блокчейн идеята. На 11 април британската ELECTRON обяви, че ще се включи в Tobalaba - сериозен сигнал, че все повече фирми я разпознават като проекта, способен да отключи потенциалната платформа за всички енергийни услуги на бъдещето.

ELECTRON също чрез "доказан авторитет" предлага на редица участници в енергийния пазар на Великобритания да участват в трите й "частни платформи с покани": платформа за обмен на данни и смяна на доставчика на електроенергия или природен газ в рамките на 15 минути за договори с минимална продължителност от седем дни; платформа за балансираща енергия и платформа за локални енергийни общности. Германският производител на батерии Sonnen в партньорство с енергийния системен оператор на Германия TenneT и IBM разработва блокчейн базирана система за балансиране на електропреносната система и управление при претоварване. Над 10 000 батерии, инсталирани от Sonnen в Северна и Южна Германия, спомагат при нужда енергията от Северно море да достига в Бавария, без да минава през претоварените интерконектори. В замяна домакинствата, инсталирали батериите на Sonnen, получават определено количество електричество на месец за фиксирана номинална цена.

Тестови площадки

Въпреки обещаващите резултати на някои от тези проекти развитието им е в твърде ранен етап. Повечето от тях са пилотни, заключени в определена географска зона и все още не заплашват съществуващите модели на електроразпределение, производство или търговия.

За да работят тези решения в синхрон и да се допълват в бъдеще блокчейн платформите и различните проекти, трябва да вървят ако не към изграждането на една обща основна платформа (както в Испания, където се работи за създаването на национален мултифункционален блокчейн), поне към технологични решения, които ще могат да бъдат интегрирани или поне лесно да взаимодействат помежду си. Като потребители не е много удобно да помним как да боравим с платформите за ток, здравни услуги, вода и т.н.

Редица държави в ЕС, сред които и Холандия, дават на пилотни проекти абсолютна регулаторна свобода в ясно ограничени територии и при положение че цялостният баланс на системата не би бил застрашен. Този подход може да бъде постепенно прилаган и за тестването на по-мащабни начинания.

Експериментите са важна част от навлизането на блокчейн технологиите, тъй като предоверяването на новите криптоспециалисти, които продават визиите си за безоблачна и почти моментална блокчейн революция, е рисковано. Без да сме наясно с реалните рискове за сигурността и баланса на системата и доверявайки се изцяло на безгрешността на технологията, рискуваме да се окажем без ток за доста дълго.