Брюксел срещу Варшава: може и да сработи

На първо място, това е кардинално новият подход да се търси осъществяване на съдебен контрол за спазването на принципа на върховенство на правото посредством процедурата за установяване на нарушение по член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Всъщност чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС) съдържа специална процедура, чрез която дадена държава членка, която нарушава ценностите на съюза, може да бъде лишена от някои нейни права, включително и правото й на глас в Съвета на Европейския съюз. В окончателната си фаза тази процедура изисква единодушно решение на държавите членки, което е трудно постижимо. Достатъчно е да припомним, че напоследък няколко държави, включително Полша и България, се обявиха против налагането на подобно решение срещу Унгария. Процедурата по чл. 258 не изисква участие на останалите държави членки, а Европейската комисия сама решава дали да предяви иска.

На второ място, винаги се е смятало, че в случай на нарушаване на ценностите на съюза Европейската комисия не може да използва процедурата по чл. 258 от ДФЕС, а трябва да стартира процедурата по чл. 7 от ДЕС. С предявения срещу Полша иск ЕК е на път да преодолее това разбиране. За да се избегне спорът дали за нарушаване на ценност на съюза може да се предяви подобен иск, комисията се е позовала не на чл. 2 от ДЕС, който изброява ценностите на ЕС, а на чл. 19, пар. 1, който изисква държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите от правото на ЕС. Не е много елегантно, но би могло да сработи, още повече че крайната преценка е на Съда на ЕС.

На трето място, особен интерес представлява искането за налагане на временни мерки до постановяването на окончателното решение на съда. Никъде в правото на ЕС не са посочени временните мерки, които съдът може да налага. Това е съвсем разумно с оглед на широкия обхват на правото на съюза и свободата, с която трябва да разполага съдът, за да наложи подходящата мярка. Още в края на 80-те години на миналия век съдът прие, че националните съдилища могат да спират действието на национален закон, който противоречи с правото на ЕС, дори ако националното право не им дава такава възможност.

Искането на Европейската комисия за налагане на временна мярка срещу Полша е в малко по-различен контекст – не националните съдилища, а Съдът на ЕС ще спре действието на полския закон, което, ако се случи, ще бъде прецедент в досегашната история на ЕС. Всъщност, за да бъдем максимално точни, ЕК като че ли дори надскача идеята за спиране на действието на закона. В прессъобщението се посочва, че исканата мярка е не спиране на действието на закона, а възстановяване на положението във Върховния съд отпреди момента, в който е прието новото законодателство. Тоест не само спиране на действието на новия закон, а и "възкресяване" на отменения.

Ако Съдът на ЕС наложи исканата временна мярка, само в рамките на една година той ще извърши истинска революция по отношение на обхвата на временните мерки. В края на миналата година, отново в дело срещу Полша във връзка с извършвана сеч в Беловежката гора, която засяга защитени природни местообитания, съдът прие за допустимо налагането на парична санкция при неизпълнението на наложена временна мярка, без това да е уредено изрично в правото на ЕС.

Заглавието е на редакцията