🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ако Съдът на ЕС спре полския Закон за Върховния съд, това ще е прецедент

Досега няма случай съдът в Люксембург да е спирал закон в някоя държава, казва преподавателят по право на ЕС Станислав Костов

Председателката на полския Върховен съд оглави съпротивата на съдиите срещу новия закон, който предвиди ранното им пенсиониране.
Председателката на полския Върховен съд оглави съпротивата на съдиите срещу новия закон, който предвиди ранното им пенсиониране.
Председателката на полския Върховен съд оглави съпротивата на съдиите срещу новия закон, който предвиди ранното им пенсиониране.    ©  Reuters
Председателката на полския Върховен съд оглави съпротивата на съдиите срещу новия закон, който предвиди ранното им пенсиониране.    ©  Reuters

Ако Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург спре действието на Закона за полския Върховен съд като временна мярка по заведено срещу Полша дело, това ще бъде абсолютен прецедент. До момента се смяташе, че действия по спирането на закон може да се очакват само от национални съдилища с подобни компетенции, ако националният закон противоречи на правото на съюза. Не е известно дали Европейската комисия (ЕК) е правила и друг път подобно искане за спиране на закон, но със сигурност СЕС до момента не е постановявал подобна мярка. Това коментира за "Капитал" адвокат Станислав Костов, преподавател по право на ЕС в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Европейската комисия обяви в понеделник решението си да заведе дело срещу Полша пред Съда на ЕС заради нарушения на принципа на независимост на съдебната власт, заложени в новия полски закон за Върховния съд, както и да поиска от Съда да разпореди като временна мярка спиране на изпълнението на закона до произнасяне на решение по делото. Според говорителката на ЕК Мина Андреева "продължаващите пенсионирания, предвидени в новия закон за Върховния съд, ще доведат до сериозни и непоправими последствия", затова са поискани междинни мерки от съда, а именно - спиране на прилагането на действия в изпълнeние на закона (пенсиониране на съдиите), гаранции, че засегнатите съдии ще продължат да изпълняват функциите си в пълен обем и трето - спиране на назначаването на нови съдии на мястото на пенсионираните, включително и на действащ нов председател. Освен това предвид на "неотложната ситуация" ЕК иска от съда да реши делото с приоритет - колкото е възможно по-бързо.

Споровете между Полша и Брюксел за Закона за Върховния съд са от повече от година. Един от основните проблеми в него е, че той е очевиден опит да се отстранят близо 40 % от съдиите във Върховния съд, начело с председателката проф. Малгожата Герсдорф, като сериозно и рязко бъде понижена пенсионната възраст на съдиите с пет години - от 70 на 65 години. Последицата ще е принудително пенсиониране на 27 от общо 72 съдии във Върховния съд, включително и Герсдорф, която е с 6-годишен мандат. Съдиите имат възможност да поискат удължаване на мандата си с три години и възможност след това за още едно удължаване, но искането се прави пред президента, който взема решение по целесъобразност – без да има ясни критерии и съответно без контрол върху това негово решение. Това поставя тези съдии в зависимост от президента, т.е. от политическа власт, в ясно нарушение на демократичните стандарти за независима съдебна власт.

През декември 2017 г. полският Закон за Върховния съд стана едно от основанията за първи път да бъде задействана от ЕК процедурата по член 7§1 от Договора за функциониране на ЕС. Комисията изпрати до Съвета предложение за решение за установяване на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Полша. Въпреки това, както и въпреки съпротивата вътре в страната, включително много активната опозиция от страна на самите върховни съдии, полският закон бе приет и влезе в сила през пролетта.

Процедурата по подаване на иск в СЕС няма отношение към чл. 7§1, макар че е и при двете основна тема е Законът за Върховния съд. По чл. 7 контролът е политически и той следва да се задейства винаги, когато се засягат ценностите на съюза, но той може да се задейства само след единодушно становище на държавите членки още в началния етап. Процедурата по чл. 258 ДФЕС, при която може да се стигне до завеждането на дело през СЕС е много по-ефективна, коментира Станислав Костов.

Комисията може да сезира СЕС, когато дадена държава не изпълнява свое задължение като член на съюза и въпреки, че Комисията е издала мотивирано становище в тази насока, държавата не се е съобразила с него в определения й срок. Според чл. 278 от ДФЕС "подадените до Съда на Европейския съюз искове нямат суспензивно действие", т.е. подаването на иска не спира изпълнението на оспорвания акт. Същевременно обаче там е записано, че СЕС може, ако сметне за необходимо, да постанови спиране на изпълнението на този акт. До момента не се е случало да бъде спиран закон в някоя държава. Отделно от това, съгласно чл. 279 от договора СЕС има провомощие да разпорежда други временни мерки, по делата за които е сезиран, които не са свързани с спиране на акт на институция.

През юли м.г. точно при подобна процедура Съдът на ЕС предупреди Полша да спре изсичането на Беловежката гора, обявена от ЮНЕСКО за част от световното наследство, припомня Светослав Костов. Това стана в контекста на дело в СЕС по искане на ЕК след като полското правителство утрои квотите за сеч въпреки критиките от Брюксел, че се нарушават европейските правила за защита на дивата природа. Властите обяче продължиха активната сеч с аргумент, че гората е нападната от дървояд, поради което през ноември м. г. СЕС предупреди Полша, че ако не преустанови това може да й бъде наложена глоба от по 100 000 евро на ден.

Ако искате да сте информирани за новините от света на правото абонирйте се за седмичния правен бюлетин на "Капитал" - ЛЕГАЛ КОМПАСИскам да получавам бюлетина Легал Компас