Мнения Daily - Партиите са като заспали зимен сън

Преходът завърши, но по начин, по който мнозинството от българите не желаеха и даже не си представяха, че е възможен. Днешният лозунг за "Смяна на системата" е римейк на фраза, зад която за разлика от 89-а г. не стои нито ясно съдържание, нито обществена енергия. Тогава "смяната на системата" имаше много ясна цел – премахване на комунистическата система, демократични избори, свобода на словото, медиите и сдружаванията на гражданите, пазарна икономика, свободно движение на хора. Днес много хора дори вече не си спомнят или не проумяват категориите "жителство", "гранични листове", невъзможността да пътуваш "на Запад", ако не си част от номенклатурата. Затова и не се осъзнава размахът и мобилизиращата сила на тогавашната "смяна на системата". Днес разбирането, което влагат хората в това понятие, се колебае между смяна на правителството, въвеждане на мажоритарни избори, управление чрез референдуми и свикване на Велико народно събрание. Тоест до технология, която няма цел и съдържание, поради което и не може да отприщи мощна гражданска енергия.

Към момента в България няма обществена енергия за сериозни протести и то не поради отсъствието на някаква митична социална енергия, а поради липсата на събитие или процес, които да застрашават сериозно интересите на големи социални групи у нас. В края на 2018-а българите все още са в плен на инерцията от позитивния икономически ръст. Ако обаче тази конюнктура се промени, каквито прогнози има, тогава загубата на социален статус, наслагвайки се върху усещането за изхабяване на властта, може да предизвика и по-сериозни протести.

Резултатите от двата вота през тази година - на европейските и местните избори, ще определят ще има ли и трети, предсрочни парламентарни, или не.

Наричат го стабилност, а е застой

От коментар на Николай Слатински в профила му във фейсбук

Навсякъде властта се държи много здраво и безкомпромисно от ГЕРБ (не съм разговарял с някой приятел за региони, където на власт е ДПС). Кметът и/или местният лидер на ГЕРБ имат пълен контрол върху всички процеси. Те разпределят еврофондовете и държавните поръчки, те осъществяват кадровия подбор във всички институции и общински предприятия, те държат здраво в ръцете си малкото останали местни медии, най-много някой вестник, който повече дори от късния соц отразява най-подробно с пропагандни материали и фотографии практически всекидневно неспирните успехи на кмета или ГЕРБ. Плюс тук-там и някоя покорна и покорена местна телевизийка.

Хората вече са се примирили, казали са си – така ще е, тези няма да изпуснат властта. И ако искат работа, отиват при кмета или в регионалната централа на ГЕРБ – бият чело или падат на колене, носят колкото и каквото трябва, само и само да намерят препитание, защото вече другояче не може. Няма бизнесмен и бизнес, който да може да си помисли дори, че може за него да има хляб в общината, ако отношението към него на местната власт – общинска и партийна, не е благосклонно. А тази благосклонност си има цена...

Хватката е здрава и дори се засилва. Убеждението на хората, че така ще бъде задълго, убива тяхната енергия, волята им за съпротива. И най-интересното кое е – че навсякъде БСП играе заедно с ГЕРБ и свири втора цигулка в същия оркестър. Водещи функционери на БСП и техните най-близки роднини са на ключови длъжности в общината, в общински собствености и управления, в заводи, ако ги има, в местни представителства на централната власт, в други апетитни трудоустройства. И са в комбина с ГЕРБ – доброволно или по принуда, за да не изхвърчат, че в градовете няма много добри места за препитание и обогатяване. Обществото не е само на и около "Дондуков", то е в градове, градчета, села и селца и там то вижда все същата картина – пълен синхрон между ГЕРБ и БСП. Делят си баницата, дори да е 2:1, защото всички са на масата.

А ако някой си позволява да говори и да назовава нещата с истинските им имена, ще седи безработен, ще му вземат бизнесчето, ще му уволнят детето, ще му спрат сайта, ще му пратят данъчните и полицията, ако не му пратят и нещо по така, че да не знае после на кой свят е.

Това обяснява масовата апатия, аномалия, анемия и аномия, която е причина да няма воля за промяна, с което промяната става невъзможна. Именно тази невъзможност наричат стабилност. А означава застой. Като в 70-те и изобщо не знам колко години още има, докато дойдат 80-те.

Популистите няма да убият ЕС, по-лошо - ще го го използват

От анализ на Александър Кларксън в "Политико"

Матео Салвини Източник: Reuters

Популистките лидери като италианския вътрешен министър Матео Салвини често изглеждат като радетели на разрушаването на Европейския съюз. С груби думи за Брюксел и знаци на симпатия към нелибералните лидери като руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп, те са възпиемави като застъпници за връщането на властта на националните правителства за сметка на европейската интеграция.

Истината обаче е по-тревожна. Салвини и неговите идеологически съюзници може използват националистическа реторика, за да мобилизират изирателите си, докато са в опозиция, но също така са доказали, че са прагматични и готови да сключват сделки с идеологическите си врагове у дома или в чужбина, ако това е от полза за тях. Когато са в управлението, крайнодесните популисти е много по-малко вероятнво да искат да разрушат системата на ЕС, отколкото да се опитват да я използват за собствения си дневен ред.

И в това отношение техните опоненти изглеждат неподготвени. Онези, които вярват в социалдемократичните, зелените или либералните програми, са свикнали да гледат на крайнодесните популисти като автоматично на анти-ЕС. И очевидно им е трудно изработването на механизми за справяне с влиянието на крайнодесните пулисти, които управляват, докато са в ЕС и го използват в своя полза.

Десните популисти засега не са оформена общност. Въпреки общата враждебност към мигрантите и акцента върху към т. нар. традиционни ценности, разногласията им по ключови политически въпроси остават значителна пречка за постигането на обединена европейска крайна десница. Но вече ясно се забелязват усилията в крайнодесните активистки мрежи да се разработи обща идеологическа програма. Радикалните интелектуални среди в държави като Франция, Италия и Австрия изместват фокуса си от провалянето на ЕС към поставянето на европейската интеграция в служба на определен набор от идеологически цели.

И най-голямата грешка, която биха направили споделящите досегашните демократични ценности и цели на ЕС, е да приемат, че крайнодесните партии ще продължат догматично да се придържат популистката реторика, която използват в опозиция. Те имаха възможност да видят какво се случна с Гърция или с Обединеното кралство и да адаптират стратегиите си. Изправени пред тази идеологическа гъвкавост, проевропейските политици ще трябва да мислят дълго и упорито как да защитят ЕС от онези, които биха го използвали, за да наложат мрачната си визия за Европа.