Електронното училище: бързи, смели, сръчни

Извънредното положение постави българското образование в ситуация на рязко догонване на модерни дигитални модели

Преминаването към дистанционно обучение заради извънредното положение докара на преден план необходимостта от адекватни обучения на учителите за работа в модерна дигитална среда

Деян Димитров

Преминаването към дистанционно обучение заради извънредното положение докара на преден план необходимостта от адекватни обучения на учителите за работа в модерна дигитална среда © Shutterstock

Темата накратко

Извънредното положение постави българското образование в ситуация на рязко догонване на модерни дигитални модели.
Парите за електронно образование до момента бяха инвестирани главно в техника за училищата.
Експериментът сега всъщност е успешен главно заради личните усилия на учителите.

Коронавирусът постави образователните системи по света в безпрецедентна ситуация - масово минаване към дистанционно обучение, което направи и много традиционни методики на преподаването ненужни. Не всички бяха наравно подготвени. За българското образование, което е, да го кажем меко, консервативна система, преминаването към дистанционно обучение се оказа шоково. Но добрата новина е, че то се случи успешно благодарение на огромните усилия на учителите и директорите в системата.

"Първата седмица и първият месец от извънредното положение видяхме страхотен напредък - моята лична оценка е, че учителите скочиха много поне откъм нормални нива на използване на различни платформи и инструменти, смята Наталия Митева, програмен директор "Образование" във фондация "Америка за България". Това обаче не означава, че към извънредната ситуация няма и някои недотам перфектни адаптации. Въпреки препоръките на МОН и експерти в сектора много учители продължават да провеждат уроците си във видеоконферентни връзки, като се опитват да възпроизвеждат уроците, които биха провели на живо в класната стая, вместо да адаптират методиките си към новата образователна среда. "Малко по-високите нива на електронно образование се владеят от по-малка група учители. Голямата част от учителите правят уроци от XIX век с инструменти от XXI век", добавя Митева, според която това трябва да бъде преодоляно от системата, за да може да се реализира истински комбиниран модел на преподаване в българското образование.

Преди извънредното положение голяма част от българските учители бяха съвсем малко запознати с модерните образователни дигитални платформи или методиките на преподаване, които ги съпътстват. Част от причината за това е, че усилията на МОН за електронизация на образованието от 2007 г. насам първо бяха насочени към осигуряването на училищната система с техника, но някак си не достигнаха до ефективното обучение на учителите в модерни методи на преподаване.

Къде са насочени средствата

Справка на бюджетите на ежегодната Национална програма "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование", през която се случват повечето усилия за електронно образование, в сайта на министерството показва, че става дума за общ бюджет от около 80 млн. лв. за последните 10 години. По информация на МОН за "Капитал" само за периода 2017-2019 г. по НП ИКТ изразходваните пари са около 39 млн. лв.

През последното десетилетие МОН непрестанно се бори да осъвремени и разшири техническия капацитет на училищата, като от даден момент нататък се състезава и срещу бързото остаряване на хардуера, който те самите са въвели. Пример е въвеждането на терминални устройства от 2012 г. нататък като част от стратегията на НП ИКТ в училищата. Идеята е, че за компютърните стаи в дадено училище се набавят терминали, свързани с едно или две главни устройства.

"Проблемът с тези устройства е, че не работят добре, което се случва, когато 10 или 15 монитора са свързани с едно или две устройства. Бяха трудни за работа и доста от учителите тогава ненавиждаха идеята, че им се налага дигитално образование, при положение че им се дават някакви абсолютно измислени терминали", разказва образователен експерт пред "Капитал". Според източника на "Капитал" такива терминални устройства, но по-скъп клас се използват в банки и корпорации, докато тези в българските училища са били остарели дори при въвеждането им, което е наложило смяната им почти веднага.

Според НП ИКТ за 2015 г. "не повече от 25% от училищата работят с техника на средна възраст под 5 години". В същото време терминалните устройства изчезват чак през 2018 г. от стратегиите на националната програма. От 2015-2016 г. МОН променя фокуса и извън кабинетите за часове по информационни технологии и също се опитва да снабди колкото се може повече учители с устройства за фронтално преподаване (прожектори, интерактивни дъски или дисплеи) по кабинетите, като до този момент около 16 000 от 36 000 класни стаи в страната имат възможност за фронтално обучение. През последните години ИКТ се фокусира и върху интернет свързаност за училищата и регионалните управления, образователни електронни ресурси, електронни дневници и платформи, а фокусът вече е, че учениците ще използват собствени крайни устройства.

Инвестициите в електронното образование все пак имат и успехи. От 2017 г. насам министерството е финансирало над 1700 образователни институции (от около 2400 в страната) с 2 млн. лв. за ползването на електронни дневници. Електронните дневници не само че намаляват административната тежест на училищата, но се оказаха и стъпка към по-лесното усвояване на електронните образователни платформи от много учители в системата. От предвидените за ИКТ средства МОН плаща и сметките за интернет на училищата, като за последните три години от бюджета на НП ИКТ са отишли 15 млн. лв. за изграждането на безжични мрежи в над 1500 български училища. Да оставим настрана цената, наличието на wifi е наложително за реалното внедряване на технологии в образователния процес.

Какви услуги се предлагат до момента

Може би най-забележимата мярка, която министерството наложи по време на извънредното положение, беше създаването на над 800 000 профила за учители и ученици в образователната платформа Microsoft Teams. Докато МОН следва политика на децентрализация спрямо използваната от училищата образователна платформа, то предложи Teams като вариант, от който според източници на "Капитал" в МОН се ползват активно около 300 000 профила, тоест 35% от системата се възползва от възможността, дадена от министерството. Тези профили идват като част от преподписания през юни 2019 договор между МОН и Microsoft за лиценз и поддръжка на системите на образованието и не струват допълнително нищо на данъкоплатеца извън цената на самия договор, обясняват от министерството. Въвеждането на профилите отне първите две седмици от извънредното положение, като в процеса се създадоха и временни неравенства - някои учители и ученици имаха профили, докато други още чакаха своите. Според председателя на сдружение "Образование без раници" Иван Господинов "вдигането на тези профили в облака е нещо, което се планира от преди 2015 г., както и се координира с Microsoft и други организации. Хубаво е, че има временно решение за някои от проблемите, но идеята за платформата е доста по-обширна и има още да се разработва - надявам се с нотка на спешност, каквато през изминали години министрите на образованието не са имали."

За общата образователна платформа на МОН, към която се свързват Microsoft профилите се говори от 2015 г. насам като платформа за образователни услуги и съдържание, достъпна на национално ниво, с инструментариум за създаване и публикуване на интерактивни уроци от учителите. Цялата платформа още е на много начално ниво и тепърва ще бъде надграждана. От началото на април МОН създаде и хранилище с онлайн уроци, съвети и методи от учители за преподаване с различните платформи, които служат като спомагателен ресурс за обмяна на практики в дистанционното преподаване.

Какво предстои

През октомври 2019 г. образователното министерство започна да изпълнява проект, финансиран от еврофондове със 105 млн. лв., по който се провеждат обучения за работа с дигитални ресурси и за създаване на електронни уроци.

Таймингът на тези мерки обаче изглежда вече закъснял. Въпреки това извънредното положение, по всичко личи, наистина кара МОН да се отваря към по-широка образователна екосистема и към необходимостта от обучение на учителите в модерни методи на преподаване.

"Основното нещо, което трябва да се направи, е оценка на дистанционното обучение в момента от различните гледни точки (учители, ученици, родители, институции), за да се види какво е сработило, какво не, защо, какво е било налице, какво е нужно още и т.н., защото само така могат да се правят реалистични и работещи политики според истинските нужди и дадености", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на "Образование без раници" Розалина Лъскова. "Образование без раници", "Институт за изследвания в образованието", "Заедно в час", Синдикатът на българските учители (СБУ) и много други организации са инициирали провеждането на такова проучване в писмо до МОН. След разговори на 13 април министерството се е съгласило на изготвянето на външна оценка за готовността на системата и сегашния децентрализиран подход към дистанционното обучение.

"Моята голяма надежда е тази оценка да създаде основа за бъдещи по-задълбочени оценки на националните програми за развитие на образованието. Наистина има смисъл да се наблюдава внимателно какво работи и какво не, за да се предприемат навременни и адекватни мерки за повишаване на ефективността на програмите и да се изразходват по-ефикасно тези средства" споделя пред "Капитал" изпълнителният директор на "Института за изследвания в образованието" Асенка Христова.