Електронното здравеопазване спасява животи, но го няма

Заявеното желание на фирми от IT бранша да дарят труда си разбърка блатото на обществените поръчки в сектора

Четците за пръстови отпечатъци, въведени незаконно и след това отменени от съда, са символ на неслучилото се електронно здравеопазване

Йоан Запрянов

2 автори

Четците за пръстови отпечатъци, въведени незаконно и след това отменени от съда, са символ на неслучилото се електронно здравеопазване © Надежда Чипева

Тази година електронното здравеопазване в България трябваше да навърши пълнолетие. Всяка година от 2002 г. насам внушителната бройка министри на здравеопазването, преминали през поста, обещават, че единната здравна информационна система ще бъде готова. В нея трябва да се съдържат здравните досиета на всички български граждани, а лекарите, болниците и аптеките да бъдат свързани и да могат да обменят информация и електронни рецепти. Електронното здравеопазване не е някаква прищявка или въпрос само на удобство - умното му въвеждане реално спасява човешки животи, като повишава качеството на диагностицирането и дава възможност за много по-качествена медицинска статистика. Поредната отсрочка за въвеждането му в България е за този ноември, когато според здравния министър Кирил Ананиев трябва да бъдат готови поне основните модули. Най-вероятно обаче той няма да бъде спазен.

В контекста на извънредната ситуация в края на март от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) съобщиха след среща с премиера Бойко Борисов, че ще дарят 15 хил. часа труд за изграждането на електронно здравеопазването. И ако новината роди обнадеждаващи заглавия като "IT секторът ще изгради безплатно електронното здравеопазване", инициативата очевидно предизвика напрежение в сектора с IT обществени поръчки, в който има интереси за милиони.

Какво електронно има

След 20 години опити да се облекчи документооборотът в здравния сектор и пациентите да престанат да се разхождат с няколко папки с епикризи и изследвания между кабинетите на лекарите никой не може да каже колко точно милиони са потънали в различните здравни системи, но без особен ефект.

В момента 4100 лични лекари, 365 болници и над 2500 аптеки разполагат с информационна система, която със сигурност може да отчита прегледи и лечение в Националната здравноосигурителна каса в реално време. Те са си платили тези системи сами и в зависимост от възможностите на лечебното заведение там се пазят документите, изследванията, епикризите и дори видео от операциите на пациентите години назад. Само за спомен в здравната каса остана и резултатът от инвестицията на болниците от 34 млн. лв. за електронни четци за пръстови отпечатъци, която въведе преди две години здравният министър от второто правителство на ГЕРБ д-р Петър Москов. Така единственото електронизирано устройство при лекарите в момента са четците за лични карти, с които се удостоверява, че пациентите са ползвали здравна услуга.

Отделно от това различни болници, катедри на Медицинския университет, неправителствени организации са организирали регистри на пациентите с различни заболявания, в които се въвежда информация за всеки пациент, неговото заболяване, терапията му и др.

В тези системи са инвестирани милиони левове, но те като цяло не си говорят помежду си и информацията за здравния сектор пристига с голямо закъснение до вземащите решения, когато вече не е полезна.

Идеята за електронна здравна система е пациентите да могат да "влизат" с електронна здравна карта, която да води до тяхното пълно здравно досие, да не трябва да носят хартии от поредния преглед, а само с помощта на картата да могат да продължат да се лекуват или да получат лекарства по въведена в нея електронна рецепта.

Дигитализирането на здравната информация ще позволи много по-ефективно управление на ресурсите на системата и ще ограничи злоупотребите.

В момента единствените две електронни услуги за гражданите, които работят в сектора, са проверка на здравноосигурителния статус онлайн, която става с ЕГН, и проверка на платените от здравната каса прегледи, изследвания, болнично лечение и лекарства. Това става с персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите.

История в няколко действия

Илия Кръстев, председател на AIBEST, коментира пред "Капитал", че компаниите от асоциацията са започнали да обсъждат каква помощ могат да предоставят веднага след обявяването на извънредното положение. Общият ресурс, събран между всички фирми, е 15 хил. часа, но това число вероятно ще расте, защото още компании искат да се включат в инициативата. Според Кръстев асоциацията е предложила помощта си на държавата, а правителството само е решило да насочи въпросния ресурс към Министерството на здравеопазването и конкретно изграждането на основни модули на електронното здравеопазване.

Приоритетите са били дефинирани от министерството и са свързани с изграждането на системи за електрони рецепти, електронен регистър и други основни части на общата платформа.

Процесът трябва да бъде тристранен - между Министерството на здравеопазването, AIBEST и "Информационно обслужване". В края на миналата година с промени в закона за електронното управление държавното дружество беше избрано като единен системен интегратор. Идеята, която беше въведена още през 2016 г., е да се премине към централизиран подход, за да не се изработват решения на парче, които да не могат да комуникират помежду си. Системната интеграция включва изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги.

Пред "Капитал" изпълнителният директор на "Информационно обслужване" Ивайло Филипов коментира, че от своя страна компанията ще предостави безвъзмездно 1500 часа, които ще отидат за управлението на човешкия ресурс в самия проект.

За момента от асоциацията не споменават и кои точно фирми ще участват в проекта, като оставят съобщаването на тази информация на тях.

"Това не е търговски договор и затова няма сметки по отношение на разходи. Първата фаза е да дефинираме всичко, което трябва да се случи, след което да се запознаем с документацията и регламента. Още другата седмица трябва да преминем към работа, а към ноември поне част от модулите да са в операция", казва Кръстев.

Представителствата на две от най-големите ИТ компании в България са изявили готовност да дарят всичките си часове за доброволство по проекта.

Пред bTV членът на борда на директорите на AIBEST Пламен Цеков, който е и изпълнителен директор на ScaleFocus, коментира, че въпросните 15 хил. часа е еквивалентът на свършеното от 100 специалисти в рамките на месец, ако работят "на пълна пара". Той обясни, че реално бройката е още по-малка, а работата ще продължи няколко месеца. Пламен Цеков обясни, че IT секторът ще има свободен капацитет, защото е обвързан със спада в други сектори.

Ивайло Славов, също член на борда на AIBEST, обясни в предаването "ЕвроДикоф", че стoйнocттa нa тoзи труд e 200 - 300 хиляди eврo, като очакванията му са, че след "15 000 чaca труд нaй-мaлкoтo щe имaмe някaквa aрхитeктурa зa cиcтeмaтa нa здрaвeoпaзвaнeтo". "В cлeдвaщитe 2-3-4 гoдини дa нaпрaвим тaкaвa cиcтeмa нa здрaвeoпaзвaнeтo, тaкa чe дa имaмe eднo дoбрo здрaвeoпaзвaнe", коментира още Славов и напомни, че 20 гoдини ce прaвят кoнкурcи, oбжaлвaт ce, кaтo в крaйнa cмeткa нищo нe ce cлучвa. Той определи инициативата като трудна, защото "имa мнoгo зaвиcимocти - oт eднa cтрaнa, бoлницитe, oт другa, НЗOК, oт трeтa cтрaнa, вcички държaвни инcтитуции".

И анонимен отговор

Малко след обявяването на инициативата дойде и... анонимен отговор. В OFFNews беше публикувана неподписана статия, цитираща анонимни IT експерти, които поставяха под съмнение инициативата, нейната прозрачност и прозряха скрит опит за налагане на държавната "Информационно обслужване". Ако в изграждането се налага включването и на подизпълнители, фирмата по закон трябва да проведе конкурси, в които компаниите от AIBEST биха могли да участват, но подобно развитие е в сферата на спекулациите.

От 2011 г. насам има четири търга, които приключват без краен резултат, но пък с безкрайни обжалвания. Големите потърпевши са самите представители на здравната система - лекари, болници и пациенти, които в крайна сметка нямат системи, чрез които да комуникират. Оценките при четвъртия опит за електронно здравеопазване бяха, че системата ще струва около 25 млн. лв.

Последните търгове се точиха през цялата минала година заедно с обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. След това спечелилите консорциуми твърдят, че са подготвили всички медицински регистри, ядрото на портала за електронно здравеопазване, електронните услуги, електронната рецепта и медицинското досие. Според компаниите прототипите на всички тези възможности са били демонстрирани на здравното министерство и към март е трябвало системите да бъдат готови, което в крайна сметка не се случва и те не са в експлоатация.

През януари здравното министерство прекрати обществените поръчки на стойност 12 млн. лв., не плати на компаниите и прехвърли изработката към "Информационно обслужване", която по това време вече е със сменен статут на единствен системен интегратор.

През януари "Информационно обслужване" пусна софтуер за проверка по малко име и ЕГН на здравното досие на всеки клиент на здравната каса. Услугата беше спряна, защото позволяваше всеки да прави безброй проверки по малко име и ЕГН на това какви услуги от здравната каса са ползвани през последните пет години по месеци.

(за горните два абзаца пристигна опровержение от "Информационно обслужване)

Правителството използва дарението на труд от страна на AIBEST, за да представи проекта за електронното здравеопазване като нещо сравнително ново. Дареният труд (PR акциите на кабинета) далеч няма да бъде достатъчен, за да бъде завършена системата. Тя от своя страна ще бъде едно от първите и най-важни предизвикателства пред "новия подход" на държавата в сферата на електронните услуги, с което се обоснова новото особено силно положение на "Информационно обслужване", вписано в Закона за електронното управление.

След публикацията в редакцията на "Капитал" беше получено опровержение от "Информационно обслужване", в което се посочваха различни неточности в статията, която беше редактирана. Ето Пълният текст на опровержението, подписано от изпълнителния директор на държавната фирма:

Използвам правото на отговор и уточнение във връзка с материал, публикуван в последния брой на ръководения от Вас вестник "Капитал".

В чест на истината, бих искал да направя няколко важни уточнения още в началото:

- Капитал има претенциите на издание с интерес към истината, сериозните анализи и обективността, които неизменно се постигат чрез представяне на максимално много гледни точки. - Считам, че днес, повече от всякога, е важно да се следват и спазват стандартите на

обективната журналистика. - Пиша този отговор с ясното съзнание, че често към държавните дружества в страната се подхожда с предразсъдъци и стереотипи. Не бих искал да разсъждавам дали и доколко това е обосновано, но считам генерализирането като изходна гледна точка, особено в

журналистическата професия, за недостатък. - Ръководя "Информационно обслужване" АД (ИО) през последните 5 години и считам за лична отговорност и кауза следването на високи стандарти на работа и професионализъм,

което се отнася за всеки един проект през този период, които компанията изпълнява.

Конкретно към казуса:

Обръщам се към Вас по повод публикуваната в "Капитал" статия от 24.04.2020 г., със заглавие "Електронното здравеопазване спасява животи, но го няма", с автори Йоан Запрянов и Десислава Николова. В материала се казва, цитирам: "През януари здравното министерство прекрати обществените поръчки на стойност 12 млн. лв., не плати на компаниите и прехвърли изработката към "Информационно

обслужване", която по това време вече е със сменен статут на единствен системен интегратор. През януари "Информационно обслужване" пусна софтуер за проверка по малко име и ЕГН на здравното досие на всеки клиент на здравната каса. Услугата беше спряна, защото

позволяваше всеки да прави безброй проверки по малко име и ЕГН на това какви услуги от здравната каса са ползвани през последните пет години по месеци." Позволете ми да коригирам изключително категорично написаното в статията, нещо повече - бих го нарекъл откровено невярно съдържание:

Към днешна дата "Информационно обслужване" няма сключен договор с Министерство на здравеопазването за изграждане на Национална здравна информационна система, за да се

твърди, че има прехвърлени поръчки.

Искам да напомня, че съгласно поправки в края на 2019 г. в Закона за електронно управление,

ИО е определено за Национален системен интегратор. Така, както е в редица държави, членки на ЕС. След решение на Министерски съвет от декември 2019 г., Министерство на здравеопазването беше включено в обхвата на дейността на националния системен интегратор

и това означава, че ще влезем в "ролята си" и спрямо тази институция.

Озадачен съм обаче, че е възможно авторитетна медиа като Капитал да цитира внушения,

анонимно направени в друга медиа, от "анонимни ИТ експерти".

Категорично опровергавам твърдението, че "Информационно обслужване" е "пускало"

софтуер за проверка на здравно досие по ЕГН и че има нещо общо с тази конкретна услуга. За

това кой е изпълнител на тази проведена и "изпълнена" обществена поръчка, можеше много лесно да се направи проверка от журналистите във вашия екип, защото НЗОК разходва

публични средства и обществената поръчка е публикувана и публична.

Учуден съм, че това не е свършено преди публикуването на тази статия, а абсолютно

безотговорно този провал е "преписан" на "Информационно обслужване".

Нещо повече - през декември 2019 г. имено след статия в Капитал, написана от Десислава

Николова - съавтор на материала, който си позволявам да коментирам и репликирам в това

писмо, цитираната система се спира.

Това превръща цитираното по-горе съдържание във вашия материал в откровена неистина.

Не ми се иска да интерпретирам причините за това: дали е въпрос само на липса на време и интерес да се проверят фактите, да се потърси другата гледна точка или да се установи истината по цитираната "фактология", поради умисъл или друг интерес.

Вярвам, че като управляващи това издание, по никакъв начин не подкрепяте разпространяването на невярна информация и по този начин потъпкването на собствените ви

професионални стандарти.

Сигурно както във всяка бизнес сфера, и в ИТ бизнеса (частен или държавен) има безкрайно

много интереси. Аз мога да отговарям само за професионализма и репутацията на ИО. Знам обаче, че изопачаването на факти или тиражирането на неверни такива, рязко противоречи със собствената ви заявка: "Всички продукти, издавани от Икономедиа, спазват принципите на качествената журналистика и отговорността към обществото".

Вярвам, че мога да разчитам на коректност и коригиране на неверните твърдения. "Информационно обслужване" има капацитета и експертизата, благодарение на изключително мащабния опит на екипа в работата с държавни институции и натрупаната експертиза в спецификата на това как функционира държавата в контекста на ИТ системите й.

Малък пример за това е, че след десетки години опити на мултинационални и български компании, имено ИО успя на реализира и интегрира централизираната билетоиздаваща система на БДЖ, вкл. он-лайн продажбата на билети през интернет и мобилен телефон. Вярвам обаче, че само в партньорство с ИТ сектора каузата за електронно управление е

осъществима ефективно и в кратки срокове.

С осъществяването на националната платформа COVID-19 с интегрирането на редица

национални регистри, мисля, че показахме, че мисията е възможна.