🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Задължителна детска градина след 2023 г. ще помага срещу недостига на места

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование създават и законова уредба за дистанционно обучение в бъдеще

Мярката за 4-годишните е "допълнителен стимул за държавата и общините" да посрещнат изискванията за местата, казват от МОН.
Мярката за 4-годишните е "допълнителен стимул за държавата и общините" да посрещнат изискванията за местата, казват от МОН.
Мярката за 4-годишните е "допълнителен стимул за държавата и общините" да посрещнат изискванията за местата, казват от МОН.    ©  Цветелина Белутова
Мярката за 4-годишните е "допълнителен стимул за държавата и общините" да посрещнат изискванията за местата, казват от МОН.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Задължителното предучилищно образование за 4-годишните и законова уредба за дистанционно обучение при бъдещи извънредни ситуации, заложени в предлаганите от Министерството на образованието и науката (МОН) промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), бяха приети на първо четене от парламентарната образователна комисия в сряда вечерта.

По време на дискусията стана ясно, че много от депутатите в комисията не са убедени, че предложението за 4-годишните е приложимо спрямо недостига на места в детските градини в големите градове. Министър Красимир Вълчев им обясни, че до 2023/2024 г., докогато може да се изчака с въвеждането за задължителното обхващане в предучилищното образование, ще се инвестират повече пари за изграждането на детски градини. По бюджет тази година са предвидени 70 млн. лв.

Какво предлага министерството

Лансираната през февруари идея на ведомството изглежда главно насочена към малцинствените групи в страната. Министърът на образованието Красимир Вълчев я описа като "най-важната ни интеграционна мярка". Проучванията на МОН за резултатите на учениците и наблюденията на учителите им, цитирани и в мотивите към промените, сочат, че колкото повече години е прекарал един ученик в предучилищно обучение, толкова по-добри са резултатите му в училище. От министерството твърдят, че по-ранното обхващане в детската градина на деца от малцинствени групи води до по-добро усвояване на българския език и по-малък брой отпаднали от учебната система, а впоследствие и от обществото хора.

В същото време държавата ще субсидира таксите за детска градина на социално слаби семейства, за което са предвидени около 6 млн. лв. от бюджета за 2020 г.

Критиките

Ключовата критика към мярката за задължителното обхващане на четиригодишните в предучилищното образование е свързана с прилагането й в големите градове, където хронично няма достатъчно места в детските градини. След първото класиране в София през май без място останаха над половината от 18 806 деца. Друг пример за несправяне дори със сегашните групи е Пловдив, където в края на юни общинският съвет увеличи допустимия размер на групите в детските градини от 22 на 28 деца. Това ограничение и без това се нарушаваше и досега в по-големите градове.

Депутатът от БСП Ирена Анастасова заяви, че липсва необходимата база за прилагането на промяната, и попита има ли оценка и за наличието на достатъчно преподаватели в детските градини след две години. Министър Вълчев обясни, че мярката за 4-годишните е "допълнителен стимул за държавата и общините" да посрещнат изискванията за местата в следващите няколко години.

Депутати от комисията предложиха субсидирането на таксите за детска градина на социално слаби семейства да се остави на общините, тъй като те определят размера на таксите, както и облекченията за тях по места. Според Вълчев обвързването на интеграционни мерки с помощите почти се е изчерпало и в случая става дума за надделяващ колективен интерес.

Предложенията за дистанционното образование

Промените по ЗПУО създават и законова възможност за дистанционно образование в бъдеще - след принудителното му въвеждане по време на извънредното положение заради епидемията от COVID-19. Мотивите на МОН са, че по този начин при бъдещи грипни ваканции или други извънредни ситуации обучението ще минава в дистанционен режим. Възможност за такава форма на обучение се урежда и за индивидуални ученици, принудени да отсъстват физически в срок до 30 дни.

Другата "електронна" идея на МОН е иновативните училища да могат да пренесат до 20% от учебните занятия в дистанционен режим. Според МОН това е експериментална мярка, която би помогнала при училища с две смени, за да се избегне ранното ставане на учениците.

От ГЕРБ обясниха, че училища или дори отделни паралелки ще могат да кандидатстват по вече изградената процедура за иновативните училища към МОН, а не за разрешение директно да преместят 20% от часовете си онлайн. Оказа се, че реално и до този момент е можело да се кандидатства с такъв проект. "Аз не виждам защо ние трябва това да го вкарваме като текст, при положение че и в досега съществуващите законови уредби което училище иска, може да го направи. Моето притеснение е, че ние внасяме нова разделителна линия между училищата, които имат тази възможност, и тези, които нямат", каза Ирена Анастасова от БСП.

Все още няма коментари
Нов коментар