Детските градини - липсващото парче от пъзела

Неясният хоризонт за отварянето им изнервя родителите и затруднява работодателите

Детските градини продължават да са затворени, като властта изпраща смесени сигнали за отварянето им

Деян Димитров

Детските градини продължават да са затворени, като властта изпраща смесени сигнали за отварянето им © Цветелина Белутова

С края на извънредното положение все повече родители на малки деца искат да знаят какво ще се случи с детските градини. Те продължават да не работят, като властта изпраща смесени сигнали за евентуалното им отваряне. "Изтощението от продължаващото вече повече от два месеца съчетаване на работа и гледане на дете е огромно. Въпреки това имам своите страхове от връщането обратно в детската градина. Дори и всички сведения да сочат, че децата карат по-леко вируса, никой не би искал неговото да е болно", обобщава пред "Капитал" родител трудния избор на повечето хора в неговото положение. Проблемът се усложнява и от това, че по-младите хора се въздържат бабите и дядовците, които са в рисковата група, да поемат грижата за децата през деня, а освен това немалка част от персонала в детските заведения също е в такава възраст.

Дали, кога и как

В неделя началникът на националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски обяви по bTV, че до две седмици ще стане ясно дали, как и кога ще бъдат пуснати детските градини, като допълни, че това остава опасен вариант и правителството изчаква да види резултати от други държави. Министърът на образованието Красимир Вълчев обясни по "Нова телевизия", че има вариант градините за кратко да бъдат отворени преди края на май. От тази седмица МОН провежда и допълнителна анкета сред родителите, разпратена до тях през детските градини - за нагласите им и условията, при които очакват това да се случи.

В сряда вечерта, когато обяви, че извънредното положение се заменя от извънредна епидемична обстановка, здравният министър каза, че се изработва специален алгоритъм за отваряне на детските градини. По думите му, когато това стане, възрастните учителки и сестри ще бъдат длъжни да ходят на работа, независимо че са в рискова група, като преди това ще им бъде направен PCR-тест. Според Ананиев отварянето ще означава групи по 10, максимум 12 деца, а резултатите от анкетата сочели, че засега 45% от родителите нямат желание да ги връщат. Данните му се разминават с тези на Българската асоциация на частните училища, в чиято анкета близо 84% от родителите искат частните детски градини и ясли да бъдат отворени при спазване на противоепидемични мерки.

В четвъртък сутринта Мутафчийски на брифинг на щаба, Мутафчийски отново повтори, че се следят резултатите от отварянето на градините в страни като Дания, но че те ще останат затворени поне още седмица преди да бъде взето решение.

Малки групи и повече дезинфекция?

Сегашният стандарт за група в детска градина е до 30 деца. "Крайно време е да се намали размерът на групите до максимум 10 деца, да се преструктурират пространствата и да се ангажира по-млад персонал. От много години чакаме тази системна промяна и в момента тази необходимост ни диша във вратовете. С неяснотите около вируса трябва да се мисли дългосрочен вариант", коментира пред "Капитал" председателят на Асоциацията за родителските кооперативи Мария Кафадарова. Ако броят на персонала се запази обаче, групи от около 10 деца ще означава, че част от тях няма да могат да се върнат. Това може да доведе до напрежение сред родителите, ако няма ясни правила кои деца да бъдат приети отново и кои не.

Същото се отнася и за поддържането на по-стриктните санитарни изисквания. "Трудно постижимо е с настоящите мерки и алгоритми за дезинфекция в детските градини, според мен ще е необходим поне още един помощник-възпитател или хигиенист на група и допълнително хора, които не са педагози. С тях бихме осигурили по-добри и безопасни условия за децата и персонала", казва директорка на столична детска градина, пожелала да не бъде цитирана с името й. Според нея около 30% от персонала е рисков и тя самата би отложила връщането на тези хора на работа. "Основният проблем е в яслените групи, защото има много медицински сестри над 70-годишна възраст. В България такъв е законът, че във всички ясли, самостоятелните детски ясли към МЗ и яслените групи към детските градини към МОН е задължително да има по две медицински сестри в група. Медицински сестри няма достатъчно дори в болниците и е съвсем нормално в яслените групи да работят пенсионери", посочи отговорникът по граждански контрол в Националния инициативен комитет за качествено и иновативно образование Антонина Кенова.

Отварянето на частните детски градини и редица неформални структури за детска грижа, където по правило групите са много по-малки, също зависи от решението на образователното и здравното министерство. "Необходимо е да се състави дългосрочен план, при който най-малките да не са изключени, както са в момента. Дори и градините да не отворят лятото, сигурно ли е, че през септември няма да сме в същото положение? Можем ли да си позволим още половин година децата да бъдат изключени от нормалните за тях общуване с връстниците им и игри с приятелчета? Освен това трябва да се помисли и за адекватна психологическа подкрепа, особено за децата със специални нужди и тези, за които тази ситуация в момента означава лишение и от основни потребности и закрила", обясняват основателките на "Увекинд" Юлия Пчеларова и Зарина Филева. Според Пчеларова по примера на други страни би трябвало да се мисли за обучение главно навън, в парковете, в дворовете на градините, сред природата. Така ще се намали и по-рисковото скупчване на деца в затворени помещения.

В "Увекинд" например са разиграли множество сценарии с тестване и измерване на температурата, както и контролирано приемане на децата, за да се избягва скупчване, и са убедени, че са готови да ги прилагат. Докато МОН не обяви ясни мерки за цялата система обаче, това не може да се случи. "Има нужда МОН да мисли по-широко, не само за собствените си структури, а да се съобрази, че има най-различни форми на отглеждане и обучение на деца и всички те са в помощ на родителите в България, а оттам и на икономиката", смята Филева.

Икономически ефекти

Затворените детски градини имат отражение и върху икономиката. По данни на МОН към февруари във всички - държавни и частни, са обхванати 223 156 деца. В момента за по-голямата част от тях се грижат родителите им. "Дори и само в половината от тези случаи родителят да не може да работи - да речем, че в другите случаи успяват да съвместяват с работа от вкъщи, почасово или пък са намерили кой да се грижи за детето, то броят на родителите, които са преминали от работа към грижа за дете, е сравним с този на новорегистрираните безработни от началото на кризата", обяснява пред "Капитал" икономистът от Института по пазарна икономика Адриан Николов. Неотварянето на градините има ефект и върху фирмите - "задържането на част от служителите им вкъщи се отразява както на възможностите им да работят нормално, така и да се възстановят след кризата".

Според него еднократната помощ от 375 лв. за родители в неплатен отпуск, обявена от социалния министър Деница Сачева през април, в почти всички случаи не може да замести липсващите приходи. "Осигуряването на допълнителен платен отпуск или намалено работно време е възможност, но като че ли за предпочитане e договаряне на възможности за работа от разстояние или с променени графици или намалено работно време между работодател и работник, така че да се запази максимално нормален работен процес", смята икономистът.

Eдин от проблемите с допълнителен отпуск за родители е, че не е ясно колко от засегнатите от кризата работодатели биха могли да си го позволят. "На този етап е трудно да се предвиди кога точно детските градини ще се върнат към нормален режим. Тази мярка може да облекчи състоянието на домакинските бюджети, но в никакъв случай не решава проблема с липсващите детски градини", посочва Николов.

В обсъждането на темата липсват мненията на епидемиолозите. Изглежда, че само началникът на Детската клиника в Инфекциозна болница доц. Атанас Мангъров не се притестява да изрази мнението си. Той смята, че няма научно оправдана причина да се изчаква с отварянето на градините, защото така и не е проведено сериозно епидемиологично проучване, въз основа на което да се взимат "някакви смислени решения". Според Мангъров децата са най-защитени от епидемията, но отварянето на градините би наложило бабите и дядовците да стоят настрана от тях.