Креватче срещу телевизор

Тя е принудена да ги върне, защото няма ресурс. Очевидно дефицитът с детските заведения нито се ограничава само до общинските градини, нито е въпрос, който може да се реши единствено с пари. А децата, които остават извън системата, са хиляди и някак си трябва да бъдат отглеждани. При това качествено, защото все пак става въпрос за онези прословути "първи седем години".

Елеонора Владимирова също е собственик на частна градина. И тя като Ина няма какво да направи, освен да повтаря често, че капацитетът й е изчерпан. На втория етаж на спретнатата й къща в "Лозенец" дните си прекарват двайсет и едно деца. Въпреки че движи повечето дела на градината, Владимирова се води неин собственик, а не директор. Тя е бивша журналистка, няма педагогическо образование и според изискванията на закона не може да носи титлата директор.

Докато разговаряме с нея директорът на хартия влетява в стаята, казва бързо, че се е превърнала в книжен плъх и се връща да попълва информация в малки квадратчета в огромни дневници. Сред тях има "летописна книга на заведението", "книга за входяща и изходяща кореспонденция" и един тефтер, в който на всеки осем часа трябва да се записва температурата в хладилника на детската градина. Владимирова повтаря често думите такса и молба и, без да се оплаква, директно разбираме, че процедурата по лицензирането с всички архитектурни и нормативни изисквания е тромава и изпълнена с малки подводни камъни. Разказва, че в центъра на София има много апартаменти, които са преустроени на детски градини, на практика действат незаконно, но са единственото спасение за някои родители.

Още повече дефицитът с местата ражда най-различни абсурди. Родител разказва, че наскоро е бил поканен на "наддаване" за едно свободно място в общинска детска градина. Директорът просто го бил разпредилил за семейството, което купи най-големия телевизор. Целта може би оправдава средствата. Затова и повечето хора приемат за нормално да спонсорират градините под една или друга форма.

Асен Марков е баща на две деца, който пред дилемата частна или общинска градина е избрал вторият вариант. За мястото на сина си той официално плаща такса от 40 лева. Всеки месец обаче внася и по около 20 лева за т.нар. родителски алианс. Към тези пари общината добавя още 80 лева на дете под формата на дотация. Което означава, че по принцип за издръжката на едно дете се предвиждат общо 120 лева - сума, която не звучи сериозно. Въпреки това Асен Марков смята, че "условията в общинската градина са много добри - има басейн, храната е хубава, а леличките са опитни. Нямаме повод да се оплакваме". Съпругата му добавя, че, освен че са скъпи, повечето частни детски градини са клаустрофобични, а условията в тях не са по-добри от тези в общинските. Ина обаче, която е от другата страна като собственик на частен детски център, е склонна да оспори това. "Записването в общинските градини е сложно, групите са по трийсет деца, личното отношение така се губи и качеството пада." Положението обаче е такова, че дори и общината да има желанието да предлага качествена услуга на приемлива цена,

Проблемът с капацитета остава

Част от базата отдавна я няма - от 1990 г. насам са закрити четирийсет и четири общински детски градини (може и да е само съвпадение, но официалните частни днес са четирийсет и пет). А и... "за 260 лева младите не остават, а си търсят друга работа", както казва госпожа Николова, директор на 69-а ясла в Студентски град.

Че има драма с градините признават всички, дори и общината. В актуалния анализ за състоянието на детските заведения на територията на София, изготвен от експерти към столичната община, се отчита недостиг на над 5 хиляди места. Това, което липсва, е демографската прогноза. Но така или иначе намеренията на властите са скромни - за следващата година е предвидено строителството на четири нови детски градини, а в процес на проектиране ще са още седемнайсет, които да предоставят допълнителни 2500 места. Говорим обаче за времето след две години, като дори и тогава разликата деца - места пак ще остане притеснително голяма (при това се очаква ръстът на раждаемостта тепърва да върви нагоре). Което означава само едно: дългосрочна идея за дефицита в детските заведения няма. Е, ако не места, то там поне има телевизори.