🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Моля, затворете вратата отвън

Докато в другите страни родителите са част от възпитанието в детската градина, у нас техният достъп е ограничен само до входа

Дори и само по грижата за децата може да се разбере колко далеч в развитието си е едно общество
Дори и само по грижата за децата може да се разбере колко далеч в развитието си е едно общество
Дори и само по грижата за децата може да се разбере колко далеч в развитието си е едно общество    ©  Анелия Николова
Дори и само по грижата за децата може да се разбере колко далеч в развитието си е едно общество    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Когато заведох детето си за пръв път в яслата, тя беше много горда и щастлива, че отива там. Мислеше, че ще влезем заедно, както обикновено се случваше в ежедневието ни до момента. Вървяхме хванати, но изведнъж непозната лелка я грабна за ръката и я въведе ревяща вътре - без обяснения, без дори да мога да я целуна или махна за довиждане. Гадно..." Това разказва С.Б., която доскоро е гледала двегодишната си дъщеря сама. След като се налага да се върне отново на работа, я записва в 86 ОДЗ "Асен Босев", София. След "нормалната" доза рев в детското заведение - повече от една седмица, нещата влизат в релси според разбиранията на педагогическия персонал там. Като се изключи фактът, че при посещение на ново място, било то детски рожден ден или площадка, момиченцето изпада в паника да не бъде изоставено и се вкопчва в майка си. В градината обаче я хвалят колко "добро дете" е станала, "седи си кротко и тихо, играе си сама и не създава проблеми".

Това "добро поведение", както го определят масово педагозите в България, се дефинира от световни учени, изследващи детската психика (виж карето), като "изключване от заобикалящата действителност и пасивност", защитна реакция на малкото дете срещу стреса, който то изживява при рязката раздялата с най-близкия - родителя. След първата реакция - протест, детето плаче и отказва да бъде успокоено от някой друг, идва втората фаза - отчаянието, детето е тъжно и пасивно. Последващият етап може да е отчуждението - детето активно се противопоставя и избягва родителя, когато той се върне.

В Европа отдавна моделът е сменен. Един от примерите е Швеция, където семейството на Василена Доткова живее от няколко месеца. Тя все още гледа тригодишния си син Жоро, но той заедно със седеммесечната си сестричка Сия са редовни посетители на т.нар.

Отворена детска градина

- общинската градина отваря врати за външни деца, придружени задължително с родител. "Повечето семейства водят там децата си месеци преди да ги пуснат на нормална градина, за да могат да свикнат. Но не е задължително да имаш намерения да пратиш детето, може да ходиш просто за да си поиграе, а и родителите от квартала да се запознаят помежду си, да изпият по едно кафе заедно, докато малките се забавляват. Не само сме добре дошли, но и кафе ни правят", разказва Василена с неприкрита възхита. Отворената детска градина има собствено помещение, но го делят само две винаги-широко-отворени врати от стаите, където са останалите деца. Плаща се такса, която е по-скоро символична - около 5 лв. за три часа, независимо от броя деца, които едно семейство води. Всеки родител може да идва, когато поиска, просто повечето са на работа и не го правят често.

Някои детски заведения обаче се намират вътре в сградата на определено учреждение или предприятие, там самият замисъл е родителите да се отбиват при децата си, когато имат свободно време. Широко са застъпени алтернативни форми на коопериране - родителите понякога чистят градината, организират определени занимания за децата или готвят.

Има и възможност за отглеждане на деца в семейна среда от майки, които гледат своите и още до 5-6 чужди деца у дома. Общината ги финансира по същия начин, по който и детските градини, а таксите са подобни. Общината по този начин дава възможност за повече места, отколкото тя самата може да осигури, а и така се дава повече гъвкавост по отношение на подхода на гледане на децата според предпочитанията на семейството. При формата"семеен дневен дом" например деца от различни възрасти могат да се гледат заедно - примерно братя и сестри не е нужно да се разделят по възраст и обстановката е, общо взето, все едно са на гости. Разбира се, при тази форма родителите са много по-интегрирани и има много повече личен контакт между "дневната мама" и семейството на децата.

Държавните ясли и детските градини у нас, пък и голяма част от частните, имат коренно различни виждания и съображения по въпроса с адаптацията. Масово не е разрешен изобщо достъпът на родителите вътре в групите - нито в началото, нито впоследствие. Понякога има вариант майката или бащата да наблюдават детето си за десетина минути, но без то да знае това. Един от основните мотиви за това стандартно решение е, че възрастните не разполагат със здравен документ, доказващ, че не са болни. Въпреки че няма такива изисквания от страна на ХЕИ, отделните градини сами приемат подобни рестрикции. "Това, че родителят има някакъв вирус, означава, че и детето му е заразено, което на практика обезсмисля тези превантивни мерки, смята Марина Иванова, бивша учителка в частна детска градина Wonder land, която се посещава основно от чужденци и е една от малкото у нас, която приема близките на децата в градината.

Според директора на 54 ОДЗ "Дъга" Даниела Петрова присъствието на родител е смущаващо и нежелателно най-вече защото разстройва и останалите деца в групата, които обикновено са над двайсетина.

Външното лице пречи

и на работата на персонала на детското заведения и разваля дисциплината", смята тя. След периода на адаптация отново не е удачно близките да присъстват по време на занятията. "Моята практика показва, че обикновено деца от първа и втора група се разстройват при вида на родителя", изтъква Петрова. Веднъж или два пъти годишно се провеждат открити уроци, които са предварително подготвени и на които децата демонстрират какво са научили, а родителите ги изненадват с приготвен сладкиш и балони. С това се приключва с интегрирането на родителите във възпитанието на децата им в общественото заведение, където те прекарват времето си от 8.00 приблизително до 18.00 ч. всеки делничен ден.

"В българските градини все още преобладава някакво соц. материалистично схващане за гледането на децата - че ако са нахранени, облечени и имат достатъчно сухи гащи, значи всичко им е наред. На емоционалните потребности не се гледа като на нещо реално, а като на каприз, който трябва да бъде пречупен", е мнението на Василена, която след две години отново ще се върне в България и най-вероятно отново ще се сблъска с феномена държавно детско заведение.

Привързано родителство



Научните изследвания сочат, че в непозната ситуация без майката (или друг близък) малките деца до тригодишна възраст имат инстинктивно усещане за опасност и отделят високи нива на кортизол (хормона на стреса). С ежедневното отделяне тези нива на кортизол или остават постоянна величина, или се покачват в зависимост от адаптивността на детето и това може да има сериозни отражения върху менталното и емоционално развитие на детския мозък, който расте изключително бързо именно през първите три години. Отново в този период детето изгражда отношението си към самото себе си и околния свят и има изключителна нужда от здрава връзка с най-близкия си родител. Рязкото отделяне я нарушава и това също възпрепятства емоционалното и дори физическо развитие. Привързването към възпитателите в градината трудно може да се осъществи без здрава първична връзка. Честотата на заболявания при тръгване в детска градина се дължи не само на срещата с вируси, но и на отслабена имунна система заради изживения стрес, твърдят детски психолози. Теорията за привързаността се развива и утвърждава още през 80-те години. Един от най-известните й поддръжници е д-р Сиърс, който популяризира идеите на привързаното родителство. На Запад то е масово практикувано. Обществените детски заведения по света също са ги усвоили и в периода на адаптация допускат, дори често задължават, родителите да придружават детето си в първите седмици, докато то свикне с новата обстановка и е готово да ходи само там. (за организацията What About The Children? - http://www.jbaassoc.demon.co.uk/watch/research.html)
23 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Бащата

    Личното ми впечатление е , че в детските градини са останали мързеливци, тотално комплексирани и демотивирани за работа /което е обяснимо предвид заплащането/. Всеки ден ми обясняват КАКВО НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ПРАВЯТ. Искат пари по разни поводи. Гледат с празни погледи. Оставят децата по цял ден да гледат телевизия. Крещят им.

    Децата не искат да ходят в детската градина. И с право. За съжаление нямаме избор.

    Нередност?
  • 2
    diana.ivanova avatar :-|
    di
    • - 1

    Жалко, че освен остарялото мислене на възпитателите в детските градини, такова е и на родителите. Години наред описанието за добро поведение на едно дете е точно това - да е тихо, послушно и да не създава проблеми. А как се чувства? Това не е важно. Мисля си, че ако повече родители отстояват правото си да бъдат такива, без да се съгласяват да им затръшват вратата под носа, слушайки как детото им страда, плаче и се чувства само сред непознати, може би нещо ще се промени. Може и да съм прекален оптимист, все пак детето ми е още много малко. Но ще се опитам да направя всичко възможно никога да не усети, че е изоставено.

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    активен родител

    Много се радвам, че повдигате тази важна тема, мен също са ме гонили на прага на детската градина на детето ми и са ми казвали, че трябва да си отида, преди да се е разплакало.
    Мисля, че е крайно време да се насочи някакво обществено внимание не само към проблема за местата в градините, но и към това, което се случва вътре. Какво е отношението към децата, с какво се хранят, дали и колко гледат телевизия (и защо изобщо?), как се възпитават.
    Ако общините не могат да осигурят качествена услуга, може би наистина е добра идея да се разчупи малко системата и част от тази дейност да се аутсорсне на частни лица. Това може да породи и конкуренция между тях.
    И в България има интерес от страна на родители за създаване на родителски кооперативи или за отглеждане по няколко деца в дома на бавачка, в условия близки до семейните. За тези възможности отвреме-навреме се говори и пише, но не се случват.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    до 2

    много хубав коментар само че трябва да се пребори системата защото след като го научих да изказва собствено мнение сина ми се превърна в черната овца в училище. Неедноклатно бяп викан и предупреждават да му въздействам да не задава въпроси на учителите ( защото не знаят какво да му отговорят) т.като пречел на възпитателния процес
    Общ овзето цялото ни образувание е адна пародия
    Върха н авсичко е последната мода да се учад учениците да преписват защото предстои отново външно оценяване.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Иван

    Аз не живея в България. Само мога да ви кажа, че ежедневно се възхищавам на детската градина на детето ми. В Германия обаче. Детето ми ходи със супер удоволствие там, много често се организират празници за децата. Възпитателките (както се казват на немски) освен че възпитават, са и приятели на децата. Аз като родител, мога да стоя колкото искам в детската градина, но това не се налага. Просто детето ми казва ЧАО и отива да си играе с децата. Не е много сложно да се постигне това, но в България това няма да стане. Просто в обществото там НИКОЙ не обича децата. И най/малко детските учителки.

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    Леля Славка

    На детска градина съм ходила преди повече от 25 години, но с тъга отбелязвам, че май нищо не се е променило. Възпитание по Макаренко: насилствено хранене, насилствено спане, похвали само когато си седиш кротичко и не вдигаш шум.

    Запомнила съм много добре, че основни възпитателни средства бяха подигравката, заплахите и дърпането на уши.

    И после що сме народ с такова ниско самочувствие...

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    ..

    проблема си е изначален
    незнам колко от вас са чели наредбите за тези заведения, но идеята им е, че това е пожелателна услуга на общината и се предоставя едностранно.
    Иначе казано, общината не е задължена да създава детски градини и да се грижи за тях и т.н.
    Абсурдното е, че за тях отговарят 2 министерства и се изключва възможността да се организират частни такива заведения, като са наложени яудовищни ограничения, често в контраст на семейна среда
    Би следвало да се приеме изцяло нова наредба и тези общински ОДЗ-та да се закрият веднъж за винаги.
    Знаете ли че там още фигурират идеи "предприятията" (каквото и да означава това) да организират детски градини за децата на служителите си ?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?
    Ама къде? На строителната площадка ли? Как? И от друга страна има такива изисквания... за бани и... незнам си какво, дето аз у дома ги нямам.
    Така ако има човек неизчерпаемо желание все пак да организира часна детска градина, успеха му е гарантиран фалит или поне ежеседмично затваряне заради проверки от всякакви служби : хеи, инспекторати, социални и т.н.
    И така към момента на принципа, по-добре кошмарното пред никаквото родителите са поставени на колене. Дори се ползва като аргумент по време на избори: ако гласувате, ще си помислим дали да има детски градини и как да са уредени.
    Родителите трябва да протестират умно. Рисковано, но умно.
    Един колективен иск към общината за нанесени моралнии психични вреди има риск да закрие детските градини, но има и малка възможност да се промени наредбата и нещата да се оправят.
    За белязвате ли че за откриването на учебната година няма нито една снимка на кмет или общински съветник с отрочето си пред квартална детска градина.
    Незнам дали нямат деца, но със сигурност не им пука за тези заведения.
    Надявам се някой юрист да го прочете това и да измисли как може да се опари общината и да я принудим да съобрази политиката си по отношение на децата със така гръмко гласуваната стратегия (ако сте чели държавен вестник) на държавата.

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    Бащата

    Не виждам нищо лошо в това "предприятия" да откриват детски градини. Вместо родителите да търчат като потни коне през града из задръстванията и цял ден да се чудят как е детето им /респ. да не работят ефективно / много по-добре е да го дадат за през деня на същото място където работят. Пести се време.

    Подкрепям и идеята за родителски кооперативи за гледане на деца. Въобще режимът за забавачниците трябва да е максимално либерален. Какви са тези лицензи, изисквания , контролни органи..... Било "образование". Да си гледат образованието след 7 години от МОН , това са малки деца....За мен трябва да може да се открие детска градина дори в един партерен апартамент....А те искат двор, педагози, ХЕИ да провери.....и какво ли не. Няма лошо да , но е прекалено с тая бюрокрация.

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    парите следват детето?

    А какво стана със системата "парите следват детето", нали щеше да се въвежда финансите за място на дете в градината да се дават на този, който го гледа, независимо дали е частна или общинска градина, родител или бавачка? Ако фирми или учреждения правят детски градини за децата на служителите си, което звучи супер, тогава и те трябва да получават същото обществено финансиране на брой деца, което получават общинските градини. Иначе е дискриминационно едни деца да имат достъп до обществено финансирано място в детска градина, а други не.

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    ..

    Уважаеми родители,
    наредбата е пожелателна, като тази за зоологическата градина
    ако иска общината ще има слон, ако не иска, няма да има
    в наредбите никъде не се изисква на еди си колко хиляди души да има толкова и толкова места в градините
    не са задължени да ги отварят,
    имат си сега други приоритети: дупки, асфалт, осветление
    в една детска градина няма никаква далавера, дори храната неможеш да им намалиш, защото родителите ще те линчуват
    затова няма оправия
    това са си зверилници, където си зарязваш детето и се надяваш никога да не помни къде е било и как е попаднало там
    тъй нареченото социално министерство се грижи повече и предимно запенсионерите, от колкото за децата
    като им следиш политиката излиза (да не дава господ никому), че е по-добре детето да е с увреждания или изоставено за да получи някакви права
    колкото до "предприятията" какви пари, какви 5 лева. според кмета една дестка градина струвала 5 милиона???!!!. Ами скъпи са ни децата. Незнам дали е така, но никой работодател няма да инвестира толкова много дори и за собственото си дете. по-добре да го даде в някоя часна, било то и за 2000 лева на месец
    ето във Варна забраниха да им събират допълнително пари, но не казват дали ще има допълнителни занимания по балет, английски и т.н.
    а, бе, зверилници. Да не сте ги правили тези деца, да сте мислили преди това.
    според мен това е загубена кауза, дори и да се предприеме нещо, децата ще пораснат и никой родител няма да му се занимава
    по-добре е да си възпитавате децата както си знаете и да им повтаряте, че не са длъжни да стоят в тази държава и да ви гледат, а да се изнасят на където могат. нас родителите - кучета ни яли
    нали това е смисъла на живота - да продължим гените си

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал