Мащеха България

Митът за българското гостоприемство

Най-голям интерес към проекта на "Каритас София" проявяват иракчаните. Според статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Ирак е на второ място след Афганистан по брой на подадени молби за получаване на статут от 1993 г. досега. Иракчаните са типичен пример за бежанци - хора, които се опитват да се спасят от преследване, вътрешен въоръжен конфликт и на които в собствената им страна са били отказани основни човешки права поради някакъв признак (раса, религия, националност, социална група, политически убеждения). В техния случай държавата не е в състояние да защити гражданите си и те са принудени да напуснат, за да оцелеят.

Процедурата по даване на статут в България обаче е непрозрачна и оплетена в бюрокрация. Оказва се, че историите на подалите молба за закрила чужденци често не отговарят на критериите на ДАБ. Като тази на Мохамед, който в една ранна сутрин през лятото на 2008 г. е нападнат в родния си град в Ирак. Похитителите са няколко мъже, които се представят за полицаи, а след това го пребиват. След това Мохамед не помни нищо . Събужда се вече в болницата, където научава, че е бил спасен от американски войници. Впоследствие разбира, че побоят е бил поръчан от негови познати, които са искали да го отвлекат, за да поискат откуп от семейството му.

Тогава Мохамед решава да избяга, за да оцелее. В България, където живее вече три години, има няколко отказа да получи статут на бежанец. Затова пък на всеки 15 дни трябва да ходи до дирекция "Миграция", за да се подписва, че чака поредното решение. И въпреки че си докарва прилични доходи от работа в заведение за бързо хранене, че има къде да живее и се оправя добре с българския език, Мохамед също е решен да се върне в Ирак.

"Критериите за получаване на бежански и хуманитарен статут са ясно разписани в закона. Разчита се и на умението на нашите служители да преценят къде е истината и къде измислицата в историите на чужденците, дали наистина са били преследвани по политически, религиозни причини или са станали жертви на криминално деяние", казва директорът на дирекция "Методика на производството и правно обслужване" в Агенцията за бежанците Румен Сяров. По думите му 90% от тези, които подават молби за закрила, всъщност са икономически мигранти, тръгнали да търсят по-добър живот.

"Да, има много жертви на отвличания в страни, които са в гражданска война, но това не са бежански истории. Те са били отвличани за откуп, защото семействата им са били малко по-заможни. Станали са жертви на криминално деяние, но не са посмели да се обадят на полицията, твърди Сяров. И продължава: Истинският бежанец, който е бил преследван заради политически убеждения или произход, не смее въобще да излезе от стаята си в центъра. Живее само със стипендията от 65 лева на месец, докато не получи решение. Въобще не се афишира, че е в страната. Страхува се дори от служители в посолството на страната си."

Адвокат Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Български хелзинкски комитет (БХК), обаче вижда куп проблеми в качеството и честността на процедурата по даване на статут. "При първата вълна от Ирак половината от подалите молба за закрила получиха статут, останалите - не. За мен това беше политическо решение, за да се демотивират иракчаните да продължат да влизат в България", коментира Савова. По изчисления на БХК едва 11% от подалите документи за закрила миналата година са получили такава. Ефектът е, че в момента в България влизат най-отчаяните хора, останалите са се насочили към други държави, където получават статут. Савова не може да си обясни този рестриктивен подход на Агенцията за бежанците, особено при положение че на година в страната ни влизат само около хиляда души. За сравнение - в Германия например има по 200-300 хиляди бежанци на година. "България изобщо не е привлекателна държава като крайна дестинация за имигранти", смята тя и намира спекулациите за бежански вълни след влизането на страната ни в Шенген за абсолютно неоснователни.

Непривлекателна всъщност е меко прилагателно за страна, в която бежанците често стават жертви на недостойно отношение и ксенофобия. В общия случай те се сблъскват с това още на ГКПП-то, където Гранична полиция не разполага с преводачи, не може да разграничи хората, които търсят закрила, от нелегалните имигранти и на практика арестува всички за 24 часа. След това се озовават в центъра за временно настаняване в Бусманци (или в този в Любимец, който беше открит наскоро). А Бусманци повече прилича на затвор, в който чужденците се държат с месеци без потвърдена от съд мярка за неотклонение. Не че, след като излязат, ги очаква нещо по-добро - много от тях се озовават на улицата, без да има къде да отидат и как да започнат нов живот, и с една-единствена утеха - 65 лева на месец. Това обяснява и увеличението на броя молби за социална помощ към Българския червен кръст от страна на бежанци, които живеят на улицата.

Докато чакат молбата им за статут да бъде разгледана, чужденците нямат нито достъп до пазара на труда, нито възможност да изучават български език в Интеграционния център към агенцията. Гарантирано им е единствено дълго чакане пред миграционните служби. Не са рядкост и съмненията за корупция при даването на статути. "Получаваме страшно много такива сигнали, но не можем да ги подадем по-нататък, защото много малко хора искат официално да свидетелстват, тъй като се страхуват", казва адвокат Илиана Савова. В крайна сметка много от кандидатите за бежански статут се отчайват и сами решават да се върнат обратно.

Какво не е наред

Адвокат Савова е категорична, че първото нещо, което трябва да се промени, е политиката на агенцията по отношение на настаняването на новопристигналите бежанци. "Агенцията трябва да намери достатъчно административен капацитет и да дава на всеки търсещ закрила това, за което е абсолютно длъжна - подслон", смята тя. Наложително е също да се преработи националната стратегия за интеграция, която страда от безкрайно много дефицити. Най-уязвимите групи хора например - възрастните, болните, майките с много деца, често нямат физическата възможност да присъстват на курса по български език, който е условие за следващите стъпки от интеграцията.

Румен Сяров от Държавната агенция за бежанците смята, че законът за чужденците също има нужда от корекции. Според него трябва да се измисли механизъм, по който чужденците, получили окончателен отказ за статут, но не искат да напуснат страната, а и няма как да бъдат депортирани по различни причини, да имат възможност да пребивават легално, да работят и да плащат данъци.

Всичко можеше да бъде една идея по-лесно, ако средствата от европейските програми за бежанци се усвояваха по план. Проектът, който "Каритас София" изпълнява в момента например, използва финансиране, предвидено за 2009 г., просто защото администрацията не се е организирала да пусне процедурите по-рано. Тъй като парите трябва да се усвоят до юни, срокът му е само пет месеца - крайно недостатъчни за организацията на документи, комуникация с партньорски организации и най-важното - реинтеграцията на връщащите се в родните им държави. Но на фона на двата процента усвоени средства от всички европейски фондове, това не е изненада.

"Не знам какво ме очаква", откровен е Рахман, който вече чака самолетния си билет за родната страна, след като е прекарал четири години в България и е получил четири отказа за статут ("Аз им казах истината, те ми казаха: това не е достатъчно"). "В Ирак и до днес няма стабилност – един ден е спокойствие, а на следващия...", не довършва той. Там живеят спомените за разбития му магазин, за убития му брат, за разпръснатото му семейство. Рахман обаче е решил, че с помощта от 2000 евро, която му предоставят от "Каритас София", ще успее да си купи такси. И да стисне отново кормилото на собствения си живот по улиците на Багдад. Пък каквото стане...

-------