Църква за себе си или за обществото?
Православната църква има нужда от промени, ако иска да привлече хората към реалната вяра
Светозар Димитров
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В последния ден на 2011 г. Българската православна църква (БПЦ) обяви, че е против асистираната репродукция (ин витро) и сурогатното майчинство. Ако се абстрахираме от смисъла на решението, по-интересното е, че малцина се интересуват от мнението на БПЦ. Църквата ни като че ли вече не е фактор в обществения ни живот.
Дори ако оставим на страна особената връзка на църквата с режима на БКП и особения метод, с който бе прекратен разкола – две от големите причини за маргинализирането на църквата – има и други причини, поради които БПЦ се е превърнала в нулев фактор.
Църквата преди...
Състоянието на църквата ни силно напомня на Католическата църква преди Контрареформацията през ХVI век. Преди това Католическата църква губи огромни части от паството си – цели европейски региони – основно поради недоволството от това, че богослужението е на неразбираем латински, индулгенции и църковни постове се дават срещу заплащане (симония) и други. Лидерите на Протестантската реформация, като Лутер и Калвин са имали, разбира се, многобройни други тезиси – теологически несъгласия с католицизма, както и недоволство от пищните ритуали.
Обикновеният селянин обаче най-много е искал да разбира това, което му се говори по време на служба, както и да се ликвидира онова, което днес бихме нарекли "корупция". Впрочем, българският народ се е вълнувал от подобни неща – Българската екзархия е създадена в опозиция срещу гръцкото духовенство, което провежда службите на неразбираемия за хората гръцки език, държи се арогантно с паствата си, и изобщо страда от подобни "корупционни" проблеми като тези, способствали протестантската реформация.
За да се спаси Католицизма обаче, през ХVI век започва Контрареформацията, която всъщност се стреми да реформира църквата, така че да прекрати центробежните стремежи на паството. Контрареформацията потвърждава много от съществуващите теологични доктрини, както и много от богослужебните традиции, но прекратява и скандалните практики, и като цяло успява да закрепи позицията на Католическата църква. Тя, за разлика от Православната, не спира да се реформира: по време на Втория ватикански събор, наред с други промени, се позволява месата да бъда отслужвана на местните езици.
Разглеждайки историята на Католическата църква, православният българин вероятно би видял и проблемите на Българската православна църква. Нашата църква, може би поради схизматичната позиция на Екзархията, започва ХХ век като може би най-напредничавата православна църква – въвеждат се църковните хорове (според западната музикална традиция, пренесена през Русия), служи се на разбираем език, мнозина от свещениците носят меки шапки вместо килимявки, строят се църкви в стил национално-романтичен Сецесион – стила, който е най-модерен по това време на Запад. Значението на църквата ни е такова, че тя е в състояние на прояви лидерство в спасяването на българските евреи през Втората световна война.
... и сега
Днес, в началото на ХХI век, БПЦ е в съвсем друго състояние: духовенството прави впечатление с необяснима привързаност към закостенялата руска църква и със силна хладнина към християнските ни братя от западните църкви. Богослужението продължава да е на трудно разбираем църковнославянски език, свещениците с къси бради (или без) и носещи меки шапки са рядкост, новите църкви масово се строят в един буквален "каноничен" стил. Рядкост са свещениците, които правят проповеди по съвременни обществени проблеми. Докато Папа Бенедикт XVI говори като философ и интелектуалец, изказванията на по-висшия ни клир не предизвикват особени размисли у по-образованите. Радикално-изразяващи се митрополити обяснят трагедия като тази с удавените ни сънародници в Охридското езеро с концерта на Мадона в България, а други намират за подходящо да се возят в коли, не непременно свръх скъпи, но пък крещящо-нескромни. Не на последно място – отблъскващо е, че има свещеници, които биха върнали хората, неспособни да си платят таксата за кръщене, както и липсата на мисионерска активност с някои изключения като Отец Саръев.
Осъзнавам, че част от проблема е, че българите са вече толкова светски хора, че нямат отношение към религията. Няма истинско паство, което да изисква промени. Но е очевидно, че народ без вяра не е особено морален, а това е проблем за държавността ни. И затова, макар че и аз самият не съм активен мирянин, си позволявам да напиша този текст. Не призовавам и към прекомерна "модернизация" – Англиканската църква днес, в стремежа си да бъде в крак с времето, е прескочила нормалния консерватизъм за една църква – стожер на традицията и морала. Някои от изказванията на Кентърберийския епископ подхождат повече на ляв интелектуалец, отколкото на църковен водач.
Православната църква обаче има нужда от промени, ако иска да привлече хората към реалната вяра, а не само към номиналното православие (на Никулден – риба, на Великден – яйца и три обиколки около храма...). Малко модернизирано облекло и вид и най-вече богослужение на съвременен български език, и проповеди по вълнуващи морално-обществено-политически теми, а не само цитати от Евангелието.
Църквата трябва да отстрани духовниците, които злоупотребяват с позицията си, и да се активизира в обществената си роля (какъвто блестящ пример дава Отец Иван от Нови Хан). Като, все пак, най-напредничава от Православните църкви, защо пък БПЦ да не стане и водач от православна страна в усилията за повторно обединение за Християнството и да демонстрира близост със Западните църкви.
Авторът е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща. Публикува статии на политически и обществени теми в български и чуждестранни издания.
85 коментара
Обикновеният българин обаче най-много е иска да разбира това, което му се говори по време на служба, както и да се ликвидира онова, което днес наричаме "корупция". :)
Мисля, че автора е прав, а заглавието е въпрос, на който БПЦ трябва да си отговори сама и след това на миряните. Годините, след 1944 година направиха от Българското православие едно послушно допълнение на Московската патриаршия, което позволи на СССР (а сега и на Русия) да узорпират един чисто нашенски празник, като 24 май. БПЦ, поради страх от репресии или друга причина, сама даде на комунистите духовното водачество на народа ни и те го превърнаха в безверници. А когато нашата Църква можеше отново да поведе българите, тя се впусна в интриги и вътрешни боричкания, които допълнително отблъснаха хората.
Сега БПЦ е единнна (поне видимо), управлява се "мъдро" от все същите офицери на ДС (ето че, темата ДС продължава да е актуална!) и издига в йерархията си, млади архимандрити, които се държат като талибани, стремят се към духовно и същинско обединение с Московската патриаршия, като забравят, че автокефалността на БПЦ е едно от големите и достойнства. Едновременно с това, те си позволяват да приемат скъпи подаръци от "благочестиви" бизнесмени, все бивши кадри на същата ДС или членове на БКП/БСП, да тънат в лукс и разкош, вместо да слязат при паството си и да утешат и помогнат на бедните, болните и децата. Защото това е мисията им, според нашият Спасител (не е ББ, спокойно!) Исус Христос.
Като цяло, БПЦ се самоизолира от важните промени в обществото и се капсулова в собствен свят. Гласът на Православното ни духовенство, Висшия клир се чува само когато е атакуван за нещо (както е сега - отваряне на досиетата, лукса, в който живеят една част митрополитите). И този глас, за съжаление, звучи агресивно и най-вече , нелепо.
Не съм съгласен, че без църквата няма морал, и че тя е стожер на морала. Това е концепция, която църквата сама насажда за себе си.
Интересна статия и позиция. С повечето неща съм съгласен, но просто това, че без църква/религия/Бог няма морал е много морално остарял аргумент с който просто няма как да се съглася.
Ако съм убеден атеист и не вярвам в Бог, това не ме прави автоматично неморален и лош.
Ако някой му се чете интересно разсъждение по темата на английски:
http://opinionator.blogs.nytimes.com/2011/12/18/go
В днешно време моралът е провъзгласен за лично усмотрение и потребление . Хората не искат вече тази остаряла догма .
Също така предполагат , без да са вникнали , и дори нежелаейки че всичко може и без църквата .
Все пак ходят там по празници , особено да се венчаят , може би защото е модерно ?
Хората искат от църквата две неща много силно -
1 да се съгласи за абортите ,
2 да се съгласи за асистираните репродукции .
Двете понякога са тясно свързани , питайте медици ако не ви ясно .
Лично аз не съм против абортите . Но коментират вече двуцифрени числа за девойки по на 25 години . Въпрос на морал би казал някой .
..............................
........ предполагам че следващото ще е да има свещен гей брак ?
Направо си го представих - отеца чете - Рики Мартин се усмихва ослепително в бяла рокля . Съпруга му и тя ...
После иде ред на бракове между господин Х и неговото куче .
......................
Възможно е но има друга църква където това всичкото го дават . Там пак има кръст , но обърнат . Има икона , но не на Исуса Христа а на Ангела на светлината , приносител на знанието - Луцифер . Ослепителният там е провъзгласен за Бог .
Така че по лесно ще стане с молба до държавна институция .
И аз не съм съгласен, че без църква няма морал. В западния свят най-нерелигиозни са скандинавските народи. Тъкмо там е и най-малка престъпността.
"Но е очевидно, че народ без вяра не е особено морален"
Бре, и как точно е очевидно? Иначе читав текст, но това питекантропско връзване на религиозността с морала на практика е основата на нелепици като анатемосването на сурогатното майчинство. Също ми стана интересно какво трябва да значи тази "реална вяра", спомената в подзаглавието. "Реална вяра" е оксиморон, зад който вероятно се крие средновековното разбиране за единствената истинска религия, бог и прочее, което отново ни връща на първия проблем.
Стига с това черно и бяло - няма такъв филм. Има девойки на 25 години с двуцифрен брой аборти, така е... ама тези неща не са от непорочното зачатие станали. И после се чудят как да зачеват. И църквата вместо да е против абортите - да се съфиряса малко и да работи ако ще за популяризиране на контрацетивите.....
Но църквата я няма, едни попове тънат в охолство, другите, които се опитват да направят нещо - мрат от глад.... Не става. А за капак на всичко - единия кара Линкълн, хората негодуват, интелектуалците го защитават, а църквата - точно в този момент допълнително налива масло в огъня с инвитро несъгласия и пр дивотии.... Ми никой няма да тръгне с такава църква. И ако съм на интелектуалците - ще ме е яд и срам, че я защитавам. Църквата сама върви срещи себе си и хората!
Или си морален или не,без значение дали ходиш на църква.
В последно време дори,ходейки на църква можеш да се сблъскаш с доста неща ,които са тотална противоположност на морала!!!
Ето ви и пример от първа ръка:
Игумена на доста известен манастир около Пловдив псува като хамалин и уволнява един от служителите в манастира,който е на трудов договор без да му изплати заплатите в пълно противоречие със закона.И това ден преди Велик ден,като остави въпросното момче без пукнат лев!!!
Аз лично от години спрях да влизам в църква или манастир...
Последните години църквата деградира тотално с ,някои много рядки изключеня!!!
До коментар [#8] от "rosko1306":
Те тия "интелектуалци" дето защитиха БПЦ са само древни тоталитарни отломки, за които е съвсем естествено да подкрепят колегите си от ДС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.