Честен кръст

"Всички тези знаци на скръб, на тъга, които помрачават радостни и щастливи дни, са знаци за нас (...) Затова и беше нашият апел да не се радват или призовават млади хора към кощунствена радост в деня на духовна скръб по посичането на св. Йоан Кръстител", заяви отец Николай по време на молебен за жертвите в катедралния храм "Св. Богородица" в Пловдив.

Мадона беше заподозряна в масово убийство, а лошата енергия около нея беше разчетена още в творческия й псевдоним. "Една жена, която, ако бъде причислена, както тя очевидно желае, към библейските образи, ще заеме мястото на блудницата, изкусителката, Лилит, узурпира името на Божията Майка, играе кощунствено "ролята" Й, създава една почти апокалиптична карикатура. Сякаш долавяме нещо от гримасите и гротеските на ада, когато той се плези на Небесата", пише на страниците на сайта pravoslavie.bg главният му редактор Андрей Романов в статия от 2 септември, озаглавена "След концерта на Мадона".

На свой ред грешниците, осмелили се да посетят концерта й в деня на иначе недотам популярния сред редовите българи празник, се превърнаха в несъвсем неволни съучастници – Светият синод се изправи срещу концерта на поп кралицата още преди осъществяването му. "Бог наказва малцина, за да предупреди мнозина", заключава Десислава Главева от страниците на същия сайт, като открива причините за българските трагедии в заключението, че "едно е сигурно – не сме по-добри от галилейците! И друго е сигурно – загиват някои, за да бъдат предупредени всички! Така постъпва Бог откак свят светува. И затова стене Ева, а Адам прехапва езика си от болка, но трудно, трудно е за човека да приеме, че над него има Бог и че Този Бог може и да удря".

Посочените примери не са само инцидентни прояви на разминаване с благия тон, проповядващ мир и любов. В България църквата говори на езика на отрицанието, забраната и анатемата. "Може би това е някакъв рефлексивен механизъм на това, че тя толкова дълго време е била принудена да мълчи от тогавашната власт, която беше преди 20 години. Но въпреки това тези хора явно са свикнали, макар и някои от тях да са млади, с този начин на тропане по бюрото, стоварване на анатеми", коментира журналистът Петър Волгин, който също е попадал на мерника на църквата заради провокативно предаване на религиозна тематика.

Според богослова Георги Иванов в основата на негативния тон на Българската православна църква е слабостта. "Слабостта е духовна, интелектуална и дори езикова. Не успяваме да се доближим до хората и затова изпадаме в някаква квазидуховност, влизаме в ролята на духовна полиция, на духовни фюрери", казва теологът.

В България за църквата се чува единствено в контекста на скандала и противоречивите изказвания. Често реакциите й спрямо елементите от съвременния живот могат да се определят най-малкото като неадекватни и непривлекателни. Българската православна църква е капсулирана в полето на консервативното и рестриктивното, което минимализира шанса й да осъществи връзка с проблемите на настоящето. При това подобни примери в последно време не липсват в различните сфери от обществения живот.

Грехопадение по служба

В началото на 2007 г. от църквата е отлъчена лекарка от Сливен. Повод за анатемата е признанието, че понеже е гинеколог, тя извършва аборти, изповядано пред свещеника отец Евгени. Божият служител нарушава тайната на изповедта и докладва служебните грехове на лекарката на владиката Йоаникий. "Поисках от докторката да спре абортите. Тя обаче отказа. Докладвах на владиката Йоаникий и я отлъчихме", обяснява тогава отец Евгени и допълва, че е успял да върне към правия път друг гинеколог, когото наказал с едногодишно четене на молитви за покаяние (т.нар. епитемия). Той отправя призив абортите да бъдат официално забранени и предизвика гнева на лекарите, определяйки гинеколозите като "платени килъри". Същият отец Евгени заявява в интервю за в. "Стандарт", че ако има православни хора в това правителство, признало Косово, Светият синод трябва да им наложи епитемия.

Неразторжимият съюз

През октомври 2008 г. Светият синод на Българската православна църква излиза с официално становище по повод проекта за семеен кодекс. Поводът е идеята за регламентирането на фактическото съжителство и предбрачните договори. В изявлението на Светия синод се излага доводът, че при фактическото съжителство "липсва един от основните елементи на брака - ­ твърдата и ясно изразена готовност на двамата да се посветят един на друг в неразторжим съюз, чиято цел, изразена в светото венчание, е единение в Господа. (...) Във фактическото съжителство, каквато и регистрация да се извърши, такава отговорност липсва. Всеки от партньорите се чувства свободен да си тръгне веднага, без основателна причина, щом му стане трудно, тежко или просто скучно". Българската православна църква цитира и "немалко авторитетни изследвания по този въпрос", които според написаното в становището доказват, че фактическите съжителства са кратковременни и домашното насилие се проявява в много по-голяма степен от това при брачните двойки. От своя страна брачният договор е отречен, тъй като "чрез брачния договор съюзът на любовта се превръща в сделка".

Любов по правилния начин

През юни тази година Светият синод излиза с официална (негативна) позиция по повод гей парада в София. В изявлението се призовават "властимащите да забранят провеждането на това Содомско сборище, а гражданите да не участват в тези, по думите на Апостола, "безплодни дела на тъмнината", които са противни на здравото учение и рушат устоите на обществения морал".

Студентите по богословие от Софийския университет стигнаха дори по-далеч във възмущението, като, излизайки иззад завесата на хрисимия словесен протест, организираха собствен антипарад, заявен като литийно шествие. На похода, вдъхновен от изконните християнски цености, са издигнати плакати с лозунг "Вън хомосексуалистите от България!"и "Да запазим децата си чисти".

Лошо образование

Проектозаконът за училищното образование и предучилищното възпитание също предизвика гнева на бдителните църковни служители. В специално обръщение на Светия синод "относно бъдещето на децата на България" от април забраната за демонстративно носене на религиозни символи в училище е привидяна като опит за налагане на атеизъм и бездуховност и "зле прикрит удар най-вече срещу традиционното вероизповедание в България Православието". Съответно бившият министър на образованието Даниел Вълчев в качеството си на вносител на законопроекта също попадна в графата на категоричното неодобрение. Сливенският свещеноиконом Силвестър Янакиев поиска предаването му на анатема от Светия синод или евентуалното му отлъчване от църковното общение, в случай че е член на Българската православна църква.

Душевредна сексология

През май тази година на мерника на Сливенската митрополия попадна Професионалната гимназия по туризъм в Бургас. Поводът са часовете по предмета "Здравно опазване", с подзаглавие "Сексология", по време на които се прожектират филмчета, демонстриращи нагледно употребата на различни контрацептиви. Сигналът за пилотния проект е подаден от свещеник Василий Симеонов, чийто син е възпитаник на гимназията. "Отзвукът от тях (филмчетата – бел. авт.) е, че те са срамни, душевредни и омерзителни и развращават нашите деца. Сливенският епархийски съвет счита, че, показвайки на учениците тези филмчета, училищното ръководство, косвено ги насърчава към деяния, които според Православната християнска етика се обобщават като блудни грехове", коментира в официален документ Сливенският епархийски съвет, а секретарят на митрополията Вълкан Янев обявява, че настоява за незабавно въвеждане на вероучение, което по думите му би отстранило нуждата от "обучение по секс".

Попарт

В сферата на изкуството, литературата и медиите поредицата от отрицания засяга всяка крачка встрани от праволинейно богоугодното. Българската православна църква си запазва правото да се произнася осъдително за факти от съвременното изкуство (фреските на Светлин Русев в храма на Ванга в Рупите) или дори да отлъчи автора им (писателя Христо Стоянов заради "Копелето: Евангелие от Юда"). Тя не оставя без внимание световни бестселъри като книгите за Хари Потър, "Шифърът на Леонардо" и филма на Мел Гибсън "Страстите Христови". По религиозните електронни сайтове още се обсъжда вредата от поредицата на Джоан Роулинг, защото "всяка магия е призоваване на дявола", както и вината на Дан Браун за събуждане на съмнения в божествеността на Христос. Православните властимащи в Ловеч притесняват театъра и публиката му през последните десетина години с публични забележки и дидактични напътствия. Последно бяха обстрелвани три спектакъла на Николай Поляков. Режисьорът Иван Добчев също попадна под ударите на църквата заради постановката "Лазар и Иисус".

И ако на много места по света църквата означава всекидневни прояви на хуманност (кухни за бедни, подслон за бездомни, грижа за отхвърлените), у нас тя е най-вече засъхнала супа по брадата, неразбираем, плашещ език и пълна липса на адекватност, граничеща с лошотия. Затова най-известните й герои са поп Вечерко, поп Кръстю и дядо поп от рекламата на някакви салами.