Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди да напишем този текст, решихме да си направим експеримент. Отидохме на сесия по йога на смеха, за да видим може ли наистина един час безпричинен смях да ни промени. Смяхме се насила (в началото), беше ни странно и на моменти леко абсурдно. Върнахме се години назад - към блъскащи се (в нашия случай със смях) колички, лодки на сухо, рев на животни. Усмихвахме се и прегръщахме непознати. И в един момент забравихме. Че може би отстрани изглеждаме налудничаво, че само преди час се ядосвахме на шофьора, който не спря на пешеходна пътека, че утре отново ще се сблъскаме с ежедневните проблеми. Излязохме по-леки, като че ли се бяхме освободили от тежък товар. Смехотерапията работи, ако си настроен поне да приемаш на тази вълна.
Доказателства за лечебния ефект на смеха върху хората всъщност съществуват отдавна. Преди пет години актьорът Николай Николаев (познат повече като Бате Николай от детското телевизионно предаване "Сладкарница "Захарно петле") основава Клиника по смехотерапия към болница "Пирогов", за да разсмива болни деца като част от оздравителния им процес. Маскира се като клоун, прави фокуси, раздава балони и през шеги и закачки им дава елементарни съвети за добро здраве. Ефектът ясно се вижда - някои деца се изписват 5-6 дни по-рано от предвиденото.
Ник Маркс
, който е изследовател от британската организация nef, която работи за нова икономика, основана на благосъстоянието на човека и планетата, е категоричен е, че има връзка между щастието и успехите - както финансови и здравословни, така и в личния живот. Според него хората, които са в добро настроение, са по-наблюдателни и "виждат голямата картина". А в личния ни живот щастието е това, което показва, че искаме да изградим някаква връзка. "Ако някой ти се усмихне, това означава, че можеш да го доближиш. Ако е намръщен, това означава "стой далеч", обяснява Ник Маркс. Това важи и в професионалния живот - в това как поддържаме мрежата си от контакти, в отношенията с колегите, в лидерските ни качества."Хората могат да се развиват и независимо от финансовите си възможности и условията, в които се намират", коментира Маркс. Той допълва, че парите и условията със сигурност са важни, но често е трудно да оказваш контрол върху тях. "Не можете изведнъж да подобрите икономическата ситуация в България", казва той.
Това е ясно. Затова пък можем да направим друго. Според австралийския предприемач Стийв Кайл, който живее в България, преходът към повече усмивки в работата може да се постигне с малки стъпки. Той опитва напоследък да казва по-често "благодаря" на служителите си, да им показва, че забелязва усилията им и ги оценява. Опитва се да го наложи като принцип в компанията въобще.
По-голямата промяна на нагласите обаче няма да се случи, ако не реформираме изоснови начина, по който са построени публичните ни системи, които се грижат за човека - от детската градина през училището, болниците и полицията. "Всички те боледуват от институционализъм. Държат се по начин, който казва: ние не сме съставени от живи хора, които взаимодействат с живи хора. В тях всеки има номерче, досие, пет минути и унифициран отговор", описва ги добре психиатърът Румен Петров. А тъкмо това са системите, с които човек се сблъсква, когато е най-уязвим. Сферите, в които общуването е натоварено с най-много стрес, разочарование и тревога и тяхната главна задача би следвало да е да ги намаляват. Да посрещат болката и да я превръщат в разбиране, подкрепа и сигурност. "Вместо това се получава така, че повечето от нашите служби за помагане, без да искат, по-скоро увеличават неблагополучието", заключва Румен Петров.
Да вземем детската градина и училището например. Там децата са натъпкани в група по 30 и се отглеждат на стада. Българското образование не насърчава екипната работа между учениците, вместо това ги кара да гледат единствено в собствената си тетрадка. Получава се така, че те изграждат приятелството си повече в белите и спорта, отколкото в работата по някой общ проект. Задачите се поставят от учителя и се оценяват само от него, тук-там се прокрадва концепцията за презентацията. А последната е много важна, защото тя показва на децата, че успехът им зависи и от това как си взаимодействат с околните, как те ги оценяват и ги подготвя за по-голямата игра на живота.
Според психиатъра промяната им минава през изцяло нов начин, по който се обучават учителите, социалните работници, медицинските сестри, лекарите, полицаите. "Всички лекари учим къде е далакът и всичко останало, но по отношение на това какво да правим с емоциите на хората сме сме толкова неграмотни, колкото и преди 60 години. Същото важи за социалните работници", отсича Петров. "Имаме остра необходимост от системна политика на засилване на връзките между хората", коментира психотерапевтът.
А Стийв Кайл предлага и друго решение: "Може би ни трябва враг. За моята компания например врагът са установените традиции в бизнеса. Опитваме се да докажем, че можем да сме успешни по нашия начин - като се забавляваме в офиса. Може би България има нужда от същото - да каже няма да се примирим с това, че сме на последно място по всичко и ще работим здраво, за да го променим."
Захари Карабашлиев, писател
"Липсата на радост означава липса на комуникация, тоест няма на кого да се зарадваш. Говорим за разпад на общностите. Живеем в Сартърова среда, гледаме на другия като на опасност. Нашата социална невроза идва от това, че се сравняваме с едно общество, което е чисто материално, на принципа повече да произвеждам и повече да консумира. И щом не сме в този модел, се чувстваме нещастни. Но човек не може да бъде радостен, ако не намери друг смисъл."
Добромир Димитров, православен свещеник
"Мисля, че призмата към щастието ни е сгрешена - гледаме на него от консуматорска гледна точка. Твърде много сме се втренчили в тази западна мечта. Започнали сме да се държим като големи корпорации - правим всичко за парите и нещата. А всъщност живеем добре, просто не го осъзнаваме. Не можем да го видим, защото нямаме добра перспектива към нещата. Хората не са живели много навън и не осъзнават, че там също има корупция и нередности. Да, имаме по-ниски заплати, но и ни струва по-малко да пием бира. Мисля, че се забавляваме и излизаме повече. България всъщност е една от най-свободните държави, в която съм живял."
Стийв Кайл, IT предприемач
"Колкото по-нещастно е едно общество, толкова по-високо е социалното изключване, което хората практикуват един спрямо друг. Гражданите социално изключват държавата, държавата социално изключва гражданите. Всеки изключва всеки, докато може. Имаме остра необходимост от системна политика на засилване на връзките между хората. За да стане това, социалното свързване трябва да присъства в главата на учителя, полицая, лекаря, социалния работник."
Румен Петров, психиатър
"Има връзка между щастието и успехите - както финансови и здравословни, така и в личния живот. Хората, които са в добро настроение, са по-наблюдателни и виждат голямата картина. Щастието е и това, което в личния живот показва, че искаме да изградим връзка. Ако някой ти се усмихне, това означава, че можеш да го доближиш. Ако са намръщени, това означава "стой далеч"."
Ник Маркс, изследовател на щастието
"Голяма част от българите са отчуждени не само спрямо другите, но и спрямо самите себе си. Тези хора не познават добре емоционалния си живот, интерпретират го избирателно и не се държат автентично спрямо своите емоции и желания. Изграждат фасадни поведения, които са им чужди, но трябва да ги поддържат, защото това се очаква от тях."
Д-р Пламен Димитров, психолог
"Има една характерна черта, която наблюдавам в България. Това е въздържанието от инициатива. Според мен произхожда от очакването, че нищо добро няма да се получи. Изхожда се от минал опит, който се корени може би още в годините преди прехода. Забелязвал съм го на всякакви професионални нива. А от неизползваните възможности губи както отделният човек, който няма да постигне целите, към които се стреми, така и обществото като цяло."
Кенет Лефковиц, председател на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация
19 коментара
"Въздържането от инициатива". По-елегантно от това, здраве му кажи. Добре казано.
имам чуството... че в милата мамковина... даже е някакси куул... да си недоволен, намусен и снапи... ако си весел и щастлив... ти викат да спреш да се лигавиш... сигурно завиждат... :)
http://www.youtube.com/watch?v=6SZFY47aIog&lis
Елементарно, но хората не го разбират. А аз повтарям и ще го повтарям. С черногледство и плюене, можем да сме само нещастни, усмихнете се, смейте се и ще сте щастливи. Веднага намръщените тапири ще ми напишат за "лошата действителност около нас, мутрите, скапаната държава" и т.н., всички им знаем репертоара. И нямало как да не са намръщени и да не плюят. Аланкоолу, живота навсякъде е пълен с трудности, несправедливости и с абсурдни неща. С плюене, мърморене и черни очаквания обаче няма да си помогнеш. Вече отиваме във сферата на самосбъдващите се пророчества, а аз тая теория я приемам само донякъде, но мисли позитивно, действай и ще си решиш ороблема. Плюейки черногледо и мърморейки ще затъваме все повече и повече, защото плюещите, когато са много дърпат назад цялото общество и затъваме вместо да се оправяме.
Усмихни се. :)
До коментар [#2] от "tucker case":
Да! В антропологията се нарича социален или групов натиск , познавам хора , които се оплакват просто за да се вместят в групата или обкръжението си , в които изразяването на задоволство се счита за невъзпитано. Мой познат си купи Мерцедес , нов , но първия път когато се появи с него , вместо да се надуе , започна да обяснява какви дефекти му открил (а той нямаше понеже беше нов) , ей така , за да не е различен. Питах го що не си е купил Опел тогава , като другите , за какво му е да е различен , щом не му харесва :)
До коментар [#2] от "tucker case":
В милата мамковина оплакването е национален спорт. "Много сме зле", "бахти кви боклуци сме", "българска работа","п.утки сме" викаше един съученик и аз все го питах "добре де, ти п.тка ли си". "Ми не съм" "Ми защо тогава казваш п.тки сме, кажи п.тки сте", така и не ме разбра милия и още си го повтаря. "Българска работа" е станало любим рефрен на всички неудачници за всичките им неудачи, минали, сегашни и бъдещи, като го чуя и вече полудявам. И все още съм оптимист, че хората ще поумнеят да ми се чуди човек :)
До коментар [#6] от "daniel defoe":
Алеко Константинов. Той е точно толкова виновен , ако не и повече , за ниското ни самочувствие , колкото и комунистическото робство. Той е прототипа на бг-хейтър , мразил е баща си , когото описва в пасквила си. Мразел го е защото стареца не е бил във възторг от хомосексуалният му начин на живот , но за сметка на това хич не се е срамувал да харчи парите му , за които се е блъскал цял живот. Ей такъв тип е герой за повечето мрънкачи ,него цитират все едно , че цитират библията...
До коментар [#7] от "Karla LaVey":
Хехе.. доста си приличаме с теб. Навремето бях казал на съучениците си, че бих убил Алеко ама преди да напише Бай Ганьо, защото после се превърна в нарицателно за всеки плювалник. Нищо, че ще прилича на "Бай Ганьо убива автора си". Но тогава бях по-млад и по-краен, днес написах друг коментар. Виж коментар 11 http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/04/12/1806
Аз мисля, че и липсата на инициативност идва до голяма степен от обучението ни от детската градина до университета.
А на намусените хора бих препоръчала да идат на един излет с бежанците от центъра за временно настаняване. Когато видят усмивките и веселието на тези хора, които имат само дрехите на гърба си и са преживели ужасни неща в родината си, може би ще се замислят, дали има смисъл да се цупят.
До коментар [#9] от "Надеждата умира последна":
Виж линка , който съм дала в пост 4. Всичко идва от т.нар. "Баба-фактор".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.