Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Щастието е единственото добро, което е добро само по себе си, твърдял Аристотел. Колко дълго живеем, дали сме здрави или болни, дали сме богати или бедни има значение само съотнесено към тази мерна единица: състоянието на духа. Този месец ООН призна в резолюция, че БВП не е адекватен измерител на човешкото благосъстояние и правителствата трябва да полагат повече усилия, за да повишат задоволството на хората си. Ако някое българско правителство вземе този съвет присърце, то ще има трудна задача.
Българите са нещастни. Не е необходимо да гледаме световни проучвания, за да знаем този факт. Българският парадокс е, че според всички социални и икономически измерители сме по-нещастни, отколкото условията ни на живот предполагат. Това не значи, че живеем лесно или че нямаме огромен брой тежки проблеми. Но те не са уникални за нас, а други ги преодоляват с по-малко мрънкане. Следователно причината за дълбоката ни неудовлетвореност е в самите нас.
Да, социалните системи трябва да работят по-добре, но е добре и повече от нас да протягат ръка на непознати и да помагат. Да, доходите ни са ниски в сравнение с други, но това не е основание да не вярваме на хората и да не опитваме нови неща, дори да водят до грешки. И най-вече, нищо не е причина да не се усмихваме. Ако признаваме, че сме нещастни в живота си, то е време да го променим. Държавата няма да го направи вместо нас - един такъв грандиозен опит вече се провали.
10 коментара
именно от провалилия се грандиозен опит деформирал традициите, мисленето и разбиранията за света на голяма част от населението иде нещастието... :)
Щастието и нещастието са относителни понятия. Също толкова относителни са и усещането за удовлетвореност и неудовлетвореност. Проблемът при нас е желанието постоянно да се съпоставяме с другите - най-често с останалите членове на ЕС, понякога и с държави извън Европа. Тъжната истина е, че тук никога нищо не е било както трябва, още повече пък през последните почти 68 години след 1944-та. След като нямаме основата, как да очакваме да изградим надстройката?! От това следват постоянните провали в икономиката, които са предпоставка за усещане за неудовлетвореност. И понеже сме българи, нищо лошо не ни е чуждо, като най-тъпото е, че предприемачите ни са менте, от което следва практически безкрайната криза тук. Интересно ми е, ако започнем да се съпоставяме със страните от третия свят, дали пак ще сме толкова нещастни?
"...Ако признаваме, че сме нещастни в живота си, то е време да го променим. Държавата няма да го направи вместо нас - един такъв грандиозен опит вече се провали...."
Това кога да го предприемем: преди или след като сме помогнали на индустриалци като Захариев?
Който пък бил помогнал на държавата като бил изряден с плащането на дължимите данъци и осигуровки.
Голяма грешка е първият коментар да е гневен - срещу някого, срещу нещо. Ще сме нещастен народ докато не започнем да търсим нещо щастливо около нас, а наместо това трошим нерви за да търсим негативното. Ставаш сутрин с една добра идея в главата и усмивка на лицето. Началото е важно и всеки трябва да опита.
Какво общо има Захариев с това да попитам?!
...............Следователно причината за дълбоката ни неудовлетвореност е в самите нас..............
Никога не съм виждал по погрешен извод.
При желание мога да обясня думите си.
До коментар [#5] от "Росен":
Давай, обясни.
Обясни от личния си компютър с високоскоростен интернет достъп защо е нормално в България средната удовлетвореност от живота да е на нивото на тази в Хаити и Палестинските територии.
Българите не се нещастни. Българите по-скоро са неудовлетворени.
В по подредените държави си има правила - ако направиш А и B, може да очакваш да се случи C и D... Не е задължително, но е много вероятно... Тук - каквото и да направиш, нищо няма да се случи. Технологията на случване въобще не зависи от твоите умения и качества, а от съвсем други "извън обективни" неща...
До коментар [#7] от "borabora54":
Напротив! Ето ти пример: направих А - обадих се на Столична община, тел. 9831580, на който се подават сигнали за дупки и съобщих за една, за която никой не се сети в продължение на месец и нещо. Ето ти и С-то: днес вече около нея беше изрязано за запълване с асфалт. Стана много бавно и на цената на две обаждания. Но СТАНА. Този пример е лесен за изпробване, само малко търпение.
До коментар [#8] от "Цветна":
Браво! Примерът Ви е за друго.... и някакси не мога да споделя Вашия ентусиазъм... Някой ви казал да се обадите на телефон - А, за да направи той - B, което е негово задължение, видите ли... Общината отговаря за територията си и тези дупки могат да се обходят и "картографират" от някой служител за един ден с кола... лесно е, трябва само желание. Няма нужда да влизате в играта "... дело всенародно" или "... да асфалтираме дупките за един ден..."
Проблемът както тимирут' загатна е в постоянното ни съпоставяне с околните и другите държави. Аз ще доразвия тезата, и на база собствен опит мога да твърдя че б-те са нещастни чисто и просто от вродените ни завист и злоба. Постоянното сравнение с останлите е пагубно както за човек, така и за нация. Всички сме чували и коментирали
- в Америка е по-евтино , а тука...
- в Англия или незнам къде си заплатите са по-високи , а тука....
- в Швеция социалната система е несравнимо по-добра , а тука...
- в Германия пътищата са перфктни , а тука...
и т.н.
1. Самото мислене е сбъркано, винаги ще има държави с по-високо заплащане, по-добри пътища и прочие. Гледайки по-този начин ние се обричаме на нещастие.
2. За всичко си има причина, и ако в Англия цените можеха да са като в Америка, щяха да бъдат. Ако в Чехия заплатите можеха да бъдта като в Швейцария, щяха да бъдат. Но не може, на всякъде е различно и
концентрирайки се върху негативното обричаме на нещастие.
3. Държа да подчертая че българинът е озлобен, защото само такива крайни емоционални състояния могат да го заслепят, и да откаже да види цялата картина. Иска да има американски стандарт, но не иска да работи като американците - 60-80 часа на седмица. Иска да има Френски стандарт, но не иска да плаща френски данъци - 50%. Иска да живее като германец но не иска да учи и работи като германец.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.