Созопол - между митовете и истините

Мощи и вампири вместо сувенири

Засега този грандиозен план за Созопол обаче е само на скеле. И само на пръв поглед изглежда, че всички, ангажирани да наливат основите на промяната, работят в хармония. Едно от най-ярките разминавания между легенда и действителност в града е въпросът с търговския ефект от двете най-шумно рекламирани "чудеса" на Созопол - мощите и вампирите. Няма как да не помните гръмкото изказване пред журналисти на говорителя на всичко, което излиза изпод земята и от дълбините на морето на Созопол Божидар Димитров: "Трябва да ви кажа, че мощите и вампирът в Созопол, които са един до друг, носят повече приходи, отколкото един средно голям завод. Това са многобройни групи туристи, някои идващи за това, други, водещи ги от Слънчев бряг към Златни пясъци, които стоят търпеливо на опашка, за да се поклонят или пред мощите, или да видят с любопитство вампира."

Кратката справка със самите туристи, разхождащи се в централната част на града във ветровития финал на август, обаче не потвърди тази заявка. Никой от произволно спрените чуждестранни гости на града не беше чувал ни за свещените кости, ни за средновековните вампири. Алексей и неговото семейство, които срещаме тъкмо пред църквата, в която се намират мощите, се вписват в профила на типичните за Созопол туристи през последните няколко години. От Русия са и търсят хубаво време, море и разнообразие. От нас научават за чудодейната реликва, но не изглеждат заинтригувани. Оценката им за това, което предлага най-старият черноморски град, се изчерпва с простичкото: "Everything's fine." Догодина ще почиват на друго място. "Все пак има толкова красиви места по света", казва Алексей, увесил огромен фотоапарат Canon на врата си.

Студентките Рианън и Арабела от Уелс са на еднодневна екскурзия до Созопол, иначе са отседнали в Крайморие. Тук ги води желанието да видят град, който е по-красив от Бургас, и засега Созопол покрива този критерий. Посрещат с "ха, готино!" историята за вампира, за която не са чували въпреки мимолетния флирт на британските медии с новината. Но повече ги привлича това, че в България храната е вкусна, а хората - гостоприемни. А намиращата се в златната си възраст Зузана от Чехия кръстосва Стария град с единствената задача да намери парче от онова тихо градче с калдъръмените улички и смокиновите дървета, което пази в спомените си отпреди 20 години.

Както ще обяснят прагматично туроператорите и хотелиерите, работещи в региона, мощите и вампирите може и да са ефектни PR акции, но съвсем не са продуктът, който Созопол продава или пък който носи приходите на града. "В никакъв случай не можем да кажем, че сега идват туристи на културен туризъм", категоричен е собственикът на един от големите хотели в града, Villa List, Иво Илиев. Управителят на туроператора гигант TUI в България Богдан Христов също е скептик относно отражението, което уникалните находки оставят върху бизнеса. "Специфичен туристически интерес в големи мащаби заради новите открития или по-старите според мен е химера. Те ще помогнат за привличане на сравнително ограничен брой туристи от целеви обиколни групи", отсича той. 

Но в същото време и двамата са на мнение, че идеята Созопол да развива културен туризъм има бъдеще. За разлика от своя архивраг Несебър той все още успява да се предпази от прекомерното комерсиализиране. А и гостите на града, и професионалистите в туристическия бизнес казват, че Созопол има свой почерк и индивидуалност, които все още не се използват достатъчно и умно.

Хотелиерът Иво Илиев смята, че е нужен повече интелект по цялата верига - от опаковането на туристическия продукт, през образованието на кадрите в бранша до обществената нагласа за посрещане на госта. А за Богдан Христов от TUI решението е в доброто "пакетиране" на ценностите на града - внимателна грижа за културните обекти и находки, находчивата им презентация и реклама и постоянство в поддържането на търсения имидж. "Созопол е  град курорт с добър баланс на това, което предлага - интересна градска, историческа и културна среда, а и за град плажовете му са много добри. Има потенциал. Ключът е в общината според мен. Да си подредят приоритетите и да решат дали гащите по сергиите, цацата във фритюрниците или нещо друго им е по-важно. Ако държавата помогне - добре. Ще им помогнем и ние с продажбите на този продукт на нашите, общо взето, културно индиферентни туристи.

Но има бъдеще", пак подчертава той.

Засега обаче общината и Министерството на културата трудно биха могли да ни убедят, че има последователност и мисъл както в опазването на културното наследство на Созопол, така и в презентацията му. (До редакционното приключване на броя кметът на града Панайот Рейзи не успя да да отговори на въпросите на "Капитал".) Прави впечатление, че едни обекти получават големи порции внимание, финансиране и реклама, а други съвсем буквално са потънали в море от празни бирени бутилки и нехайство. Силен е контрастът между Южната крепостна стена, която се възстановява с европейски, правителствени и общински средства и е с осигурено финансиране за години напред, и Некропола на плажа "Харманите", който е оставен да се саморазрушава заради имотни претенции към земята, на която се намира. На устното обещание на министъра на културата Вежди Рашидов за финансиране лежи и екипът от археолози, който проучва миналото на остров Свети Кирик (вижте повече за интересната му история в допълнителния текст). Те копаят там вече четвърта година благодарение на чужди държави меценати и безплатния труд на доброволци.

В същото време археолози, реставратори и изкуствоведи, които работят в региона, срамежливо изказват притеснения, че прекаленият стремеж към продаване на културното наследство може да подмени автентичността му и да го превърне в обикновен туристически кич. Преди време българския комитет на международния съвет паметниците на културата и забележителните места ICOMOS изпрати серия от разтревожени писма до институциите, в които констатира прекомерна намеса и подмяна на автентичността при възстановяването на Южната крепостна стена.

Пред "Капитал" председателят на управителния съвет на фондация "Созопол", която работи по реставрацията и реконструкцията на стената, Кирил Арнаутски коментира, че има подкрепата на правителството, областната управа и общината и че Созопол е пример за това как съвместните усилия на всички могат да доведат до правилна политика за опазване на културното наследство при спазването на всички международни закони и харти. "Общоприето е в целия свят старото да се отделя от новото. Нямаме за цел да повторим едно към едно старото, тъй като това няма как да стане. Но се доближаваме до начина на градеж, слагаме оловна ламарина, която се огъва и отделя оригинала от това, което се изпълнява сега", обясни той. 

Затова пък туристите, които щъкат покрай стената, днес не губят време в търсене на приликите и разликите. Е, може крепостната кула да не изглежда точно така, както е била в миналото, но пък как хубаво стои на нощните снимки от ваканцията. В късен августовски следобед от някои пейки можеш да чуеш въздишки на старци, които си спомнят как на мястото на излетия бетон под стената някога са надвисвали смокини. Докато от друго място долита: "Пешо, айде де, нямаме нито една снимка на кулата заедно..."