Състезание по дух и творчество
Защо си заслужава да обърнем внимание на надпреварата между българските градове за Европейска столица на културата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Достатъчен е един концерт или фестивал и градът вече не е същият. Няма значение, че звездите може да са поувехнали, защото са били актуални преди повече от десет години. Или че времето е решило да омачка дрехите и настроението на публиката. От последните няколко богати фестивални лета си спомняме само как градовете светват, как хората стават по-усмихнати и ведри, как малките бизнеси започват да си поемат въздух, когато нещо интересно и различно се случва край тях. Когато има къде да отидеш, какво да правиш и за какво да говориш.
Тъкмо от убеждението че културата и културните събития могат да са мощен двигател за развитието на градовете, тръгва идеята за конкурса "Европейска столица на културата", който се организира от Европейската комисия. Всяка година две различни държави от ЕС организират вътрешни състезания между градовете си за това кой заслужава тази титла. През 2019 г. е ред на България и Италия да излъчат свои представители. За да стигнат дотам обаче, трябва да изминат дълъг път на подготовка.
"Европейска столица на културата" е считана за една от най-успешните инициативи на ЕК, защото с малко пари се постига голям ефект. По същество това е проект за промяна на градовете, за подобряване на средата и качеството на живот в тях, само че реализирани изцяло с инструментите на културата. Титлата е шанс за добър имидж, туристи и нова инфраструктура, но не се дава непременно на градовете, които така или иначе имат престиж, известност и заслуги в областта. Дори напротив. "Европейска столица на културата" не е титла за заслуги", подчертава Юрий Вълковски, директор на Фондацията за градски проекти и изследвания и част от екипа, който консултира София в конкурса, и обяснява: "В началото градовете си мислят, че щом имат културно-историческо наследство или са организирали успешни фестивали например, ще получат титлата. Често става точно обратното - печелят градове с проблеми в сферата на културата и желание да ги оправят."
Подготовката за конкурса представлява серия от ангажименти, които поемат общинските администрации за да разнообразят културния живот в града си, облечени в конкретни събития, инвестиции в инфраструктура и подкрепа на творчески инициативи. В замяна очакват титлата да донесе икономически ползи за региона. Поне това показва опитът на всички градове кандидати досега. Защото дори да не спечелиш титлата "Европейската столица на културата", усилията, които се полагат по време на кандидатстването, изчистват културната визия и стратегия на града, подреждат и улесняват общуването между институциите, бизнеса и творческите среди. Така че дори като приключи суматохата, градът от само себе си да е изградил културна екосистема, която да прави живота в него по-шарен и интересен.
В момента в шестте български града, за които със сигурност се знае, че ще участват (Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Русе и София), кипи трескава подготовка. Първата им среща с журито на конкурса е през октомври и дотогава трябва да са готови с атрактивна програма, придружена от реалистичен бюджет за постигането й. От опита на други европейски градове екипите са научили, че начинът, по който презентират идеите си, е не по-малко важен от написаното във формата им за участие. Журито се състои от 13 души, като седем от тях са експерти, предложени от различни европейски институции. Останалите шест се предлагат от Министерството на културата и се одобряват на Министерски съвет. "Обикновено европейските експерти държат на иновативното, нестандартното, различното от предишни градове, а националните искат държавата да се представи по възможно най-добрия начин, да се покаже типичното за нея", обяснява Юрий Вълковски. След първата среща между градовете кандидати и членовете на журито в края на 2013 г. се очаква да бъде направена шортлиста с участниците, които продължават във втория етап. Окончателното решение се взима до края на 2014 г., а през 2015 г. се гласува от Европейския парламент.
Освен титлата "Европейска столица на културата" спечелилият град получава и парична награда в размер на 1.5 млн. евро, като тя се изплаща непосредствено през 2019 г. за да подпомогне планираната културна програма през годината. Малина Едрева, общински съветник и член на екипа, който издига кандидатурата на София, нарича тези средства "пудрата на всичко изработено през годините", защото съществените инвестиции по време на подготовката се правят от самите градове - със средства от общинските и държавните бюджети, от структурните фондове за обновяване на културната инфраструктура и от частни спонсорства. Според Юрий Вълковски експертите от журито очакват да видят ясни бюджети от общините по пътя им към 2019 г., но има негласно правило "да няма изхвърляне". Европейската комисия поощрява създаването на нови културни сгради по време на подготовката, но очаква ясна програма за поддръжката им след това и качествено съдържание, с което те да привличат публика.
Запознайте се с идеите, с които българските градове ще се опитат да се преборят за престижната титла, проблемите, които искат да разрешат чрез участието си в конкурса, проектите, които планират по пътя, и ползите, на които се надяват срещу положените усилия.
3 коментара
Алооо, редактори?! Две девойки са писали по статията, а още на първата "страница" липсват три запетайки и присъства уникалната дума - "шортлист", която очевидно спестява много пространство и мислене.
Също може да сложите едно уточняващо "този" пред "на етапа", ако не за друго, поне за звучност.
"шортлиста" - в ж.р. ; )
извън това - интересен и удобно структуриран материал, благодаря
Все пак, лимецът е житна култура, а когато става дума за граница (в математиката или на Римската империя), терминът е "лимес".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.