Аз плюс Ти. Равно на Нас
Все повече жени избират да добавят фамилията на съпруга си с тире към своята. Какво ни казва този избор за нагласите им към брака?
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Аз+Ти не е равно на Повече Теб. Или повече Мен. Аз+Ти е равно на Нас - поравно от теб и от мен.
Българското семейство започна устойчиво да променя своята формула през последните двадесет години. И знаците за тази промяна са навсякъде около нас. Прави ли ви впечатление например, че напоследък върху бизнес картичките жените все по-често декларират метаморфозата в семейния си статус с тире.
Изкушени от усещането, че този избор става все по-масов, решихме да проверим коя от трите възможности, които дава Семейният кодекс, се радва на най-голяма популярност през последните години - дали традиционното приемане на фамилията на мъжа от жената след сключване на брак, дали компромисното добавяне на името на съпруга към собственото или пък категоричното запазване на моминското име. Оказа се, че както много други области, които ни обясняват живота, и тази глава липсва от българската статистика. Подобна информация просто не се събира.
Убедени сме обаче, че както в правилата на българския език тирето е препинателен знак, който може както да свързва, така и да отделя думите, и в социалния свят то има функцията да променя значенията на онова, което знаем за брака.
Така, както във времето на черно-белите дни на социализма всички лелки се представяха със строгото: "Петрова" (което в съзнанието ни е последвано от пауза и потропване с крак, демонстриращо, че жената е здраво стъпила на земята частица от най-малката клетка на социалистическото общество - семейството), така и сега "Петрова тире Стоянова" ни говори със същата категоричност. Казва ни обаче друго - че фамилното име вече не е инструмент за възпроизвеждане на традицията, а продукт на съзнателен и обмислен избор. И е знак, по който можем да разчетем как се променя физиономията на българското семейство.
Това, което вече знаем от статистиката, е, че то отказва да съществува само под една форма - бракът. Макар той да е все още най-често срещаният семеен съюз и по-предпочитаната форма, данните от последното преброяване ни показват, че през последните десет години се е увеличил два пъти делът на двойките, които живеят заедно без подпис - от 4% през 2001 до 8% през 2011 г. Освен това отлагането на брака се практикува с все по-голямо усърдие от младите хора. Ако например през 1990 г. средната възраст за сключване на първи брак при жените е била 21.4 години, през 2010 г. тя е 26.9 години.
Моето професионално "аз" и бракът
И тези няколко години са от ключово значение за развитието на модерните български жени - в този интервал те търсят по-добро образование и професионално израстване, трупат опит и социален капитал. Сменят партньори и проверяват кои връзки имат потенциал да се трансформират в семейство. И ако и когато решат, че бракът е естественият следващ етап по пътя им, влизат в този съюз със самочувствието за собствен почерк и биография, които не биха изтрили лесно със смяната на документите.
Професорът по лингвистика от Университета във Флорида Диана Боксер обяснява, че социалните практики, свързани с имената в дадено общество, разкриват много ясно как са разпределени и как се възпроизвеждат властта и статуса в него. Затова по думите й смяната на името при жените днес е внимателно обмислен преход към новата им идентичност като част от брачната двойка. Модерният конфликт, казва Боксер, е в припокриването на желанията - от една страна, за солидарност с новото семейство, от друга, за разчупване на традиционната мъжка хегемония.
За Зорница (31 г.) този конфликт се елиминира именно с тирето. Когато тази година тя се омъжва за дългогодишния си приятел, решава да запази своята фамилия, с която вече се е наложила в професията и социалния си кръг, но и добавя неговата към своята като жест на съпричастност и уважение. Всъщност бракът отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на жените нито за да се легитимират пред обществото, нито като инструмент за социален успех. Затова според Зорница тирето показва по-скоро промяната в отношението на мъжете към брака, отколкото на това на жените - фактът, че те са по-благосклонни към идеята, показва и готовност да отстъпят от властовия ресурс, осигурен им от традицията, и да приемат партньора си като равнопоставен.
Моето лично "аз" и бракът
Това е аргумент, който допада и на жените. За много от тях тирето е и символ, с който казват: човекът до мен е този, с който управляваме живота си заедно, не който взима решения вместо мен. Изборът на Ася (32 г.) да добави фамилията на съпруга си с тире към своята е колкото практично ("контактите ми в работните среди ме знаеха със старата фамилия"), толкова и емоционално решение ("не бях готова да изхвърля фамилията си, с която сме съжителствали мирно цял живот. Все едно да станеш някой друг, но пък исках като ставаме семейство, да уважа по старомодния начин мъжа си"). В крайна сметка обаче е начин да каже на външния свят: "Ето ме. Уж същата, но не съвсем - малко по-споделена, прилепена, обогатена."
Според психолога Милена Манова за много жени тирето маркира прехода на жената от стария към новия й живот. То е форма на адаптация към промяната. "Свързано е със собственото разбиране за това кой си и какъв си и затова доколко те определя съвместният брачен живот. Но е и стремеж за независимост. Сякаш казва: няма да ме доминираш", коментира тя и добавя, че според нея жените, които прибавят фамилията на съпруга си към своята, се отличават с по-висока степен на решителност и умеят да отстояват себе си.
Когато преди няколко години Петя (31 г.) и бъдещият й тогава съпруг разговарят за баланса между "моето" и "твоето" име в брака, стигат до идеята - "ами защо да не си подменим имената с ново, което да не е мое и не е негово, а е наше". Разбира се, както разказва Петя, "лелята от гражданското, с която обсъждах въпроса, беше суперизумена и каза, че такъв вариант не съществува. Или поне не може да се случи ей така, когато се женим". Тогава се спират на варианта с тирето, стискайки ръце, че по някое време ще преразгледат казуса.
В Столичния дом за радостни обреди, където човек непременно отива, ако иска да промени семейния си статус, и до ден днешен гледат с високо вдигнати вежди на опитите на двойките да измислят свои тълкувания и форми на брачната институция. Не се подвеждайте по веселото име. Това е място, на което с тежка тържественост се пазят устоите и ценностите на брака, и не си й помисляйте да стъпите там, ако ще подлагате на съмнение смисъла или актуалността на тази форма на семеен съюз. С присъщата за общинския служител отдаденост на документална трактовка на живота директорът на дома Саша Габровска ще ни обясни да не търсим някакъв дълбок смисъл в това, че жените избират да встъпят в брака с тире. "Животът трябва да става все по-практичен, а тирето улеснява нещата", отсича тя. И със същия размах оповестява глобалната прогноза, че бракът отново ще възтържествува като универсалния калъп, в който се побира определението за семейство. "Много скоро нещата ще си дойдат в релсите", прозвучава почти заплашително гласът й.
Мислим си само - добре, че машинистът на влака са самите двойки. И те чертаят пътя си по собствена формула. С или без тирето.
48 коментара
Всъщност тирето може да е форма на адаптация към промяната на обществото, но все още остава израз на старовремски традиции и не достатъчна зрялост. В съвременния свят, когато жените и мъжете са равни, фактът, че една жена променя името си или слага с тирета фамилията на мъжа си, а той не, всъщност е показателно, че все още живеем в общество, където мъжът е центърът семейството.
Смяната на име или добавяне на тирета е изключително остаряла практика и вече ненужна в съвременото общество. Това са останки от едно време, когато жената не е била индивидуалност, а се е идентифицирала по името на мъжа си.
Освен това, от административна гледна точка смяната на името на жената я прави нов човек. В България при смяна на име след брак трябва да се извадят нови документи за самоличност, където името е съвсем друго. Оказва се, че актът за раждане и паспортът имат различни имена и трябва да доказваш, че това всъщност си ти. Добре, че има ЕГН-та, че улесняват работата. Добавянето на фамилия с тире също не е решение, защото според администрацията името не е съставено от две отделни стари, а се смята като цяло ново, така че пак не фигурирате под старото си име в регистрите.
Накрая, ако приемането на името на мъжа е акт на уважение към него то това, че мъжът не приема фамилията на съпругата си показва ли неуважение към нея?
въпросът е уреден нормално в нашето законодателство - всеки от съпрузите може да вземе името на другия , да си запази своето или двете с тире !
добре би било смяната на личните документи при промяна на името поради встъпване в брак да става безплатно и в сроковете за експресна поръчка като подарък от държавата за новобрачните !!!
Според мен въпросът за промяната на името е по-скоро въпрос на его, а е по-добре на него да се гледа по-практично. Проблемът е, че когато човек се жени, обикновено не мисли, че може и да се разведе, а тогава личният произвол с името изведнъж става първостепенен и излиза доста скъпо.
Не знаех, че тирето във фамилните имена е тръгнало да става масова практика у нас (а може и да не е, щом липсва статистика), но не бих избрала този вариант "ни риба, ни рак." Намирам го за тромав.
Иначе, интересни изводи прави лингвистката от Флорида, но не зная как третира особения случай на уж мачистката Испания, където не е предвидено смяна на фамилното име при сключване на брак: напр. при един Гомес и една Иванова, в по-модерните времена те са семейство Гомес Иванова, и тези фамилни имена ще носят и бъдещите им деца.
Истински случай в семейството ни: Връща се синът ми от детска градина в деня, в който децата трябваше да носят листчета с имената и местоработата на родителите си. Синът ми чете от 4- годишен, та коментарът му беше "Всички майки с фамилии, само моята - с "минус" :); защото аз също съм с две фамилии.
с тире или промяна изцяло на фамилията тва си е лепене на етикет за собственост при жената и я показва в не особено добра светлина. Единствено мога да оправдая смяна на фамилията при жени които не си я харесват. Изглежда много трудно голяма част от жените да се измъкнат от тази идиотска традиция, също и мъжете които им го позволяват, отделен въпрос е защо все още има хора които се бракуват, при положение че актът е супер безсмислен, сякаш си длъжен да уведомиш държавата за нещо, всеки индивид трябва да се третира индивидуално и да се приключи с всички обезличаващи го глупости
Според мен това е свързано с факта че браковете вече са много по-късно. На 30 или 35 години всяка втора жена е започнала някаква кариера и е направила име, което е трудно да смениш просто така. Това особено важи за обществени професии като лекари, зъболекари, журналисти и т.н. Преди като си се женил на 20 реално си започнал да работиш за "името си" след брака, а не обратно. Отделно от това в момента тези две имена с тирета са характерни само за големите градове, защото в малките да не вземеш името на съпруга все още е кръвна обида към целия му род
Странно но статията не е засегнала причината поради, която се сменя фамилията на жената!?! Единствено се говори за мъжа!?! Каква е причината за създаВане на семейство!?! Да не би да мъжът или жената!?! ДЕЦАТА, ДЕЦАТА и пак ДЕЦАТА! Няма никакво твое и мое, а има само НЕГОВОТО! Статията трябваше да е озаглавена "Егоизма на работещите жени"!
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#4] от "domakinq":
[quote#4:"domakinq"]"Всички майки с фамилии, само моята - с "минус" :)[/quote]
Аз също избрах компромиса и съм с 2 фамилни имена, но на практика използвам или едното или другото в зависимост от случая.
По-интересното, според мен, е , че майка ми преди 50 години не е сменила името си и макар и омъжена, е запазила моминското си име, което използва и до днес. Не е направила компромис, т.е. аз "регресирах" по отношение на нея.
А, по отношение на темата брак или не, се сещам за разказа от сборника “Муха в ковчега" на Колдуел за мъжа, който стои пред гроба на жената, споделила 30 години от живота му. Той е решил в началото на съвместния им живот да изчака преди да й предложи брак...
До коментар [#2] от "КМЕТ В СЯНКА":
[quote#2:"КМЕТ В СЯНКА"]въпросът е уреден нормално в нашето законодателство - всеки от съпрузите може да вземе името на другия , да си запази своето или двете с тире ! [/quote]
Въпросът е уреден добре само при избора на име при встъпване в брак. От там нататък не е уреден никак. Единствено при запазване на името няма административни проблеми. При смяна или с тире става по-сложно, защото човек има едни документи издадени с едно име, други с друго, пък като се разведе става още по-забъркано. Да не говорим, ако се опита да живее в чужбина - там си е направо приключение да убедиш администрацията, че актът за раждане е на лицето по паспорт.
Просто трябва човек да запазва името си и ако е толкова необходимо да се вписва в личните документи отделно по съпруг/съпруга. Възможно е също и в личните документи да се вписва рожденото име в случай, че се приема друга фамилия при брак. Друго решение е тирето да си признава като разделителен знак за две фамилии, защото в момента се смята по-скоро като изписване на една.
Аз плюс Ти. Равно на Нас
Купонът става все по-забавен. Тирета, фамилии, усмивки, цветя и конфети. А оня непрокопсаник, който тя сънува през вечер, докато мъжът и хърка, или пък оная, курвата, с опнатото задниче, тънката талия и с щръкналите цици, които той си представя, докато я обладава, са тема табу. Там няма тирета, защото няма фамилии. И имена няма. Защото незнайната амазонка и незнайният воин, не се нуждаят от документално увековечаване в брачното счетоводство. Тя никога не би смутила усмивката на детето си, когато се разминава с истинския му баща, както и той не би притеснил майката на детето си, в присъствието на съруга и. И любовницата и любовникът, са деликатни хора. Те умеят да си тръгнат безшумно, точно както са и дошли в живота ти Те не се хабят в напразни битки. Какво значение имат тиретата, фамилиите и брачните договори - някакъв опит, да се задържи неудържимото, или казано направо - да се препотвърди правото на собственост. Но тя собствеността минава обикновено през много ръце, преди да стигне до твоите. И ще бъде вечно твоя само когато всички други са престанали да я желаят.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.