Кажи баба thank you

Според данни от Националния статистически институт към момента около 25% от децата остават извън детските градини (виж графиката). Жените домакини в страната пак по официални данни са около 3-4%. Така социологът Алексей Пампоров от Институт "Отворено общество" изчислява, че около 20% от децата се отглеждат изцяло от бабите и дядовците си. По думите му досега публичните услуги в тази област са се реформирали недалновидно. "Тази система трябва да е гъвкава, да се планира по-добре и да се адаптира лесно към данните за раждаемостта", коментира Пампоров.

Освен недостига на места в детските градини друга причина за острата необходимост от баби и дядовци е липсата на алтернативни грижи за деца. В големите градове тепърва прохождат родителските кооперативи или корпоративните детски градини. В Германия например т.нар. дневна майка (жена в майчинство, която освен за своето дете се грижи за още няколко други през деня, срещу което получава заплащане от общината) е институция.

За повечето хора обаче алтернативите се изчерпват с професионалната детегледачка, която доста двойки трудно могат да си позволят (средната цена за пълен работен ден, пет пъти в седмицата е около 650 лв.). А освен финансовия има и други фактори, които карат родителите да предпочитат бабината пред наемната помощ. Жани Дядовска изчислява плюсовете и минусите: "Баба = каквато, такава, трудно може да промениш характер, важно е да имате консенсус за възпитанието и режима на детето, задължително да сте в един район, безспорно ценна във важни моменти, икономически най-изгоден вариант. Детегледачка = можеш да сменяш, по-лесно изискваш и контролираш, притеснение, че външен човек е в къщата, сериозен месечен разход..."

Социологът Алексей Пампоров казва, че в държави като България, където доверието към другия е изключително ниско, е широко разпространен фамилизмът - да разчиташ само на хора, с които си свързан с родство. На кого да оставиш детето си, ако не на баба му?

Често този тип подкрепа решава чисто икономически проблеми. В изследванията си д-р Сийка Ковачева открива, че много от младите двойки, които са живели независимо преди раждането на дете, са се върнали да живеят отново с някоя от родителските двойки не толкова заради липсата на жилище, а заради високите разходи по отглеждането на детето като ток и вода, дрехи и храна. Американският антрополог и етнограф Кристен Годси, която изследва моделите на създаване на семейства в Източна Европа, описва същия феномен. Казва, че е характерен и за други страни в региона. "Икономическите реалности в България днес засилват културните опори на взаимодействие в традиционните семейства", коментира тя пред "Капитал". И забелязва реципрочност в очакванията - в замяна на финансова подкрепа от децата си много от възрастните хора са повече от щастливи да се грижат за внуците си.

Двойките с малки деца пък се сблъскват с друг проблем - липсата на гъвкавост на пазара на труда. В България възможностите са горе-долу две: родителите или работят на пълен работен ден, или изцяло гледат деца. В изследване на Националния статистически институт за съвместяването на професионалния със семейния живот над 100 хил. от неработещите заявяват, че искат да се трудят, но не могат, защото няма кой да се грижи за децата им. "Възможностите за съчетаване на платен и неплатен труд са силно ограничени – около 2% от заетите работят на намалено работно време. За сравнение в Холандия около 70% от жените и 20% от мъжете имат работа с намален работен ден", дава пример д-р Сийка Ковачева.

В същото време детските заведения са с фиксирано работно време, а родителите често са принудени да работят извънредно с кратко или изобщо без предизвестие. В такива случаи отново супербабите идват на помощ. Когато бебето на Валерия навършва една година, тя решава да се върне на работа, защото "са нужни двама работещи родители, за да може да функционира нормално едно семейство с дете". Но решава да използва възможността, която дава Кодексът на труда, и да прехвърли майчинството си (тоест гледането на дете до 2-годишна възраст) на своята майка. "Това бе последната година преди пенсия на нашата баба, работата й беше тежка и заедно решихме, че ще й е по-приятно да я прекара с внучето си", разказва Валерия. Така майка й получава задължителните 240 лева от НОИ, а младото семейство й изплаща остатъка до заплатата, която би получавала, ако работеше, в знак на благодарност, че вместо това полага грижи за детето им.

Според д-р Сийка Ковачева държавната политика за подкрепа на младите семейства не е адекватна спрямо пазара на труда, при това в условията на глобална конкуренция. Най-вече защото стимулира традиционното разделение на половите роли. "Родителският отпуск може да се ползва и от двамата родители, но няма квота само за бащи, която да се губи, ако не се използва", коментира тя и продължава: "Въвеждането в скандинавските страни на такива периоди от родителския отпуск, определени само за бащите, доведе до това, че вече 80% от бащите ползват част или изцяло полагащия им се отпуск (колко бащи са ползвали отпуск по бащинство в България - вижте графиката). А защо това е проблем? "Дългото откъсване на майките от пазара на труда също е фактор за тяхното задържане на по-ниско платени работни места", обяснява д-р Ковачева.

Друг проблем, който тя посочва, е липсата на гъвкавост при ползването на родителските отпуски и на работното време на обществените детски заведения. Ковачева цитира Европейското социално изследване от 2009 г., според което в България хората имат най-високи очаквания спрямо държавната отговорност за подпомагане на работещите родители. В същото време обаче са и най-недоволни от социалната политика в подкрепа на работещите родители и най-малко удовлетворени от възможностите за постигане на баланс между работа и семейство (какви политики ще развива държавата в тази посока през 2012 г. - вижте в карето)

Какви са ефектите

В лекциите си по социология на семейството в Софийския университет една от  задачите, които Алексей Пампоров дава на студентите си, е да наблюдават детска площадка. Там е лесно да уловят различните модели на поведение на децата в зависимост от това къде и с кого прекарват най-много време. "Децата, гледани от баба си, винаги се отличават. Те общуват лесно с възрастни хора, но пък се срамуват да играят с другите деца. По-кротки са, по-дебело са облечени, по-чисти са. Бабите учат на тишина и спокойствие, носят им филиите. Режат им всичко. Лишават ги от самостоятелност. Карат ги да учат уроците наизуст. Питат: "Ти послушен ли беше?", описва сцената Пампоров.

С нея той илюстрира, че всяко поколение е носител на различни ценности и старият модел на възпитание често води до инфантилизация на младите хора - на 30 години все още искат да са деца и спят на дивана на мама, защото им е по-удобно. Така например средностатистически българският мъж напуска дома на родителите си на 32 години (италианците са рекордьори в Европа, защото заживяват самостоятелно на 36 години). В Северна Европа моделът на социализация е обратен - той насърчава самостоятелността на децата.

Австралийският предприемач Стийв Кайл, който живее в България, нарича този модел на възпитание "баба факторът". Той самият е женен за българка и казва, че е водил битки с родителите на съпругата си, за да не се намесват във възпитанието на децата им. За него детската площадка е културен шок. Там най-често възрастни хора го навикват, че позволява на своите малчугани да играят в калта или да се боричкат със своите връстници. "Веднъж един дядо ми се скара, че давам на детето си да се забавлява твърде много. Трябва да го научиш за суровата реалност на живота. Да го подготвиш, че животът е тежък и лош, ми каза той", учудва се Стийв Кайл. Всъщност това, което го притеснява в "бабините" модели на възпитание, е, че възпроизвеждат начин на мислене, който няма общо с начина, по който се развива модерният свят. "Това са хора, израснали с параноята на комунизма, когато е било невъзможно да имаш доверие на някого извън семейството. Цялата енергия и усилия се влагат в това да криеш, да се пазиш. Но сега тези стени ги няма, светът е свързан, бизнесът, комуникациите - всичко. Ние сме малка държава, би трябвало да можем бързо да се променяме, да се адаптираме към новите реалности. Да се движим като моторна лодка. Вместо това приличаме на самолетоносач. А като даваме децата си да ги възпитават баба и дядо, забавяме способността си да променим този начин на мислене", заключава той.

Но, разбира се, в никакъв случай не отрича хубавите страни на ценностната система, която носят възрастните хора и която според него е причината (по собственото му определение) България все още да е спокойна страна, с ниско ниво на престъпност и много топлина и човещина в отношенията между хората. Емилия Славова разказва, че макар ролята на бабите в нейното семейство да е голяма, разликите в поколенията си казват думата и е трудно да се постига разбиране и общи модели на възпитание."Децата имат нужда от баби, но имат нужда и от млади хора в развитието си. Мисля, че проблем на голяма част от по-възрастното поколение (и то рефлектира върху отглеждането на децата) е отчаянието от живота, неудовлетворението, фрустрацията. Ако имахме едни жизнени, поддържани баби, отворени към живота, нещата биха били по-различни", коментира тя.

Идеята не е бабите да са изолираниот внуците си, а и те да имат пълноценен живот. А какво мислят самите баби? "Сега имаме много кратък период да сме полезни. Днешните деца са много различни, развиват се много бързо, а и начинът, по който се отглеждат, е различен ", споделя ни една от тях, чиито внуци живеят в чужбина и тя успява да прекарва с тях само ваканциите. За нея помагането в отглеждането на внуците е компенсаторен механизъм: "Ние сме от поколението, което много тичаше и работеше и не сме си гледали децата. Сега наваксваме."

* Имената са сменени по настояване на героите.