Аз и Ти. Докато се обичаме

Питахме всички какво мотивира избора им, кое ги определя като семейство и защо са заедно. Те бяха честни. Не чухме нищо за "Голямата любов". И не беше важна формата, под която съжителстват един с друг, а съдържанието, с което запълват връзката си.

Статистиката е категорична, че българското семейство претърпява сериозна трансформация. Начинът, по който се разгръща жизненият път на двойките сега, е много по-различен от този, който са следвали техните родители. В черно-белите дни на соца е бил популярен моделът ранна брачност - ранна раждаемост, а отклонения от нормата са били рядко срещани. Днес е шарено - една част от хората отлагат родителството, избират да съжителстват с партньор и отглеждат децата си в безбрачни семейни съюзи, семейните съюзи, които формират са по-нестабилни и т.н. Данните от преброяването на населението показват, че през последните десет години се увеличава два пъти делът на двойките, които живеят заедно без брак - от 4% през 2001г. до 8% през 2011 г. От всички съжителства без подпис 70% са във възрастовата група 16 - 39 години. Появата на безбрачните съжителства доближава България до модела на западноевропейските страни – Франция, Германия, Холандия, скандинавските страни. Законодателството обаче се развива по-бавно и Семейният кодекс все още не легитимира различните форми на съюзи.

Докато смъртта ни раздели или докато ни е удобно заедно

Според Елица Димитрова, социолог в Института за изследване на населението и човека към БАН, съвместното съжителство придобива смисъла на "пробен брак", тоест фаза, в която партньорите се опознават, адаптират се един към друг и се подготвят за следващата стъпка – родителство и брак. Въпреки че някои изследователи го наричат "алтернатива на брака", Димитрова смята, че в България случаят все още не е такъв, защото голяма част от тези съжителства се трансформират в бракове. Освен това данните ясно показват, че бракът все още е най-често срещаният тип семеен съюз и остава по-предпочитана форма. "Според данните от последното преброяване с нарастването на възрастта относителните дялове на лицата, които са в брак, също нарастват. Може би това е ефект от зрелостта - хората търсят по-стабилна връзка. Появата на детето за част от хората е сериозен "аргумент" в полза на брака," обяснява Елица Димитрова.

Налице е обаче тенденция за отлагането на браковете и тя се наблюдава от началото на 90-те години. За това говори бързото нарастване на средната възраст за сключване на първи брак, която през 1990 г. при жените е била 21.4 години, а през 2010 г. е вече 26.9 години. Обяснението е както в стремежа за по-добро образование и професионално израстване, така и в желанието първо да се опознае партньорът, преди да се вземе решение дали връзката може да се развие в семейство.

Психолозите виждат и други причини за отлагането на брака - страхът от обвързаност, от несвобода, от твърде голяма отговорност. Чрез съжителството без брак партньорите сякаш си оставят възможност за изход от връзката. "Исках да имам възможност да си тръгна." Елена е откровена защо е противник на брака. Счита го за "излишно заробване". Андрей пък го възприема като усложнение и формалност. Неговото убеждение е, че хората трябва да са заедно, докато това им носи удоволствие, спокойствие или каквото е това, което ги мотивира. И двамата обаче са преминали към следваща стъпка с партньорите си и си поделят отговорността за отглеждането на деца.

"Страхът е - ако съм в брак, съм зависим и длъжен. А илюзията - че ако не сключа брак, ще ме обичат повече и няма да правя нищо за дълга семейство", коментира психологът и психотерапевт Милена Манова и казва, че обикновено тези хора разглеждат живота като една неопределена и безкрайна перспектива. И го живеят като Чехови герои - в очакване да се появи по-добрият живот, по-добрият партньор.

Според нея съжителството без брак не е непременно отрицание на старата форма на семейственост, а по-скоро преминава през своя период на пробация. Смята, че така формираните съюзи не са непременно представата на двойките за подреден живот, а по-скоро, че така са се случили нещата и съжителството се изгражда на принципа "да пробваме и да видим какво ще се получи". Това е особено валидно при мъжете, казва Манова, защото те не търсят сигурността в брака или в семейството както жените, а в кариерата, властта, статута, съизмерването с другите мъже. "Мъжете, които живеят в съжителство, живеят по-импулсивно и на принципа "отлагаме нещата и както се случат", обяснява Милена Манова.

Кажи да

Отлагането на брака има своите корени  и в обезсмислянето му като институция, в изпразването му от съдържание. Той отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на индивида нито за да се легитимира пред обществото, нито като инструмент за социален успех. В последното мащабно изследване на европейските ценности през 2008 г. един от въпросите, който социолозите задават на респондентите, е "доколко смятате, че бракът е отживяла институция". И ако в началото на 90-те години около 90% от хората отхвърлят това твърдение, през 2008 г. 70% не са съгласни с него.  "Това означава, че има намаление в дела на хората, които подкрепят брака като институция", тълкува Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Изхабяването на брака, превръщането на традиционните семейни ценности в набор от клишета се регистрира като проблем дори от двойките, които са избрали тази форма на съюз. За Стела и Павел фразата "семейни ценности" губи съдържанието си веднага щом се наруши интимността на взаимоотношенията между двама души. Звучи им като безкраен рекламен блок – фалшива. По същия начин бракът има смисъл за тях само ако е интимен акт. Така много техни познати и приятели всъщност не знаят, че те са семейство пред закона, защото сватбата им не е била публично достояние. "По неизвестни причини българското extended family ("родАта") възприема сключването на брак като разрешително за брутална намеса в отношенията на двойката – всеки започва да излъчва идеите си за това "как се правят нещата, като си семеен", споделят какво ги дразни Стела и Павел. И признават, че като че ли съжителството без брак осигурява на двойките тази необходима дистанция от "близките".

Деница и Десислав имат около 10-годишна история заедно, преди да станат официално семейство, и по думите им тяхната връзка никога не се е развивала според очакванията на роднина и приятели. В този смисъл решението им да се оженят е изненада за всички около тях, а начинът, по който решават да го направят, е по линията на отричането на стереотипа и статуквото. Традиционните сватби, форматирани от сватбената индустрия и попкултурата - от булчинската рокля до хвърлянето на букета -  за тях са ритуал, който демонстрира тъкмо изпразнената от съдържание институция на брака и никой всъщност не знае защо участва в тях. "Като че ли повечето хора избират брака по инерция. И живеят живота на другите. При нас това беше избор чак след като видяхме всички останали варианти", казва Десислав. Деница го допълва: "Чрез сватбата си ние си изобретихме личен празник, с който почетохме ценните за нас неща. Искахме да отбележим сами за себе си, че сме заедно и след десет години и всякакви ситуации, през които сме преминали." И в брака си те се опитват да не се съобразяват с мейнстрийма, да си създават собствени правила. Десислав избира и нетрадиционна метафора, за да опише връзката им: "Като в американския футбол – като те спънат, подаваш топката към следващия. Така можете да преминете всички препятствия заедно."

А кой ще мие чиниите

С разнообразяването на формите, под които съществуват семействата, все повече се размиват и установените роли на мъжа и жената в тях. Контролният пакет се разпределя между двамата партньори, както и финансовата тежест и отговорностите. В този смисъл предизвикалата полемики покрай последното преброяване фраза "глава на семейството" звучи еднакво абсурдно и на двойките, които съжителстват заедно, и на тези, които имат сключен брак.  "Това е патриархален остатък, който увековечава неравенството между половете, и това, че е институционализиран, е свидетелство за изостаналост на обществото ни", категорични са Стела и Павел. За тях разпределението на ролите във връзката също е анахронизъм, който крие опасност от разпадане на органичността на семейството.

Андрей например разказва, че редът, който са създали с Даниела вкъщи, е "всеки върши това, което може, както и когато може". Макар че той е този, който изкарва повече пари от двамата, това не означава, че участва по-малко в домашните дела. Грижите за детето също са споделени. "Всеки от нас иска да прекарва колкото се може повече време с него. Имайки предвид, че още е бебе и се кърми, аз не участвам само в храненето", смее се той и казва, че модерните мъже се ангажират  много повече в семействата си, отколкото техните бащи и дядовци.

Психологът и психотерапевт Милена Манова обаче казва, че въпреки това социалната тенденция е жената да се натоварва с повече отговорности и да се адаптира към роли, които не са й привични, докато мъжът се обезличава, защото вече не може да определи къде е мястото му във връзката. "Ако допреди десет години това навлизане в мъжкото пространство се считаше за добра тенденция, то сега е по-скоро в минус на жените. Те са по-изморени и по-отегчени. В началото повечето отговорности и стремежът да балансират между кариера, интимен живот и деца им носи удоволствие, дава им усещане, че могат да се справят с всичко, но това не продължава дълго", обяснява Манова. Според нея в мнозинството си модерните български семейства се опитват да балансират, вземайки най-доброто от двата свята – загрижеността за децата и семейството, които познават от патриархалния модел, и по-голямата автономност на партньорите, която им донесе свободата на модерността.

"За да не изгубиш единственото устойчиво нещо - връзката си с другия – винаги се опитваш да правиш повече", обобщава Деница. И добавя, че в новите семейства ролите на мъжа и жената не са установени категории, а въпрос на договаряне и постоянна игра ("аз ще направя това, ти - другото"). Но колкото по-честна е тя, толкова по-добре.

"Мамо, защо не се ожените?"

Когато един ден 4-годишният син на Елена й задава този въпрос, тя подскача изненадана. Да, той е твърде малък, за да разбира какво е брак, но явно е научил отнякъде, че сватбата е в хронологията на живота и последователността на събитията в случая е била нарушена. Психолозите твърдят, че зад този наивен детски въпрос всъщност се крие само едно питане: "Нали няма да ме изоставите и ще ме обичате?"

Милена Манова, която специализира и в детската консултативна практика, казва, че родителите винаги трябва да изхождат от любовта, когато аргументират избора си на семеен съюз пред детето. "Децата разсъждават от егоистична гледна точка – какво аз, какво на мен", обяснява тя.

Отлагането на брака и съжителството без подпис променя последователността и на другите жизнени събития и дава своите отражения върху тях, както върху раждането на дете например. Социологът Елица Димитрова отбелязва, че от 1994 г. в България средната възраст за раждане на първо дете е по-ниска от тази за сключване на първи брак. В момента тя е около 26 години, като това е модел, разпространен и в близките до нас източноевропейски страни, като Румъния например. В Западна Европа - Холандия, Швеция, Норвегия - раждането на първо дете се случва около 30-ата година. 

"Изследванията за раждаемостта обаче показват, че бракът е по-предпочитана форма за раждане на дете. Вероятността една жена да роди първо дете е по-голяма, ако тя е в брачен съюз, отколкото ако е в кохабитация", уточнява Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека.  

Отвъд социологията по-важният въпрос, който вълнува модерните родители, е детето, също както и семейството, да бъде продукт на собствените им разбирания за това кое е важно и ценно, а не на правилата, зададени от външната система. Всъщност резултатите от устойчивите промени в модела на българското семейство, които наблюдаваме сега, ще си проличат тъкмо когато порасне това първо поколение деца, отгледани извън нормата на брака и възпитани в провокация на неговите традиции. Как ще разбират свободата, колко отворени ще бъдат към другия в своите връзки, колко устойчиви ще са техните съюзи  - личният им избор ще е тест за поколението на техните родители. Които първи се противопоставиха на традиционните дефиниции за семейството в търсене на своята собствена.