Строители на древна България

Горе, където вече се вдига фасадната стена, късметът също е помогнал. "Открихме цяла част от предната стена, която е паднала по време на земетресение и е запечатана така, както е изглеждала", показва Хаджиангелов, като отпред ясно се вижда разположението на древния зид заедно с прозорците. Благодарение на това им е позволено да възстановят най-представителната част от древната постройка почти изцяло - 7 м зид и 9.60 м до бойниците. Отпред пък е вдигната наново църква от XV в., която според археолога е свидетелство за устойчивата история на християнството тук - под нея са открити останки от базилика от VI в., а още по-дълбоко има и църква от края на IV в.

"Работим точно по същия начин, по който се е строило навремето - с подобни камъни и с австрийски материал, който наподобява хоросана, но има специални химически съставки за здравина", казва археологът. По-голямата част от стената ще бъде оставена на по-малка височина, а арматура се ползва там, където ще има високи части. Проектът е консултиран с историци, архитекти и с културното министерство и е на стойност 5,6 млн. лв. Той няма да бъде само каменно скеле, а ще има интерактивна цел: вътрешността на крепостта и музеите в двете кули ще провеждат различни събития. Заедно с църквата и минералните извори, крепостта е част от идеята Белчин да привлича повече туристи и ще бъде един от първите, ако не и първият завършен по програмата обект - през пролетта догодина.

Цялото нещо изглежда толкова сложно за проектиране, съгласуване и изпълнение, че изниква въпросът как е било по силите на община Самоков да предложи и задвижи такава идея. "Ние имаме много места, за които знаем, че имат подобни останки, но не са влагани средства в тях, казва кметът Владимир Георгиев. В Белчин обединихме усилия, не крия." Обединението е станало с фондация "Бъдеще за Белчин", която е реставрирала "Св. Петка" и е дала близо 150 хил. лв. за археологическите проучвания на върха от 2007 г. насам, без които този проект нямаше да е възможен. Фондацията има за цел да помага на Белчин в популяризирането и превръщането на мястото в курортен комплекс на европейско ниво ("но не като Банско", категорична е кметът на селото Венета Балабанова).

Председател на фондацията е роденият в Белчин Симеон Пашов, който е и президент на "Главболгарстрой". Строителният концерн е и този, който изпълнява поръчката за крепостта. На подозренията за конфликт на интереси, които веднага изникват при такава връзка, кметът посочва, че на обявения търг е имало и други кандидати, които не са обжалвали резултата (нещо обичайно с всички поръчки напоследък). "Аз съм доволен, че се падна ГБС, защото те имат сантимент там. Можеше да го спечели всяка една фирма, конкуренцията беше много сериозна. Предполагам, че са направили много компромиси в офертата си", казва Георгиев. От ГБС коментираха, че "критерият с най-голяма тежест и при двата търга беше най-ниската предлагана цена. Компанията ни има своя база, механизация и технически персонал в Самоков, така че успяхме да предложим най-изгодната цена".

Да си направиш история с обем

Не всички имат късмета зад тях да стои един от най-мощните български строителни концерни, който при това има повече от чисто бизнес интерес да завърши навреме и качествено проекта. Други дори още не са стартирали, като например Велики Преслав с идеята "Векът на цар Симеон оживява". Тук обжалване е имало. Кметът Александър Горчев се оплаква от това, но като историк и директор на историческия комплекс в най-старата българска столица е доволен,  че има средства за развитието на тази атракция. "Досега тези неща бяха оставени на милостта на държавата и всяка година финансирането на разкопките (когато имаше такова) беше малка сума, която се използваше за разкопаването на обекта и след това за полева консервация. Спира се дотам. Всичко, което имаме като по-висока консервация, е правено по време на инициативата "1300 години България".

Според проекта ще бъдат възстановени на няколко метра височина владетелската базилика, патриаршеската базилика, част от източната страна на тронната палата, а дворцовият площад ще е възстановен изцяло. Обикновените туристи, казва Горчев, искат такива разкопки да "имат обем", за да могат да ги почувстват. На същото мнение е и Хаджиангелов, който казва, че е чувал мнения, че "няма по-скучно нещо от българските археологически обекти".

Спорът дали нещо да бъде надградено, или оставено във вида, в който е, изглежда, е спечелен убедително още от времето, когато е възстановен Царевец. Неточностите в доста исторически елементи в старата столица не пречат на ръста на туристите, които посещават Велико Търново. Доц. Александър Николов от историческия факултет на СУ също смята програмата за добра, като разбира и фокуса върху античността. "Тя е най-атрактивна визуално, а и е най-разпознаваема. Рим е глобална цивилизация." Според него подобни проекти са полезни, защото без тях няма пари. Науката не се заплаща, а бизнесът и историята могат да вървят заедно, "с взаимни компромиси", казва Николов, който дебело подчертава, че не става дума за македонски тип ползване на историята, когато тя просто се измисля. Например няма лошо в една легенда, според която вила "Армира" край Ивайловград е лобното място на римския император Валент, смъртоносно ранен в битка с готите на 60 км оттам - край днешен Одрин. "Но не върви да кажеш, че Рамзес II е бил на гости в нея", дава пример Николов.

Каменен ренесанс

Проекти като тези са върхът на айсберга. Тези дни в България археологията изживява истински ренесанс. Част от него се дължи на светлия пример на Созопол и други морски места, които произвеждат находки почти на конвейер. Хаджиниколов например казва, че той и негови колеги нямат почивка от началото на годината досега - непрекъснато се обикаля по обекти. Той има просто обяснение. "Колкото повече се копае, толкова повече се намира". Археологията дори е издигната в държавна политика - Симеон Дянков неколкократно я обявява за приоритет и отделя пари за нея.

В тази логика се вписват и 170 млн. лв. за по-привлекателно минало. България наистина има доста останки от различни епохи - според сайта bulgariancastles.com на територията ни има не по-малко от 1789 крепости, което, разбира се, е преувеличено. Не всеки древен зид е останка от приказен замък. Но ако се върви със същия темп, до няколко години една десета от тях може да бъдат "обемизирани".

Но ако следваме условията на програмата, тя "ще подпомага проекти, основани на действителен маркетинг, които могат да докажат, че са в състояние да привлекат нови, особено чуждестранни туристи и да допринесат за нарастване на приходите от туризъм".  Белчин например твърди, че комплексът ще доведе до прилив на хора, но в селото все още няма нито един хотел (в съседното Белчин баня има един нов). Техният проект може да се окаже успешен, тъй като е добре разработен и заради близостта на София и Боровец. Това обаче не може да се каже за всички останали желаещи да ползват историята като катапулт към благоденствие. Някои, като Самуиловата крепост, въобще не съществуват, но пари за Петрич има с проект, наречен "1000 години от битката на Самуил". Други, като Банско, не са спечелили с никакви останки, но с леко съмнителната идея за "кръстопът на цивилизации".

Не е необходимо да си специалист по история, за да знаеш, че разликата между Гърция, Италия и България не е само в броя на камъните, които туристите могат да видят. Историята е повече от механичен сбор на крепости, така както една страна не е просто сбор на градовете в нея. Така че, когато знамената се развеят на новите замъци, дано не останат като паметниците от "1300 г. България".

Доскоро скрита под пръстта, днес крепостта в Белчин е почти завършена Фотограф : Надежда Чипева