Химия на решенията

От огромно значение е да има доверие между компанията и изследователите

Д-р Йордан Петков, ръководител на научно направление в изследователския център на Unilever във Великобритания, пред "Капитал"    

Как е организирана работата в Unilever по съвместни проекти между компанията и научните колективи?

Един проект с академична институция може да бъде или ко-спонсориран с пари от държавата като част от някоя от схемите за спонсориране на стратегически направления за развиване на технологии, или да бъде изцяло спонсориран от компанията. В първия случай има възможност да се навлезе в нови области, които тепърва ще трябва да се развиват. Това по принцип е по-рисково и ко-спонсорирано изследване намалява потенциалния импакт върху компанията. От друга страна, много ценна страна на тези схеми е осъществяването на нови връзки с академични партньори в нови области или да се задълбочат вече съществуващи такива. Целият процес следва нормите, наложени от Стратегическия фонд за технологии (Technology Strategy Board), който се грижи за икономическия ефект от такива сътрудничества в стратегически за страната направления.

Ако компанията (този процес е общовалиден за всички) се нуждае от бързо решение на технологичен проблем и временно няма достатъчно ресурси за разрешаването му, тогава нормалната практика е да се спонсорира изследване с партньори извън компанията с доказани експертиза и успехи в съответната област.

Моята роля в този процес е първо да определя каква експертиза е необходима за разрешаването на специфичния проблем и след това да идентифицирам подходящия външен партньор (понякога това може и да е малка компания със специфичен обект на изследвания). Точното описанието на проблема е много важно, тъй като от това зависи да се определи правилния подход за решаване на задачата. Ако на този етап има неразбиране, това може да коства загуба на време, а времето е много важно в индустриален аспект. По време на този етап се уточняват необходимите ресурси, инструментариум, достъп до такъв, химикали и разбира се необходимия брой изследователи за успешното решаване на проблема. Това не означава, че на този етап може всичко да бъде предвидено тъй като, особено в експериментално ориентираните изследвания, изненадите са част от процеса и е необходимо винаги да има план Б, или В, в случай че нещо не протича според очакванията. Затова и способността на външния партньор за гъвкав подход е от особена важност. От огромно значение е да има доверие между двете страни, тъй като освен формалния договор, който се подписва, личните контакти са изключително важни за успешния завършек. Когато това доверие е налице и е било изпитано през годините, проектът има големи шансове за успех.

В България компаниите често се оплакват, че учените не предлагат необходими за бизнеса продукти. Учените от друга страна обвиняват компаниите, че няма дългосрочни стратегии и не казват какво искат. Според вас какъв е успешният модел за сътрудничество между бизнеса и научните колективи? Има ли държавата роля в този процес и ако да, каква трябва да е тя?

Както винаги истината лежи някъде по средата. От това което съм чул при разговорите си с български изследователи е, че бизнесът не е доволен от предлаганото от академичната общност, тъй като индустрията не вижда технологични решения и предложения. От друга страна изследователите са склонни да обвинят частния сектор в липса на визия за дългосрочното развиване на определени научни направления. Това не е проблем специфичен само за България, ако говорите с хора от научните среди, независимо от коя страна, неизменно ще намерите такива, които ще споменат същото. Но и двете страни ще се съгласят, че успехът на всяка от тях е от изключителна важност за повишаването на конкурентноспособността на българската продукция, в който и отрасъл да погледнем.

Ролята на държавата е решаваща, тъй като тя трябва да е гарант за успешното взаимодействие между бизнеса и академичната общност. Необходима е добре проверена система за установяването и задълбочаването на такива сътрудничества. Стратегическият фонд за технологии (Technology Strategy Board) във Великобритания например има тази роля и я върши с голям успех. Правителството осигурява финансова подкрепа в стратегически направления и взаимодейства много успешно с бизнес партньорите. От огромна важност е прозрачността на процеса и доколко бизнесът приема тези схеми. От принципно значение е стратегическите направления, които се спонсорират да имат одобрението от бизнеса, защото в противен случай вместо стратегическо инвестиране процесът може да се изроди в спонсориране на абстрактни научни идеи. Не ме разбирайте погрешно, аз самият подкрепям фундаментални изследвания. Науката се нуждае от тях. Между тези две основни направления съществува много деликатен баланс и без сериозен анализ е много лесно да се направи грешка в ущърб на едната или другата страна.

От друга страна, мисля че придобиването на умения да се пишат конкурентни предложения за финансиране е също част от процеса. Необходими са много ясно посочени проблеми с ясна обосновка на подходите. Много важен е т.нар. business case, т.е. как резултатите от успешния проект ще бъдат приложени в бизнес среда за генериране на печалби.

Вие сте гост-професор в няколко университета по света. Какво ви е направило впечатление там по повод връзката между бизнеса и университета?

Преподавам в Китайския университет на петрола в Чингдао (University of Petroleum of China). Това е стратегически за Китай университет, като се има предвид колко много зависи китайската икономика от течните горива. Университетът получава сериозни субсидии от правителството и ги използва за откриване на нови центрове за подобряване на извличането на петрол, както и за търсенето на алтернативни източници на енергия. В същото време изследователите от университета имат много активни връзки с частния сектор в Китай, който спонсорира огромен брой аспиранти. Друга много важна част от подкрепата, която държавата оказва на изследователите, е политиката на спонсориране на малки компании (SME), първоначално само да докажат концепцията за нова технология, и после след няколко години, да финансират разширението на бизнеса при положение, че постигнатото задоволява критериите за отпускане на такава помощ. Тези помощи са обект на голямо търсене и затова нивото на конкуренция е изключително високо. За последните 15 години огромен брой научни и бизнес паркове бяха създадени в резултат на тази политика и огромен процент от първоначално малките компании прерастна в средни и големи компании с успешен бизнес модел.

Кои са основните разлики, които намирате между работата ви сега в Англия и тази преди това в България?

Технически погледнато, няма разлика. Докато бях в Софийския университет се занимавах с фазовото поведение и функционалността на разтвори на повърхностно-активни вещества (ПАВ), както и на техните смеси с полимери и белтъци (които са биополимери). В момента в Unilever също се занимавам с подобни неща.

Разликата е в това как се вършат нещата в този отрасъл във Великобритания и България. Научните изследвания във Великобритания, както и в Западна Европа, се разглеждат като дейност с потенциално висок процент добавена стойност и се поддържа много силно както от съответната държава така и от частния сектор. За да се развива тази област от научното дирене, правителството на Великобритания е създало схеми на финансиране, за да се поддържат връзките между индустрията и академичните институции. Това се чувства особено силно след финансовия колапс през 2008. В момента повечето от спонсорираните от държавата изследвания изискват активното участие на частния сектор, за да се гарантира, че тези изследвания са в подходящата насока с оглед развиването на стратегически направления в икономиката. В България Катедрата по Инженерна Химия (Софийски университет) е отличен пример за прилагане на фундаментална наука за решения с приложен характер. Ако схемата или подобна нейна форма се развие и в България, аз мисля че повече научни звена ще бъдат в подобна позиция. По този начин те биха привлекли инвестиции и от чужбина, ако тяхната експертиза отговаря на необходимите критерии.