Този луд, луд 4-ти километър

Connecting people

Като начало важното е учените и бизнесът наистина да се срещнат. И то в реална изследователска среда. Според изследване на Масачузетския технологичен институт идеите за 80% от значимите иновации не са се появили по време на семинари, официални срещи или планирано време за брейнсторминг. Те са резултат най-вече от неформални и случайни срещи между работещи в сферата. С други думи, едно от най-важните места в новия парк може да се окаже зоната за почивка. "Много рядко някой създава нещо, седейки изолиран в едно мазе. Деветдесет процента от идеите се раждат в общите места, в споделянето", казва Евгени Ангелов, съветник на президента Плевнелиев.

"Целта на научно-технологичния парк е да се интегрират разпръснатите научен потенциал и инфраструктура", казва проф. Тони Спасов, декан на Химическия факултет в СУ и също член на работната група. Според него центърът трябва да концентрира изследователския потенциал и да надгражда - да създава допълнителен капацитет и нови възможности за иновативни дейности. Важно е също да е обърнат както към приложната, така и към фундаменталната наука, защото двете са свързани - ако фундаменталната е на ниво, тя ще роди приложни изследвания, близки до интересите на индустрията и бизнеса, добавя още Тони Спасов.

Ако можем да сумираме онова, което учените всъщност искат, то е това, което в момента най-много им липсва - реална връзка и интерес от страна на бизнеса. "Необходимо е продуктът на учения да става разбираем за фирмите. Този модел не работи добре засега в България", казва научният секретар на БАН проф. Костадин Костадинов. "Имаме всички елементи от веригата за създаване на добавена стойност, но тя не води до бързо и конкурентно появяване на новото знание до пазара. Една от причините е, че  доскоро публично финансираните научни организации и университети нямаха политика за интелектуалната собственост." Не е сигурно, че тази верига ще появи скоро. Както отбелязва Петър Статев, председател на Български ИКТ клъстър "паркът към момента няма какво да предложи на българските компании, защото го няма. Ще го има след 3 години". Това обаче не означава, че двете страни не могат да мислят еднакво. Например Статев и ректорът на Техническия университет проф. Марин Христов имат еднакво виждане за целите на новия парк. За тях той е място, където се внедряват нови идеи, научни разработки и патенти директно за производство и водят до реален бизнес успех и оттам - до нови инвестиции. Същото между другото е мнението на новия шеф на ТехПарка Елица Панайотова.

Точно това се случва в биотехнологичния парк Genopole, разположен на 30 км от Париж. Тук за първи път е картографиран човешкият геном. Създаденият преди 12 години клъстър е и мястото, където докторът по молекулярна биология и директор на биотехнологичната компания Imagene Софи Тюфе успява да осъществи своя проект - миникапсули за съхраняване на ДНК. "Изследователската част по този проект започна през 1995 г. в Бордо. Дойдохме в Genopole, когато настъпи моментът за производството, за да използваме базата. Благодарение на управлението на парка се срещнахме и с големи китайски клиенти", разказва Тюфе пред "Капитал".

Един за всички

Има и много чисто практични сфери, в които новата структура може да е полезна. "Анализирайки сектора микроелектроника, ние установихме, че когато става въпрос за тестване на чипове, българските фирми ги изпращат в Германия, САЩ или Англия и плащат по 250 евро на час, защото няма такава лаборатория в България и в региона", дава пример Петър Статев. Тяхното предложение е в технологичния парк да се направи такава лаборатория, а компаниите да разработят бизнес модела, с който за няколко години тя ще се изплати и ще започне да печели. Друга възможност, която паркът може да предоставя, е закупуването на скъпи технологични лицензи, които никоя българска компания не може да си позволи да ги купи поотделно. "Ние си представяме, че технологичният парк може да направи тази инвестиция и след това много фирми в България да ги използват", допълва Статев. 

От БАН пък предлагат паркът да интегрира виртуално част от апаратурата, която те са изградили и която към момента е натоварена едва 15-20%.

Владимир Ставров, предприемач и изпълнителен директор на ботевградската фирма AMG Technology, която е специализирана в производството на нано и микрообекти, също има конкретни идеи за бъдещия парк. Според него той трябва да решава важни проблеми на широк кръг потребители, да е устойчив във времето (вкл. частично да се самоиздържа), да работи за върхови постижения и да създава и поощрява създаването на крайни продукти. Важен аспект за Ставров е и подготовката на кадри със специфична квалификация. Образователната част от целия проект ще бъде особено интересно да се наблюдава: идеите са тя да включва насочено обучение за онези, които имат интерес, както и участие на международни университети с програми и лекции. 

Според Елица Панайотова нереално е да се счита, че само местният бизнес и наука ще могат да пълнят новия тех парк. "Според мен той трябва да има регионално влияние. Трябва да бъдат ясно определени стратегическите предимства на България, както и на този проект, за да може той да привлече интерес извън граници."

Добре дошли в парка

Eдно от най-големите притеснения на бизнеса и научните среди по отношение на новия технологичен парк е той да не се превърне в пространство, което да не предлага нищо повече от нови офис площи. "За да не е просто офисно пространство, трябва да има такива лаборатории, които да могат да се ползват споделено от различни фирми и от това да има шанс да се родят нови бизнеси или съществуващите да навлязат на нови територии", коментира Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", който е бил координатор (2008 - 2012) на Мрежата на Световната банка от бизнес инкубатори и технологични паркове в Източна Европа и Централна Азия.

Така един от големите въпроси, който тепърва ще трябва да се решава, е кой да присъства в бъдещия парк. Плановете предвиждат една или две големи международни компании и много стартиращи компании. Все още не е ясно на какъв принцип ще бъдат подбирани те, но идеите бушуват. "Планираме също в парка да има високотехнологичен инкубатор за стартиращи фирми, който да подпомага бързото им развитие, както и производствени помещения за най-бурно разрастващите се високотехнологични фирми", коментира проф. Костадин Костадинов. "Важно звено са офисите за трансфер на технологии - там трябва да се срещат бизнесът и ученият-изследовател - носител на експертизата", добавя Костадинов.

Паркът трябва да бъде отворен и за научни колективи, които искат да обменят опит със свои колеги и да стигнат по-лесно до бизнеса. Изключително важно е до него да имат достъп млади изследователи и студенти, за да видят потенциалната реализация на идеите си. Според проф. Тони Спасов един добре функциониращ научно-технологичен парк би бил "мощен стимул за най-добрите мозъци". Дори и за тези, които са се реализирали в чужбина. От контактите си с български изследователи, които работят извън страната, Спасов е установил, че те имат интерес да се върнат, стига обаче средата да е подходяща и да е налична модерна изследователска инфраструктура.

Технологичният парк в Дортмунд, Германия, например нарочно е разположен много близо до Техническия университет на града, където учат 25 хил. студенти. Решението за създаването му е било политическо, а целта - превръщане на града от индустриално-металургичен в чист и зелен град с малки фирми. "Те залагат на младите завършващи студенти, които нямат капитал за започване на бизнес, но пък имат добри идеи, които могат да бъдат осъществени", разказва Миглена Димитрова, доктор по физика, която в момента работи в Чешката академия на науките и е изследвала успешните модели за научно-технологични паркове по света. Миглена казва, че паркът в Дортмунд има само три направления и когато пристигне млад предприемач с идея в някое от тях, мениджърите решават дали да го подкрепят. Ако се съгласят, гарантират цялостна грижа за успешното развитие на стартиращата фирма - първоначален капитал, оборудване, кредит с преференциални условия, непрекъснато следене на финансовото състояние на младата фирма в продължение на 5 години. Част от тази идея е залегнала в софийския вариант.

"Ако идеята за научно-технологичния парк успее, тя ще продължи с изграждането на по-малки научни паркове в други градове", казва проф. Тони Спасов. "Ако се провали обаче, това ще изгони от България и не многото останали учени на световно ниво."

По темата работи и

Светломира Гюрова