🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Големи научни надежди

Кабинетът одобри включването на оперативна програма за образование и наука за следващия програмен период

За учените, които от края на миналата година протестират срещу съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания", новата програма е шанс за ясни и прозрачни правила
За учените, които от края на миналата година протестират срещу съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания", новата програма е шанс за ясни и прозрачни правила
За учените, които от края на миналата година протестират срещу съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания", новата програма е шанс за ясни и прозрачни правила    ©  Юлия Лазарова
За учените, които от края на миналата година протестират срещу съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания", новата програма е шанс за ясни и прозрачни правила    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Научната общност в България победи. През следващия програмен период 2014-2020 г. все пак ще има нова Оперативна програма, която ще е посветена изцяло на науката и образованието. Програмата, с условно наименование "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) беше одобрена на първото заседание на Министерския съвет за тази година. Така България избира да концентрира средствата за наука и образование от ЕС през следващия период в една програма, вместо както досега, да ги раздели в останалите. Идеята е да се финансират пет приоритета - научни изследвания и технологично развитие, връзка между образованието, бизнеса и трудовата заетост, социално приобщаване, учене през целия живот и подобряване на образователната инфраструктура.

Висшите училища и научната общност имаха силни аргументи "за" такава програма, но гласове в правителството, както и в Европейската комисия, изразяваха скептицизъм относно нова структура за европейски пари във втория програмен период. Основно предизвикателство ще бъде изискването да бъде създаден нов Управляващ орган, както и цялата съпътстваща структура на една ОП, а после тя да бъде сертифицирана в рамките на тази година, за да може да  започне да работи от догодина. Предвид досегашния опит на България, в който много от програмите се спъваха първите 2-3 години, подобна задача не е лесна. Не бива да се забравя, че водещо министерство ще бъде това на образованието, младежта и науката, а там точно в момента има проблеми с друга структура, която раздава пари за наука - Фонд "Научни изследвания".

"Програмата има нужда от интелигентно управление", коментира за "Капитал" ректорът на Техническия университет проф. Марин Христов. За него това означава добре мотивиран екип с познания и "пълно съблюдаване на конкурсния принцип без никакви компромиси". Дали е възможно такъв да бъде съставен бързо и ефективно, е основният въпрос.

Самата административна структура няма да се появи на голо поле. В момента в МОМН действа междинно звено по програмата Развитие на човешките ресурси, което наброява няколко десетки души и което вероятно ще стане основата за новия управляващ орган. Предстои да бъдат уточнени параметрите на програмата, но отсега е ясно, че тя ще вземе части от ОП РЧР и от ОП Конкуретоспособност - например планираните иновационни ваучери за малки и средни предприятия, които трябваше да бъдат под контрола на Министерство на икономиката.

На фокус

Позитивното е, че ще бъдат фокусирани политиките в сферата на науката, каза пред "Капитал" министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Според него в предишния период тази област е била слабо застъпена. Той похвали също така мобилизацията на научните среди, които буквално извоюваха тази програма преди тази година да започне планирането по пера за следващия период.

"Ако тази оперативна програма не беше одобрена, системата иначе трудно щеше да продължи да се развива", категоричен е Добромир Добрев от Софийския университет, който е член на работната група в Министерския съвет за договора за партньорство и е участвал в изработването на концепцията за ОП НОИР. Според него образователната система "има нужда от дългосрочна интервенция" и програмата ще помогне в тази посока. Ефектът от финансирането ще бъде по-голям и ще обхване по-голяма група, смята още Добромир Добрев. Според него е ключово предефинираните проекти по осите да стартират още в началото на 2014 г. Те включват студентските и докторантските стипендии, общинските програми за личностно развитие, практическото обучение с работодатели, дигитализацията на културно-историческо наследство и научни документи.

За учените оперативната програма всъщност е шанс за добро финансиране по ясни и прозрачни правила. Те се надяват, че строгите регламенти на ЕС ще предпазят разпределянето на средствата от порочните практики, на които са били свидетели при финансиране на научни проекти от български източници. "За академичната общност е важно да има предвидимост и регламент, валиден за всички", смята Добромир Добрев.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 3
    • + 6

    "Игнатов не струва!"ясноо.Вие Науката си я владеете трябва ви финансиране- мислете да поканите Божо Димитров,знае ред археологически потайности/сериозно/

    Нередност?
  • 3
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67
    • - 3
    • + 5

    Рапонът и неговите бандити продължават да купуват гласове.
    Това обаче няма да им помогне и те ще бъдат изритани.
    Така че по-добре да си ангажират удобни килии в Софийския централен.

    Нередност?
  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 8

    Новината е чудесна. Сега остава да се гарантират прозрачните процедури, за да не заминат парите в посока на проекти тип "Исторически обзор на овцевъдството по долината на р. Чая", "Ямболският диалект като част на източнотракийските говори" и "Стохастични изчислителни модели за определяне на валутните курсове на лева". По последната тема УНСС-то и БАН са натрупали 2 етажа с папки с изпълнени проекти. Затова и най-яростната и непримирима съпротива срещу валутния борд и фиксирания курс на лева дойде именно оттам

    Нередност?
  • 5
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов
    • - 1

    [quote#4:"cinik"]Затова и най-яростната и непримирима съпротива срещу валутния борд и фиксирания курс на лева дойде именно оттам[/quote]

    Така ли беше?Аз помня само Иван Костов и Емил Хърсев яростно да се съпротивляват в медиите.На обратната позиция беше малката секира.

    Нередност?
  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 2

    До коментар [#5] от "vjacho":

    За валутен борд Петър Стоянов говореше още на митинга на 4. февруари. Емил Хърсев, Стоян Александров, Иван Ангелов са посочени в спомените на Ангарски във в. "Банкер" като твърди контри на предложението на Ан Макгърк.

    Нередност?
  • 7
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов
    • + 1

    [quote#6:"cinik"]За валутен борд Петър Стоянов говореше още на митинга на 4. февруари. Емил Хърсев, Стоян Александров, Иван Ангелов са посочени в спомените на Ангарски във в. "Банкер" като твърди контри на предложението на Ан Макгърк.[/quote]

    Аз също имам спомени.6-ти ноември 1996-Марк Деплер пристигна в България за да проведе преговори с политическите сили за въвеждане на валутен борд.Това беше 3 дни след като П.Стоянов спечели на втори тур изборите за президент.Към 4 февруари вече всички говореха за валутен борд,тъй като хиперинфлацията беше свършила основното си предназначение-да издуха дълговете,включително на кредитните милионери,но не само на тях.

    Нередност?
  • 8
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.
    • + 4

    Там където има игнатов - няма наука !

    Нередност?
Нов коментар