Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Вижте кои са студентите, които викнаха в един глас: "Така повече не може!" Селекцията е субективна. Просто избрахме няколко чифта живи, усмихнати очи от шареното множество ранобудни студенти и ги помолихме да ни разкажат за какво мислят, в какво вярват, за какво се борят. Вижте какво имат да им кажат техните преподаватели. Тези, които имаха доблестта да подкрепят каузата им заради убеждението си, че университетът е място за личности. И за смели решения, които могат да прекроят страната.
Борис Рангелов: Когато се изправиш срещу системата, тя също върви срещу теб
"Шегувам се, че още съм на прага между студентството и училището, защото съм първи месец студент", усмихва се Борис Рангелов. Един от най-младите участници в студентската акция, той умее да се изразява ясно и спокойно. А също и да убеждава. Затова често е модератор на дискусиите в окупираната зала 272.
Учи в първи курс журналистика в Софийския университет. Преди това завършва гимназия в Плевен. Фен е на "Властелинът на пръстените", чете Айн Ранд, определя се като християндемократ. Държи да бъде критикуван, за да разбере какво не е свършил и какво трябва да се направи. Зареждат го подкрепата на преподавателите и останалите хора, които застават зад него.
Борис е част от студентите, окупирали 272-ра аудитория на Софийския университет по време на лекцията на председателя на Конституционния съд Димитър Токушев. Казва, че разбира обвиненията за това, че студентите не са се включили по-рано, но за него тогава чашата просто е преляла. "Решението на Конституционния съд, което засяга докъде свършват правата и къде започва моралът, беше провал. Не за Конституционния съд, а за българското общество, което не осъди категорично този акт", смята Борис. Според него окупацията е и към студентите - "да се замислят, да ги провокираме да станат критични и активни, да са носители на промяната". Уточнява, че "обича Софийския университет" и не би позволил да му се случи нещо.
За Борис морал в политиката ще има тогава, когато има свобода. А тя в България "за съжаление не е ценност на обществото", смята студентът.
Борис приема с чувство за хумор медийните нападки срещу него от началото на окупацията (беше обвинен, че е член на ДСБ) и им отговаря така: "Има много спекулации спрямо нас, но знаем, че когато се изправиш срещу системата, тя също върви срещу теб. Не се страхуваме - знаем, че сме абсолютно чисти, медиите няма за какво да се хванат."
Политиката е… Идея, чрез която може да се промени обществото. Средство, чрез което може да се постигне добруването на хората, свобода и освободеност.
Свободата е... Ако си свободен, можеш да бъдеш критичен, можеш да строиш, можеш да си човек. Свободата е това, което ни прави хора.
Николай Антов: Не може да говорим за мафия, без да споменаваме имена
За пръв път срещаме Николай в това нечовешко транспортно средство - маршрутката на път за "Овча купел". В деня, в който студентите от Нов български университет (НБУ) се присъединиха към колегите си от Софийския и окупираха аулата на частното висше учебно заведение. Той трескаво обяснява на някого по телефона колко много е закъснял, дава инструкции какво да се принтира и мачка в ръцете си един плакат, който собственоръчно е рисувал. Оттогава буквално не сме го видели да седне. Като навит на пружина е.
Може да го познаете по това, че националният флаг обикновено е метнат на гърба му и говори неуморно за бойкот на мафията. Само втори курс студент ("Нови медии и компютърна графика" в НБУ), а протестът му е най-удобната дреха. На улицата е още от онази студена зима, която беляза края на тройната коалиция. И е солидарен с всеки протест, който търси справедливост. Съвсем не се шегува, че може да го срещнем и на протест на пенсионерите. Аргументът му: "Ако ние не ги подкрепим днес, те няма да ни подкрепят утре." Въобще според Николай е настъпило времето да се обединяваме, групово да търсим справедливост. Защото никой няма да ни я даде просто така.
Политическите партии, както ще ви каже той, са празни абревиатури. Кукловодите зад тях са тези, срещу които наистина трябва да се борим, защото те са на власт при всяко управление. "Аз съм "за" да махнем кабинета на Орешарски, защото той представлява мафията, но режем само листенцата на бурена, а трябва да подходим откъм корена", убеждава ни Николай. Възмущава се, че повече от 140 дни протести и злото се назовава с безличното мафия. Не, трябва да се говори с имена и фирми. Да се спори с документи и доказателства. Той е намерил своя начин да "наказва" бизнесите, злоупотребяващи с влиянието си - като бойкотира продуктите им. "Аз няма да се возя с "България ер", нито ще си отварям сметки в КТБ, "Тексим", ЦКБ, ПИБ, Сибанк. Призовавам и други да го направят. Ако не съм прав, да дойдат да ме убедят."
Николай учи, за да превърне хобито си - компютърната графика - в работа. За след пет години му е важно само да не спира да се развива. Обича музиката, която съвсем е зарязал покрай протестите. Вдига две ръце "за" свободния и отворен пазар, иначе му се иска някой ден икономиката да не е монетарна, а базирана на ресурсите, които да се разпределят умно и справедливо, разбира се.
Ключът към всичко, за което сега се борят студентите, е гражданско участие според Николай. "Я си представете, казва той, ако утре вземем, че много си повярваме и влезем в политиката, ако никой друг не участва, пак ще е форма на елитарна диктатура. Ако гражданите не участват, няма демокрация." Толкова е просто.
Защо се бориш? За да върна вярата в очите на майка ми.
В какво вярваш? Вярвам, че хората могат да са много по-добри. Това, което не ни прави добри, е страхът.
Манол Глишев: Тук сме заради себе си и истината
Манол е гневен, дори крайно гневен, както сам казва. Изпълнен е с нетърпимост към начина, по който страната се управлява от години насам. Казва, че в последните месеци работата, с която се издържа, е била заплашена от политиката на сегашното правителство. За него ножът е опрял до кокала.
Манол завършва архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет, в свободното си време пише за удоволствие. Емоционален е, заразителен, убедителен. Участва редовно в протестите през лятото и вижда студентската акция сега и като опит да се влее нова кръв на това, което се случва по улиците. "Хората имат очевидно също нетърпимост към престъпния начин, по който страната се управлява, но имат нужда от някой, който да ги потупа по рамото", казва Манол и добавя: "Ние самите пък имаме нужда да изразим най-сетне себе си." На хората, които цяло лято питат къде са университетите и студентите, отговаря така: "Ами тук сме, не сме някъде другаде, не сме в чужбина, в България сме и просто ви молим - идвайте всички." Останалите обвинения срещу окупацията не приема навътре, защото според него обвиняват хора, които нищо не правят, а тези, които искат да направят нещо, просто ще кажат "най-сетне" и ще дойдат.
Свободата е...
Ние сме свободата. Това, което правим, това е свободата.
Политиката е...
Всичко е политика. Ние живеем заедно, трябва да имаме начините да го правим мирно, разумно и без да се крадем. Това е политиката - да имаме ректор, кмет, учители, хора, които си помагат взаимно. Не е нищо друго, другото е кражба.
Морал в политиката е...
Няма политически и частен морал, има един-единствен.
Елеонора Петрова: Готови сме да махнем всеки един, който дръзне пак да си играе с нас
Нетърпелива, ангажирана, с остро чувство за справедливост, заради което понякога страшно я боли глава. "На всичкото отгоре съм и зодия Овен", смее се Елеонора. Тя е на 24 години и завършва актьорско майсторство за драматичен театър в театралния колеж "Любен Гройс". Занимава се и със социални дейности - в момента събира детски играчки за Коледа за деца в неравностойно положение.
За пръв път срещаме Елеонора на един от вечерните протести, тръгнали от сградата на ректората на Софийския университет (СУ). Там е със свои колеги от колежа, които подкрепят действията на студентите от СУ. Казват, че зад тях стоят и техните преподаватели и ректорът, но не могат да окупират сградата на колежа, защото е частна и са под наем там.
Елеонора протестира още от началото на летните протести, но признава, че дотогава не се е интересувала много от политика. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС обаче това се променя: "Като преля чашата, си казах, че не може да съм на 24 години и да подминавам подобни събития. Казах си, че трябва да съм запозната." Елеонора не може да приеме най-вече отношението на управляващите. За нея те са "арогантни, хапливи, дразнещи и провокативни", а "моралът е всичко друго, но не и това". А какво трябва да бъде едно управление? Съвестно, морално, да чува гласа на всеки гражданин, да има прозрачност при вземане на решения - може да звучи дребно и малко, но е толкова просто и значимо, казва Елеонора. И е сигурна, че ще е на улицата, ако следващите управляващи не следват тези ценности. "Оставката на това правителство е първият акт, с който да покажем, че нито едно подобно няма да ни управлява оттук насетне. Ние сме готови да махнем всеки един, който дръзне пак да си играе с нас."
Свободата е...
За един човек на изкуството - основна водеща сила. Тя е най-вече усещане на духа.
Морал в политиката е...
Елементарно спазване на законите, най-малкото.Георги Попов: Хората имат бариера между "искам" и "ще направя"
Георги иска хората да се събудят. Да спрат да псуват пред телевизора вкъщи. А да излязат на площада. Да се информират. Да спорят с аргументи. Сигурен е, че ако това се случи, "вече нито едно управление не би посмяло да прави големи гафове". Георги е студент четвърти курс в Медицинския университет в София. Вече мисли за специализация в чужбина, защото "на всички ни се налага да мислим". Описва се като отговорен човек, "който наистина се опитва да действа принципно". Той е на протестите срещу правителството от самото начало, а сега е един от инициаторите на протестната акция в Медицинския университет. Протестиращите там нямат подкрепата нито на ректора, нито на студентския съвет, но това не ги обезкуражава.
За Георги целта на окупацията е да се демонстрира "нетърпимост към липсата на всякакъв морал в управлението". А причините са ясни - липсата на реформи в ключови области като здравеопазване и образование и връзката на управляващите с "всякакви мафиоти".
Георги е разочарован от огромна част от своите приятели, които "запазват пълно мълчание", когато е дошъл моментът "да спрат да мърморят и да опитат да направят нещо". А има и такива от другия лагер - повтарят тиражираните от проправителствените медии въпроси "кого искате да сложите на власт", "какво ще стане след това", "кой ви плаща"... Според него повечето просто не се информират достатъчно и дори не намира смисъл да спори с тях. "Много от моите приятели не могат да прескочат бариерата между "искам" и "ще направя", е изводът на Георги за тези, които по принцип подкрепят исканията на протестите, но си остават вкъщи. А за останалите, които са на площада с него, се надява при всяко следващо управление отново да имат енергията да демонстрират позицията си.
Свободата е...
Да си освободен, широкогръд, да не си забит единствено в личния си живот, да виждаш какво се случва около теб и да си достатъчно свободен като поведение, за да прекрачиш бариерата между мнение и действие.
Морал в политиката е...
Просто отговорност към това, което правиш.
Николай Найденов: Всеки е длъжен да се интересува от политика
По време на тежката Виденова зима на 1997 г., Николай Найденов е само на 7 години. Всеки ден обаче изминава маршрута на протеста от НДК до "Позитано" заедно с дядо си. В резултат и двамата хващат пневмония. У Николай обаче остава да живее вирусът на политическата активност. Днес той е последна година студент в Нов български университет, специалност "Политически науки" и се готви да учи магистратура в чужбина. Той е един от авторите на декларацията на студентите от НБУ и казва, че от изхода на битката, която водят в момента, зависи дали ще се върне тук, след като завърши, или не.
"Днешната ситуация е, меко казано, обидна - не само за младите, а за всички хора. Изборът е между демокрация и нещо съвсем друго", категоричен е той. Счита, че окупацията е много важен етап в еволюцията на протеста, който "придоби характер на ежедневие, към което привикнаха и протестиращи, и тези, срещу които протестираме". А това, че протестът винаги намира нови форми, под които да се материализира, нарича зрялост и помъдряване на участниците.
Никак не го тревожи пропагандната помия, която се излива върху студентите от проправителствените медии. Даже напротив, "няма никакви притеснения" и натъртва на "никакви". Няма да се умори, докато не започне да среща усмихнати хора по българските улици, доволни от живота.
Николай е много категоричен, че всеки човек е длъжен да се интересува от политика и да се информира за случващото се наоколо. Казва, че някой ден би участвал в политическия живот на страната, но първо трябва да се промени презумпцията, че човек влиза в политиката само за да се облагодетелства лично. Би следвало да е обратното, казва той, "политиката да се прави от сериозни хора, които вече са се доказали в друга област и са там да дават, не да вземат".
Моралът в политиката е … Да бъдеш честен. Първият ти приоритет да е националният интерес.
Свободата е. .. Да си щастлив човек.
Делян Русев: Ако победим, следващите ще имат едно наум
Ако в момента на власт не беше правителството, избрало Делян Пеевски за председател на ДАНС, Делян Русев в момента може би щеше да се занимава с новия проект на клуб Balcanica, да е на терен някъде из съседните държави или да пише за новия брой на първото безплатно списание за Балканите. Той е четвърти курс в Историческия факултет на Софийския университет, специалност "Минало и съвремие на Югоизточна Европа". Има много неща, с които му се занимава, но през последната седмица можем да го видим всеки ден в окупирания ректорат на СУ. Делян се счита за "един доста нереволюционно настроен човек, който не обича крайностите", и дори се учудва на себе си, когато активно се включва в студентския протест. За него това е само поредното доказателство, че повече така не може.
Делян иска от политиците отговорност, а за него това означава съобразяване с интересите на хората отвън. Дразни го цинизмът ("Не може да казват направо в очите на своите избиратели, че не ги интересува какво мислят.") и иска протестът дългосрочно да доведе до промяна на отношението на политическата класа към обществото. "Ако успеем да победим, се надявам, че следващите, които и да са те, ще се съобразяват много повече с хората отвън и ще имат едно наум, че не могат да вършат своеволия", казва Делян. Според него обществото има нужда от култура на протести, в която мнението на хората се изразява цивилизовано, но твърдо.
Делян не разбира обвиненията, че протестът е с политически искания и уточнява: "Той наистина е такъв. Но между политическо и партийно има огромна разлика." За него въпросът кога е готов да спре не стои на дневен ред: "Ако има резултат, ще спрем, ако не - продължаваме."
Свободата е възможността да си изразяваш позициите и ценностите си и да не те е страх да го правиш.
Това, което ме отвращава най-много в момента, е прекаленият цинизъм.
Лазар Петков: Политиката е как живеем и как мислим
"Всичко е политика", ще ви каже 27-годишният Лазар Петков, който учи "Политически науки" в Нов Български университет и едно от най-неуморните лица на окупацията. Иначе се занимава с валутни пазари -Forex.
Според него хората не бива да си позволяват да бъдат аполитични, защото това означава, че не се интересуват от собствения си живот. Че не си дават сметка, че това как живеят зависи от това какво е управлението.
Политически стои се определя в център дясно, но твърди, че няма политическа сила, която да го представлява нито в парламента, нито извън него. На този етап той не може да си представи, че някой ден може да бъде политик, защото в този й вид публичната сфера е обитавана само от хора без морал. Такива, които взимат решения, които облагодетелстват единствено самите тях и се възползват от публичните ресурси на гърба на народа.
Това е една от причините да е активен протестиращ. Може да сте го виждали още миналото лято на "Орлов мост" на протестите срещу поправките в Закона за горите.
Убеден е, че сегашните протести ще еволюират и ще намират нови форми. Ще привличат още хора. Въпросът за него е по-скоро как посланията на младите хора да достигнат до по-възрастни хора, които не са интернет активни и получават информация само от манипулирани медийни канали.
Лазар и колегите му често разговарят със своите преподаватели за протестите от 90-те години и правят сравнения. За старите грешки и уроци. "Трябва да се учим от историята. Една от големите грешки на хората е, че не се борят до край", отбелязва той.
Мина Христова: Липсва моралът, за който се борим
От деня след окупацията на 272-ра аудитория на Софийския университет Мина Христова не се разделя с камерата и микрофона. Обикаля факултетите, говори със студентите, живее с тях, търси всички ъгли на историята. Мина е част от екипа на университетската телевизия "Алма матер" и продуцира филми за студентската окупация. Иначе е на 23 години, току-що завършила магистратура по етнология и културна антропология и в очакване на докторантските изпити.
"Остана нещо много човешко във всичко, което се случва", отговаря Мина, когато я питаме за най-силните й впечатления от снимките до момента. Дори се учудва от хармонията между хора, които никога не са се виждали. И не си е и помисляла, че е възможно да се обединят около чисто морална идея.
Мина говори много за морал, а този в политиката разбира като "честност и откритост на хората, които трябва да ни представляват" и да пазят българските интереси. Смята, че обществото е изгубило важни морални пътеводители и лично за нея целта на студентската акция е да припомни именно това. Искането за оставка според Мина е следствие, защото няма как да има морал, когато хората, които "управляват нашето ежедневие, не вярват в елементарни ценности". И това за нея не важи само за сегашното правителство. Мина участва и в протестите през февруари срещу кабинета на ГЕРБ, за да покаже, "че не може така". Протестът от юни досега за нея е просто повторение на епизода. Съгласна е с упрека, че студентите като общност е трябвало да се включат по-рано, но се надява сега пък да се случи "една точка на кипене на общественото мнение".
В един момент може наистина да няма значение дали си завършил висше образование или не, което е много ужасяващо.
След като хора, родени 1990 г. или дори по-късно, имат съзнанието да кажат, че не може повече така, това би трябвало да бъде достатъчно показателно.
Борис Точев: Ще остана, ако променим България
Борис Точев е момчето с трибагреника от двора на УНСС, което се съгласи да говори с всички медии преди планираната окупация на залата с несъстоялата се лекция на депутата от БСП Румен Гечев. Изглежда уверен и отговаря спокойно за разлика от повечето му колеги, които се притесняват от журналистите и старателно отбягват камерите. "И с какво могат да ме уплашат? С изключване? Ако няма оставка, аз лично ще си запаля студентската книжка и ще замина на Запад", отговаря Борис на въпроса сплашвани ли са студентите от УНСС заради плановете за окупация. Той е втори курс икономика и бизнес, завършил е софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" и се опитва да създаде собствен бизнес.
Целта на окупацията според Борис е "да променим България, да станем европейци". Той твърди, че тя се случва сега, "защото сме прекалено търпеливи", а крайната форма на протест е избрана именно, "защото доста закъсняхме". "Това е формата на всички будни студенти, които все още имат вяра, че нещата могат да се променят", отговаря Борис. Категоричен е, че е готов да спре само при оставка или "като се убедим, че каузата е загубена и е по-добре да емигрираме".
Борис е от хората, които са тръгнали с много надежда в началото на летните протести, след което я е изгубил, но "за малко". По-скоро прагматичен е, отколкото краен. На въпроса къде се вижда след няколко години отговаря така: "Ще остана, ако успеем да променим България. Ако не - в САЩ."
Медиите са…
Четвъртата власт, която в България се преплита с изпълнителната.
Морал в политиката е...
Да се казва истината и да се защитава свободата на гражданите.
Велияна Мудева: Тук сме, за да бдим
Велияна е завършила международни отношения в Софийския университет, в момента учи втора специалност пак там. Включва се в окупацията още от първите дни, защото вижда, че тя раздвижва изчерпилия се вече летен протест. Усеща и надеждата у хората, които застанаха зад студентите. "Всеки един ден, запознавайки се с все повече колеги от окупацията, ние намираме общ език, това ни кара да сме заедно, да сме единни и да продължаваме, защото виждаме, че има ефект", казва Велияна.
Тя е наясно, че при евентуална оставка на кабинета "Орешарски", само с нови избори и нов парламент, в който ще влязат същите политически лица, промени няма да се случат. "Затова сме тук - за да бдим, да следим какво ще се случва и да искаме и от следващите, за да има реална промяна, а не подмяна", казва тя и е категорична, че студентите са готови да протестират и при следващите управляващи, ако не виждат истински реформи.
"Не знам дали можем да посочим в момента от политическия елит човек, за когото със сигурност да кажем, че притежава висок морал и ценности и може да ни поведе", смята Велияна. За нея тези неща се изграждат много време, с много усилия и много вложена енергия.
В момента имаме правила, но никой не ги спазва, затова няма свобода. Искаме правилата да се спазват и да променим тези, които не ни харесват, за да имаме по-добро общество.
Компромиси няма да правим с искането за оставка, с исканията за следващото правителство, защото това, което правим в момента, ще се обезсмисли, ако следващото правителство не уважи и не изпълни исканията, които студентите поставят. Това е безсрочно начинание.
Кирил Аврамов: Това е бунт срещу нечистотата на средата, в която живеем
Кирил Аврамов е от онези преподаватели, които студентите поздравяват с "хай-файв". Толкова е млад, че го чувстват като един от тях, но внимателно чакат да чуят какво има да им каже. Той е главен асистент в департамента по "Политически науки" в Нов български университет и стоеше плътно до студентите, когато четяха своята декларация в подкрепа на колегите си от СУ. Преподава политическа икономия, редица предмети, свързани с политическите и икономическите елити и ефектите на глобализацията върху локалната политика. Има дълъг стаж и в катедра "Политология" в Софийския университет, но е прекарал голяма част от живота си извън България - предимно учейки.
Непонятен му е спорът дали университетът е място за политика. "Университетите са общност. Те винаги са били социална лаборатория за експериментиране с идеи, за коментиране на нормите. Студентите са там и за да се учат да бъдат активни граждани", отбелязва Кирил Аврамов.
Въпреки че причислява себе си към поколението на предишния студентски протест (97-ма), той избягва да дава рецепти на студентите, изхождайки от сравненията. "Всяко поколение изживява своя бунт. Всяко поколение има право на своите мечти и тяхното крушение", казва Аврамов и добавя: "Това е бунтът на това поколение, което извиси глас над давещата ни чалга среда и се опита да покаже, че в България има нещо по-различно, по-шарено, по-цветно." Бунт срещу нечистотата на средата, който заслужава подкрепа.
Защото те порастват, за да научат, че държавата се намира в захват от малка група със специален интерес, която е окупирала управлението и създава правила в своя полза. Това ги поставя в ситуация на труден избор, смята преподавателят - или да се примирят с обществената среда, каквато я намират, или да изберат Терминал 2. Оказа се обаче, че имат и скрита трета опция - да се борят. "Знаете ли колко е трудно да мотивирам студентите си, които полагат усилия, когато ме помолят да им дам ролеви модел - някой, който е успял чрез образованието си и личните си усилия. Защото в една силно контролирана среда тези модели са единични."
Ако все пак би дал някакъв съвет на студентите окупатори, то той е да не залостват вратите на Ректората. Тъкмо обратното - да ги отворят широко и да се опитат да привлекат възможно най-голям кръг граждани. "Иначе давате възможност на недоброжелателите да лепят етикети и да изваждат от контекста смисъла на вашето действие", аргументира се Кирил Аврамов.
"Голямото предизвикателство пред това протестиращо поколение е да настоява тези, които ще поемат публично политически ангажименти оттук нататък, да довършат непопулярните реформи - пенсионната реформа, здравеопазване, образвание."
"Говорим за хора, които искат да бъдат активни и да променят средата спрямо пасивни хора, които очакват нещо да им се случи. За съжаление има голяма част от обществото, което очаква, спотайвайки се по ъглите, кой ще вземе превес в тази битка. А тя може да бъде спечелена само тогава, когато широк кръг от граждани имат отношение по въпросите, които и студентите, и протестиращите успяха да върнат в дневния ред на обществото."
Петър Станков: Студентите имат нужда да застанем зад тях
Петър Станков е първият и единствен преподавател от УНСС, който открито подкрепи действията на студентите с обръщение към тях на страницата им във Facebook. От 2010 г. той преподава основи на икономикса, както и микро- и макроикономика в УНСС. През този семестър преподава и икономическа история в Американския университет в Благоевград. Преподавал е известно време в чужбина. Казва, че вярва в силата на човека да променя себе си, хората около себе си и средата около себе си към по-добро.
"Сега е вашият шанс да изнесете важна лекция на вашите преподаватели. Сега е вашият шанс да се изградите като лидери на демократична България, каквато вашите родители мечтаха да създадат и не успяха. Мечтая си един ден децата ми да бъдат точно като вас: с неизчерпаем дух, откъдето да черпят и силата си", написа Станков в обръщението си. Той отговори пред "Капитал", че подкрепя протеста на студентите, защото е справедлив "на фона на арогантността на властта към социалните нагласи". "Има и още една причина да подкрепям протеста: защото вярвам, че в момента те имат нужда от преподавателите си. Имат нужда от това някой да застане зад тях, а не да имат усещането, че са сами срещу властта", казва Станков. Той разказва, че в разговорите със студентите "не налагам истини само защото аз съм достигнал до тях. Опитвам се да ги стимулирам да ме критикуват, защото така се упражняват да бъдат скептични. А скептицизмът е основно качество на всеки добър икономист."
Свободата е…
Да казваш това, което мислиш, и да правиш това, което казваш.
Морал в политиката е...
Вероятно е липсващото звено в еволюцията на гражданина с идеална цел към политика, работещ в обществена полза.
Медиите са…
Ако са свободни, масовите медии са необходимото условие за функционирането на демократичното общество. Ако са купени от партии или бизнес среди, масовите медии са необходимото условие за провал на демократичността.
Михаил Груев: Има млади хора, на които им пука
През лятото срещахме доцента от Историческия факултет на Софийския университет Михаил Груев редовно по време на протестните шествия срещу правителството. Сега той всеки ден е в двора на университета, за да подкрепи студентите, окупирали сградата на ректората. Защото счита исканията им за морални и справедливи, а въпросите, които задават "по много симпатичен и цивилизован начин" - за такива, които си задава цялото българско общество.
"Това са млади хора, които имат чувствителност към недъзите на цялата държавно-политическа система на прехода, която ние виждаме днес в нейния най-уродлив вид", коментира за "Капитал" доц. Груев. Голяма част от протестиращите са негови студенти, които лично познава. Казва, че когато говори с тях, се опитва да не ги поучава, а да им вдъхне кураж. "Те показаха на мен и на много мои колеги, че можем ние да научим много неща от тях, а не само те от нас", смята Михаил Груев.
За него студентската акция е показала, че има "едно ново поколение млади хора, на които все пак им пука за нещо, които са граждански чувствителни". А с времето тесният кръг на протестиращите в момента ще обхване още много широки обществени слоеве, които виждат, че сегашната ситуация всъщност не предлага никаква алтернатива и най-вече никаква перспектива, убеден е преподавателят.
"Трябва да се мине през развиването на една чувствителност в обществото към най-острите форми на липса на морал в политиката. Това ще доведе, ако не до цялостното превъзпитание на политическата класа, то поне до съобразяването с някои рамки на поносимото в морален план."
"Свободата е всичко. Преди всичко правото и възможността да избираш, да направиш личен избор."
Димитър Бечев: Студентският протест хвърля камък в блатото с общия цинизъм
Апатията и цинизмът срещу живеца и ангажираността. Тези асоциации изплуват, докато разговаряме с Димитър Бечев в двора на Софийския университет. Той е доктор по международни отношения и преподава във Философския факултет на СУ. Има активна обществена позиция, член е на гражданския съвет на Реформаторския блок.
Това, което му прави силно впечатление при студентската акция, е ясната и категорична позиция на младите хора и ангажираността им със социалните и политическите проблеми. "Това младо поколение по никакъв начин не е изпаднало в апатията и цинизъма, които характеризират нашето време", коментира Бечев. Отвъд искането за оставка той разчита зад протеста посланието на студентите, че демократичната система трябва да бъде изпълнена със съдържание, а между гражданите и държавата трябва да има истинска връзка.
Масираната медийна атака срещу протестиращите не изненадва Димитър Бечев. Спомня си същите нападки от времето, когато той като студент и е на улицата през 1997 г. Всъщност смята, че протестът сега надгражда този от края на 90-те, когато "задачата беше да помогнем на България да направи един завой, да влезе в правилния коловоз на интеграция с модерния свят". Интеграцията обаче се оказва формална. Посланието за Бечев сега е България да направи следващата крачка - да се изгради доверието между общество и държава, да има повече отчетност и отговорност. Така, че демокрацията наистина да функционира.
Димитър Бечев подкрепя протестите срещу правителството на Пламен Орешарски още от самото им начало, когато хиляди граждани излязоха на улицата след абсурдния избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Причината защо общественото недоволство още не е постигнало крайната си цел преподавателят вижда така: "Това е изборът на сегашните управляващи, които са се окопали във властта и имат някаква надежда, че вълната ще ги отмине." Тактиката вече е позната от миналото, но за Бечев днес това е много грешна преценка. Защото, казва той, "вече е ясно, че в последните години в България се отприщи гражданска енергия и дори сега протестът да утихне, ще избие пак в някаква форма".
"В България се загуби идеята, че политиката трябва да обслужва някакъв общовалиден публичен интерес. Институциите обслужват само групите, които са ги овладели. Посланието на студентите, което те наричат морал, всъщност може да го наречем завръщането на ролята на политиката като средство за обгрижване на публичните интереси, осъществяване на напредък в обществото, изграждане на по-функционални институции."
23 коментара
До това лято ме беше обзело пълно отчаяние за България. Това вече не е така. Виждам, че още има достойни хора в тази страна.
Чувствам надежда, докато чета подобни статии. Все още имаме шанс да променим България.
Дано успеят, защото ако ли не и те ще поемат пътя за реализация навън. И чудя се на тез, ударени от живота, смазани от работа или отчаяние кога ще си намерят работа и чакащи на мизерни подаяния от тез довели ги до това положение, как не проумяват ситуацията и ако нямат смелост да излезнат на улицата поне да не пречат на борбата на тез имащи куража. Тез страхливите най-много ще пострадат от един неуспех на този протест. Можещите ще се изнесът, а страхливците подкрепящи този безумен парламент ще потънат повече.
Да и сега каква помия ще се излее върху тези хора от определени медии, които всекидневно ни тровят с безумните си внушения
Радост, надежда, щастие, ура! До сега не разбрах какво искат тези т.нар. "студенти" (от щрудирам - чета). Ако искат главата на Орешарски - тя не е в Университета, а оставката на кабинета е предвзето искане и не виждам сериозни аргументи "про". Ако искат да досъсипят образованието ни и да замъглят в западна посока - ще преуспеят. Но искам да припомня на тези "незнаещи какво искат", че след всяка от вълните на студентска окупация България затъваше по-надълбоко. Не заради студентите, а заради тези, които ги манипулираха.
За съжаление и в тези протести има много хора, на които им се плаща, за да протестират, за да подстрекават, да насочват протестите. Надявам се студентите да го разберат. Защо не направите интервю и с най-голямата активистка на всички антиправителствени протести, включително и тези, Зорница Миткова, да я питате колко точно ще й плати работодателят й- Ивет Добромирова чрез агенцията си?
Поредното превъртане/прецакване на наивни, идеалистично настроени млади хора през мелачката на живота. Просто нямат опит нито пък представа как точно (цинично/грубо) стоят нещата в истинския живот. Сякаш никой не си спомня идеализма, вярата и надеждата на студентите в България през 1989. Какво го мислихме, а какво се получи? Аз - добре, дръпнах извън България през 1990 и никога не съм съжалил. Изпитвам съжаление само за много от приятелите, съучениците ми които останаха.
До коментар [#1] от "karen_walker":
Достойни хора винаги е имало, имало ги е дори в управлението на държавата, когато на власт не са били комунистите. Проблемът е, че комунистите постоянно са на власт, ако не официално, то чрез червената мафия, и нито едно правителство не намери воля и смелост да ги спре. Това не означава обаче, че трябва да им вярваме, като казват, че статуквото е несменяемо. Истеричните контраатаки срещу всичко чисто и нормално в тази държава са доказателство, че ги е страх.
Потрес. Първи всичките учат специалности никому не потребни, с изключение на момчето медицина. То затова е и най-смислно. Второ чалгат асе лее - "чете Айн Ранд, определя се като християндемократ. "?! Ало, какво не е наред в този цитат?
Върхът не чалгата е информациата за зодиите .... Потрес.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.