Вирусът на окупацията

За д-р Теодора Цанкова, хоноруван преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ, студентската окупация показва, че образованието е обвързано с всички останали сфери в държавата. "Окупацията казва: при това нелегитимно, олигархично управление, което загърбва европейския път на България, няма как да протича нормален учебен процес, няма как университетът да изпълнява мисията си да изгражда достойни личности и добри професионалисти", коментира Цанкова.

...но са все още изключения

На фона на общо 51 висши училища, около 270 хиляди студенти и около 23 хиляди преподаватели протестиращите може и да изглеждат малко. Докторантът по физика в СУ Генко Генов, който беше един от двамата членове на Академичния съвет, гласували против декларацията срещу окупацията, има логично обяснение. "В много университети се залага на количеството, а не толкова на качеството, поради държавната субсидия, която е за брой студенти. Ето защо в някои е трудно да се намерят критична маса будни и активни студенти, които да поемат риск и да организират окупация", казва той. И допълва, че според него мнозинството преподаватели и студенти подкрепят исканията на колегите си, но са загубили надежда, че нещо зависи от тях. Не трябва да се пренебрегва и силната организирана опозиция от преподавателите и някои членове на студентски съвети, които вероятно са политически обвързани, смята Генов.

Такава силна опозиция, и то от ректорското ръководство, се видя нагледно в УНСС. От любителски запис, направен по време на среща между протестиращите студенти и ректора Стати Статев и излъчен в "Господари на ефира", става ясно, че ректорът се подиграва и дори заплашва включилите се в окупацията. Протестиращи студенти разказаха пред "Капитал", че в първия ден на акцията той е изискал списък с имената и факултетните им номера. За натиск съобщават и студенти от Великотърновския университет - тази сряда например в окупираната зала нахлуват провокатори и отправят директни заплахи към тях. Подобен натиск спира не само голяма част от студентите да се включат в протеста, но и преподавателите им да ги подкрепят открито.

Фактът, че мнозинството от ректорите или не заеха конкретна позиция по повод окупацията, или си измиха ръцете с "подкрепяме моралните искания, но не формата", показва силната им зависимост от държавата. В момента се обсъжда бюджетът за 2014 г., сред който са и субсидиите за държавните висши училища, и отношението на университетските ръководства към протестиращите едва ли беше неочаквано. Ректорите обаче може би забравят, че студентите, които сега протестират срещу мафията и задкулисието, са тези, които утре биха защитили автономията на университета си и по-адекватна политика в сферата на образованието.

"Доколкото финансирането на поверените им университети и личните им позиции зависят от благоволението на властта, ректорите са притиснати между изискваната лоялност на държавния служител и може би личните си възгледи за действията на собствените им възпитаници", коментира Георги Папакочев.

...и нямат представители

Когато миналия уикенд Националното представителство на студентските съвети (НПСС) излезе с позиция, че "принципно подкрепя всяка форма на граждански активизъм от страна на българските студенти", но правото на протест "не бива да бъде в ущърб на правото на обучение", едва ли това е имало особено значение за повечето студенти. Последният път, когато НПСС влезе в обществения дебат, беше преди предсрочните избори. Тогава организацията излъчи за свое лице футболиста Христо Стоичков, участва в бутафорното учредяване на "Орлов мост" в зала "Арена Амеец", а впоследствие част от хората от НПСС се оказаха в листите на партията на бургаския бизнесмен и общински съветник Георги Манев "Средна европейска класа".

Проблемът с легитимността на студентското представителство съществува обаче отпреди това. Студентските съвети се избират по консервативна и бюрократична система, желаещите да влязат в тях са малко, избирателната активност е ниска. Резултатът е, че повечето от студентите не се чувстват представени от съветите и ги свързват основно с евтини партита в Студентски град. Студентските съвети обаче получават 1% от сумата от таксите на студентите, а 10% от бюджетите си превеждат на НПСС. За 2012 г. например бюджетът на НПСС е малко над 114 хил. лв.

Христиан Даскалов, студент в Нов български университет и главен секретар на НПСС в оставка, си обяснява факта, че мнозинството от студентските съвети, включително и НПСС, се обявиха против или нямат категорична позиция за окупацията, със "страх и неписани зависимости - от ректори, преподаватели, колеги и институции". За него няма логични причини от учебен характер. "Учебни часове се отучват, работни часове се отработват. Но за истинска демокрация без олигархия и задкулисие, която да ни гарантира нормално съществуване и бъдеще в България, няма възможност за отлагане утре", смята той.

Преподавателят по социология в СУ доц. Петя Кабакчиева е още по-категорична: "НПСС в повечето случаи винаги е държало повече на добрите си отношения с изпълнителната власт, отколкото на тези със студентите", смята тя.

Между другото, когато в Академичния съвет на СУ се гласува дали представители на протестиращите да присъстват на дискусиите му, представителите на студентските съвети гласуват "против".

"Студентските съвети (с някои малки персонални изключения), и особено националното представителство, са за студентите в университетите това, което е Делян Пеевски за гражданите в обществото", коментира и Любомир Пожарлиев. Според него единственият начин за качествена промяна на студентските съвети е чрез премахване на структурата на НПСС и диверсифициране на бюджета за студентите на състезателен принцип чрез фонд, към който да имат право да кандидатстват различни формални и неформални студентски групи.

"Един успешен студентски съвет трябва преди всичко да е гнездо на съпротива срещу академичното и всяко друго статукво. Синдикатът спира да е синдикат в момента, в който започне да говори с гласа на работодателя", допълва Христиан Даскалов. Според него, за да се реши проблемът с ниската степен на представителност на студентските съвети, има нужда от законови промени, които да уредят тяхната изборност, работа и структура, както и минимални стандарти за качество. Би помогнало също, ако финансирането се разходва на проектен принцип, работата е прозрачна, а ролята на съветите при вземането на решения за висшите училища се засили, за да се ангажират повече студенти.

Въпреки задушаващите дефекти на системата студентският протест все пак показа, че българското висше образование диша. И му трябва съвсем малко, за да се събуди и да поеме истинските си функции. Такива, каквито ги описва Петя Кабакчиева: "Университетите са място, в което се възпитават критично мислене, свободен дух, търсене на истина, желание за отстояване на принципни позиции, а не съобразяване с конюнктурата. Място, в което студентите очакват да получават отговори на въпросите си. И ние, преподавателите, сме длъжни да им отговаряме. И не само ние."