С измама в детската градина

Има и майки, които не работят и не са в отпуск по майчинство, но намират начин да бъдат фиктивно назначени в някоя приятелска фирма, като плащат осигуровките си сами. Така успяват да се докажат като самонаети или работещи и шансовете им за вход се увеличават. Казано на шега, според критериите най-много шансове за детска градина има безработна самотна майка с три деца.

По всички гореизброени случаи е трудно да се осъществи контрол, защото критериите при кандидатстване се доказват на място при директорите с необходимите документи, а те в 99 % от случаите са изрядни. Невъзможно и абсурдно е да се проверяват адрeсите на хиляди семейства на място или да се обикалят офисите на компании, за да се доказва месторабота.

Хиляди болни деца

Информационната система за кандидатстване в детските заведения обаче не е единствен вход за прием на деца. Въпреки че всяко семейство, което се стреми към място в общинска детска градина, трябва да се регистрира и да се нареди на социалната (ако става дума за близнаци, деца с неизвестен родител или родители с намалена трудоспособност и др.) или обща опашка според броя точки за класиране, законът задължава директорите да приемат всички деца с хронични заболявания и специални образователни потребности. Тоест тези деца се регистрират в системата, но от броя точки, които имат, не зависи нищо. Документите им заедно с ТЕЛК и ЛКК се подават на място при директорите в детските градини.

Макар да има здраво дете, Нина* е посъветвана именно от директора на градината, където ходи по-големият й син, да направи протокол за хронично заболяване на малкия, защото няма никаква друга възможност детето да бъде класирано с малкото точки, които има, при все че в семейство и двамата родители са безработни. Не e такава ситуацията с Мая*, която просто е чула за този вариант на прием и веднага е побързала да потърси "връзки" сред лекарите, които да направят протокол, който доказва атопичен дерматит. Той заедно с ринита и заболяването на третата сливица са най-конвертируемите диагнози, когато става въпрос за злоупотреби, посочват от Сдружението на настоящите и бъдещите майки. Организацията участва в работната група към Столичната община, която се занимава с критериите за кандидатстване, подобренията на информационната система ИСОДЗ и др.

Затова, че с всяка изминала година все повече родители представят медицински протоколи на децата си, потвърждава и Ксения Семизорова, директор на столичната 7 ОДЗ "Детелина". Само през настоящата година на прием тя е получила около 100 такива.

Резултатът е, че често децата, кандидатстващи с протоколи са повече, отколкото могат да бъдат приети, а как само по документи може да се прецени дали едно дете е реално болно и колко точно е болно остава загадка. Въпреки че тези документи се разглеждат от комисии, в които има и медицинско лице (най-често старшата сестра на градината), няма критерии, по които да се случва приемът на деца с еднакви диагнози и еднакъв брой натрупани през системата точки. В тези случаи директорите преценяват субективно, което пък е предпоставка за недотам прозрачен прием. Директорът на 7 ОДЗ Ксения Семизорова разказва, че е станала и малко психолог и може да прецени кой я лъже с фалшификат. "Когато детето истински е болно, си личи – дали родителят е притеснен, дали не е притеснен", казва тя. "Аз като директор трябва да видя всеки един родител, да го преценя. Това, че вече е станала търговия някъде там горе, или в болниците, нека да си го преценява всеки по съвест", обяснява тя. Директорът допълва и че след среща винаги си отбелязва какво й е направило впечатление и дали е познала по очите кой я е излъгал.

Субективната оценка при прием на хронично болни и липсата на одобрен лист със заболявания, които трябва да се разглеждат приоритетно при кандидатстване, води и до парадокса, че реално болните деца остават нежелани в детските градини. Детето на Марина* е с астма и в прав текст при кандидатстването директорът й казва, че не може да поеме риска да го приеме. С това се съгласява и Ксения Семизорова. "Дори при най-тежките случаи, ако групата ми е препълнена и детето е с някаква жестока епилепсия, аз не искам да отговарям", потвърждава тя.

За грешките в числата

И докато броят на протоколите расте, а критериите за прием на хронично болни остават в мъгла, квотата за прием на деца със заболявания или специални образователни потребности често се нарушава. Според решение на работната група на СО броят на болните деца не трябва да бъде повече от 10 (което реално е около половината или една трета от една група), но от ИСОДЗ е видно, че в някои детски заведения по този начин са приети дори повече кандидати, отколкото чрез официалните класирания. Справка в информационната система показва, че в 66 детска ясла в район "Овча купел" по точка 2.2.4 (за хронични заболявания и СОП) са приети в яслена група 38 деца, а едва 17 по общия ред. В първа група броят на хронично болните е 77, а на децата, приети по общ ред – 19. Има и други детски заведения, които правят впечатление с по-високите си числа. И въпреки че Столичната община твърди, че броят на приетите деца по точка 2.2.4 е между 8 и 11%, със сигурност става дума за по-голямо число. Директорът на дирекция "Образование" Мария Минчева обяснява, че хронично болните деца не се приемат на местата на останалите, а там, където са повече, това е за сметка на натовареността на групите. Тя апелира, когато родители засекат примери като горния, да сигнализират в общината, както и ако знаят за случаи на деца, които реално посещават детски градини, но стоят некласирани в системата. "По принцип е отговорност на директорите да ги отразяват като посещаващи, но невинаги, изглежда, се получава", казва Минчева. Оттук вероятно идват и основните разминавания в базата данни на ИСОДЗ, общината и Министерството на образованието и науката, за които сигнализират от Сдружението на настоящите и бъдещите майки (СНБМ).

През 2010 г. СНБМ завежда дело заради мълчалив отказ по заявление за обществена информация срещу общината, която трябва да предостави данни за броя на децата в детските заведения и основанията за тяхното класиране и записване. Делото е спечелено и на всеки директор е разпоредено да подаде такива данни. И до днес обаче реалният брой остава неизвестен, защото информацията не пристига обобщена, а идва на парче от многото детски заведения, като не всеки директор е разбрал какво да прави и някои са подали данни само за предучилищна група, а други не са отразили броя на хронично болните, разказват Веселина Гачева и Саня Конакчиева от управителния съвет на сдружението.

Ало, другарко

Отчасти за хаоса в системата отговорност имат и директорите на детски градини. Те се ползват с доста широка автономия при вземането на решения и определят самостоятелно каква да бъде численоста на групите, като преди всяко класиране подават данни за свободните места към информационната система. Много често тези места са учудващо малко, дори когато се касае за прием в яслена група. Чрез обявяването на по-малко свободни места директорите фактически могат да си резервират няколко бройки, които по-късно да запълнят съвсем законно с протокол, но от свои кандидати. Светла* разказва как преди години дъщеря й, която вече е ученичка, започва да посещава 7 ОДЗ "Детелина". "Семейството ми направи услуга на човек от инспектората, в замяна той лобира за нас пред директора и детето беше прието, нищо че нямахме точки за класирането", казва тя. Друга майка споделя подобна история с приема на нейното дете в същата детска градина.

Че получава такива обаждания с молби и препоръки, не отрича и директорът на 7 ОДЗ Ксения Семизорова. "Били са толерантни към мен. Да кажем, някой може да се обади от министерството да каже "Семизорова, така и така". Аз казвам, вижте какво, нека да си кандидатстват по общия ред, ако си имат протокол. Само че не желая това да ми е натиск", обяснява тя. "Винаги се е случвало това не само при нас, а в болници и други подобни места, нека да си бъдем честни и откровени. Няма сфера, където някой да не е пробвал протекциите си", допълва директорката и отрича да е приемала деца по този начин.

Контролът или неговата липса

"Много родители се обръщат към нас със сигнали за злоупотреби при кандидатстване, обаче тези сигнали често остават анонимни, за да не се развалят приятелските или съседските отношения. А за да бъде входирана или разгледана една жалба, тя трябва да съдържа информация и имена", казва Веселина Гачева от СНБМ. Анонимността, от една страна, и слабият контрол, който осъществява Столичната община, от друга, са в основата на това проблемите да остават нерешени.

Пред "Капитал", столичната администрация не предостави данни за броя на получените сигнали, направени проверки и отчетени нарушения, само поясни, че за всички подадени сигнали се извършват проверки и се съставят констативни протоколи. Един-единствен директор на градина е бил отстранен заради искане на спонсорство с цел прием на дете през 2012 г. Източник, който познава отлично системата, коментира, че уволнението е било заради широката публичност на случая, а при проверките си общината почти никога не разкрива каквито и да било злоупотреби, защото би ударила собствения си имидж.

СО е и монополист по отношение на контрола. Макар и администрацията да посочва, че в проверките участват родителски и работодателски организации, до момента представители на СНБМ не са допускани до тях.

И докато фалшификациите и субективните оценки, а не ясните критерии при прием, са просто моралното измерение на проблема, финансовата му стойност също не е малка. Годишната издръжка на детските заведения е около 32 млн. лв. по данни на СО. Излиза, че всички сме платили услуга, която би трябвало да ни се полага като публична, но не можем да ползваме, а заедно с това сме инвестирали в една порочна система. Затова гневът на много родители е просто справедлив. А ако си мислите, че всичко приключва с детската градина - лъжете се. Следващия ви сблъсък със системата е, когато детето порасне и кандидатства за първи клас.

*Имената са променени